КАКВО Е КОЖНА ЛАЙШМАНИОЗА?

Лайшманиозата е трансмисивно протозойно заболяване, често срещана в страните от тропическия и субтропическия пояс, с поражения на вътрешните органи и кожата.

КАКВА Е ЕТИОЛОГИЯТА НА КОЖНАТА ЛАЙШМАНИОЗА?

Заболяването се причинява от едноклетъчен паразит от род Лайшманиа. Преносители на този паразит са насекоми от род Phlebotomus.

Заболяването засяга кожата и вътрешните органи на човека. Инфектирането настъпва при ухапване от насекоми, които са заразени от болни животни - кучета, чакали, лисици, гризачи. В редки случаи инфекция с паразита може да настъпи в резултат на кръвопреливане.

В преносителя се осъществява част от жизнения цикъл на паразита, като той става заразен след около 3 седмици. При ухапване заразните форми на паразита попадат от храносмилателния тракт на насекомото в кръвта на човека и впоследствие атакуват белите кръвни клетки.

КАКВИ ФОРМИ НА КОЖНА ЛАЙШМАНИОЗА СЪЩЕСТВУВАТ?

Кожна лайшманиоза (Leishmaniasis cutanea) е форма на протичане на болестта с образуване на единични или множествени язви по кожата. Различават се две основни форми, а именно кожна лайшманиоза на Стария и на Новия свят.

Кожна лайшманиоза на Стария свят

Бива няколко отделни подтипа:

1. Градски тип, наричана още суха кожна лайшманиоза, ориенталска язва. Представлява антропоноза с причините Leishmania tropica. Източник на болестта са болните хора, като основният механизъм на предаване на заразата е трансмисивният, посредством ухапване от комарите от вида Phlebotomus sergenti.

Инкубационният период може да продължи от два месеца до две години. На мястото на ухапването от комара се появява червено петно, което се развива до гладка папула с розов цвят. Тук паразитите се размножават, формирайки гранулом (лайшманиом), състоящ се от фибробласти, макрофаги, ендотелни, лимфоидни и плазматични клетки.

След няколко месеца до половин година в гранулома се развива некроза и папулата се разязвява в центъра. Образува се язва, покрита с круста, заобиколена от червено-син инфилтрат. Обикновено обривните елементи се локализират по лицето и горните крайници, като броят им рядко надвишава десет.

Една година след развитието на първите симптоми, папулите достигат размери до шест сантиметра и съдържат оскъден секрет. Заздравяването е бавно, с образуване на цикатрикси.

2. Селски тип, наричан още влажна кожна лайшманиоза или пустинно-селска лайшманиоза: представлява зооноза с причинител Leishmania major. Източник и резервоар на болестта са различни видове гризачи.

Хората се заразяват по трансмисивен механизъм, при ухапване от флеботоми, като боледуват предимно децата и временно пребиваващите в ендемичния район лица.

Състоянието се среща често в Африка и Азия . За разлика от градската форма, тук процесите на формиране и заздравяване с цикатрикси на язвите протичат по-бързо.

Лайшманиомите са болезнени и наподобяват фурункул, като язвата е с обилна ексудация и по-големи размери. Язвите са заобиколени от червено-син инфилтрат. Регионалните лимфни възли са увеличени и болезнени.

Кожна лайшманиоза на Новия свят

Причинители са няколко подвида на Leishmania mexicana, като повечето форми представляват природноогнищни зоонози. Източници и резервоари на болестта са предимно гризачите, много диви и домашни животни. Механизмът на предаване е трансмисивен, като състоението се среща предимно в Латинска Америка и южните райони на САЩ.

Отличава се с по-дълбоки кожни поражения, както и относително често ангажиране на лигавицата на носа, устата и горните дихателни пътища. Инкубационният период е по-кратък и варира от една седмица до три месеца. Често се развиват лимфангит и лимфаденит, деформация на засегнатите структури, уродлив вид и инвалидизация, както и кахексия, амилоидоза, вторични бактериални инфекции.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА КОЖНАТА ЛАЙШМАНИОЗА?

Диагнозата се базира на характерните физикални находки и паразитологични изследвания. Необходим е материал от папулата, инфилтрата около язвата и биопсичен материал от кожата, които се изследват с помощта на микроскопски, имунологични и биологични методи.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА КОЖНАТА ЛАЙШМАНИОЗА?

Лечението включва антимонови препарати, прилагани парентерално. При наличие на вторична бактериална инфекция се използват системни и локални антибиотични средства.

При напускане на ендемичния район, заболяването се самоограничава за период от една година. Основните профилактични мерки включват използването на репеленти срещу комарите.