ХРОНИЧНА ВЕНОЗНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Хронична венозна недостатъчност (ХВН) е състояние, при което вените и клапите им не работят ефективно, поради което се получава застой и кръвта трудно се връща от долните крайници към сърцето. Около 40% от населението над 50 годишна възраст боледуват от ХВН.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ХВН?

За да достигне до сърцето, кръвта трябва да потече нагоре по вените на долните крайници. Прасците и мускулите на краката се свиват и притискат вените, изтласквайки кръвта нагоре при всяка стъпка. За да не се връща кръвта надолу, вените имат еднопосочни клапи. При тяхното увреждане, кръвта изтича назад и се появява хронична венозна недостатъчност.

Предразполагащи фактори са разширени вени или фамилна анамнеза за разширени вени, женски пол, наднормено тегло, бременност, пушене, възраст над 50 години, намалена поджижност, продължително стоене прав или седнал. Често ХВН се появява след дълбока венозна тромбоза – посттромбофлебитен синдром.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ХВН?

Застоен едем

Това е ранен симптом. Подуват се долната една трета на подбедриците, глезените и гърба на ходилото. Явява се през деня и изчезва вечер при хоризонтално положение в леглото. Съпровожда се от болки и умора в прасците.

Варици

В началните стадии на заболяването се появяват разширени венозни капиляри – венектазии около медиалните малеоли (Corona phlebectatica) и бедрата. По–късно се появяват и разширени вени – варици.

Застойна дерматосклероза (Stasis dermatosclerosis)

Богатият на протеини едем води до пролиферация на фибробласти и привличане на хистиоцити и левкоцити. Развива се хроничен фиброзиращ възпалителен процес, който води до дермосклероза с контрактура на глезенната област и долната една трета на подбедриците, които са много твърди при палпация. Кожата е бяло–жълта, но може понякога да е инфламаторно възпалена.

Застоен дерматит (Stasis dermatitis)

Хроничният възпалителен процес на дерма и хиподерма в областта на веностазата въвлича и епидермиса. Появява се еритем, подмокряне, залющване, образуване на крусти. Налице е сърбеж и парене. Вследствие на това хронично възпаление кожата става по–лесно ранима от екзогенни иритиращи средства и по-лесно се сенсибилизира от локалните средства за лечение. Развива се картина на токсиалергичен контактен дерматит. Понякога е налице нумуларна екзема.

Dermatitis pigmentosa purpurica et teleangiectatica

Повишеното венозно налягане води не само до серумна ексудация, но и до еритроцитна екстравазация. Хемоглобина в еритроцитите се разгражда до хемосидерин, който се отлага в подкожната съединителна тъкан. Клинично се представя с жълтокафяви, кафеникави или синкави петна по долната една трета на подбедриците.

Често възпалението стимулира и меланоцитната активност – добавя се и меланинова хиперпигментация. В началото петната са малки, отделно стоящи, червенокафяви, в последствие се сливат в големи тъмно-кафявочерни петна и се обхващат дифузно долната една трета на подбедриците.

Пахидермия

Хроничният възпалителен процес може да доведе до задебеляване на кожата с образуване на верукозна хиперкератоза и папиломатоза. Рецидивиращи еризипели могат да доведат до елефантиаза.

Повърхностен тромбофлебит

Започва с внезапна болка и уплътнение по хода на повърхностната вена. Надлежащата кожа е зачервена, лъскава, оточна и често наподобява еризипел, с който често се бърка.

Засягат се предимно бедрата и подбедриците. Тромбът е здраво фиксиран към стената на съда. Не боди до развитие на емболия.

Бяла атрофия (Atrophie blanche)

В началото се появяват ливидно – червени петна по гърба на ходилото, около медиалните малеоли и по долната една трета на подбедриците. Върху тези петна се оформят атрофични цикатрикси с ярко бял или леко жълт цвят, лъскави, опънати. Белият цвят се дължи на атрофия на кожните съдове и силно смутено кръвоснабдяване.

Върху белите полета се виждат червени точки от новообразувани кръвоносни съдове. Околната кожа е хиперпигментирана. Често върху бялата атрофия се развиват улцерации до един сантиметър в диаметър, болезнени и трудно подаващи се на лечение.

Венозен улкус

Развива се сравнително бързо – от няколко дни до една - две седмици. Обикновено се появява по долната една трета на подбедриците от вътрешната, по–рядко от външната страна. Улкуса може да се предшества от еритем, който спонтанно или след лека травма или разчесване улцерира. Дъното на язвата е покрито с фибринозен налеп, има обилна секреция и калозни ръбове. Околната кожа е възпалена.

КАКВИ ГРИЖИ ТРЯБВА ДА СЕ ПОЛАГАТ ПРИ ХВН?

Избягвайте дълги периоди на изправено или седнало положение.

Спортувайте редовно. Ходенето е особено полезно.

Отслабнете, ако сте с наднормено тегло.

Повдигайте краката си над нивото на сърцето, докато седите или лежите.

Носете компресивни чорапи.

Практикувайте добра хигиена на кожата. Поддържайте кожата си хидратирана, така че да не се лющи и зачервява.

КАК СЕ ЛЕКУВА ХВН?

Използват се антикоагуланти, венотоници и локални средства.