СИФИЛИС НА НЕРВНАТА СИСТЕМА (НЕВРОСИФИЛИС)

Засягането на централната нервна система може да настъпи във всеки период от развитието на сифилиса и в днешно време е резултат на липса или недобре проведено лечение. С цел да не се пропусне наличието му се препоръчва системно серологично изследване на болните с каквато и да е неврологична симптоматика.

КАКВИ ФОРМИ НА НЕВРОСИФИЛИС СЪЩЕСТВУВАТ?

Клиничните форми на невросифилиса включват:

РАНЕН НЕВРОСИФИЛИС

Асимптомен менингит

Развива се до 1 година от появата на първите симптоми на невросифилис. Протича с главоболие, намаление на слуха и зрителни смущения.

Остър сифилитичен менингит

Явява се между 12 месеца и 2 години от първите симптоми на сифилис, обикновено през вторичния рецидивиращ сифилис. Протича със симптоми на менинго-радикулерно дразнене и засягане на отделни черепно-мозъчни нерви.

Латентен невросифилис

Протича без симптоми, но с ликворни промени – плеоцитоза, протеинорагия и положителни серологични реакции от кръв и ликвор.

КЪСЕН НЕВРОСИФИЛИС

Менинго-васкуларен сифилис

Засягат се артериите на мозъчната основа, на гръбначния мозък и коровите артерии. Манифестира се от 4 до 10 години от появата на първите симптоми. Клинично се изявява като исхемично разстройство на мозъчното кръвообращение в различни съдови басейни, с паркинсонов синдром, с пара- или квадрипарези и деменция.

Базален гумозен менингит

Сифилитични гуми се разполагат в мозъчната основа, като се засягат и черепно-мозъчните нерви. Клинично се изявява между 15 и 20 години след поява на първите симптоми. Клиниката на състоянието е като на пространство заемащ процес.

Tabes dorsalis

Настъпва след 10 - 15 години от началото на сифилиса. Tabes dorsalis спада към паренхиматозна форма на невросифилис. Наблюдава се дегенерация на нервните клетки, носещи сигнали към мозъка, с прояви на невралгични болки, често имитиращи заболявания на вътрешните органи, т.нар. "висцерални кризи" - стомашна язва, холецистит, ренална колика, болезнени позиви за уриниране и други.

Характерна е още загубата на повърхностната и дълбоката сетивност по кожата и в по-дълбоките слоеве на тъканите или органите. Проявява се с нестабилност и залитане при ходене – табетична атаксия. Сухожилните рефлекси са отслабени или липсват.

Зрението често отслабва, появяват се промени в цветоусещането, поради засягане на зрителния нерв и реакцията на зениците към светлина се губи. Най-важен е симптомът на Argyll-Robertson (липса на зенична реакция към светлина при запазена възможност за свиване на зениците при акомодация и конвергенция.

Характерни за табеса са трофичните смущения на костите и ставите, както и наличието на остри процеси, без това да предизвиква болка (т.е. обратно на висцералните кризи). Наблюдават се също психични отклонения с делирен и аментен характер, но те не са специфични.

Malum perforans е характерна проява на табеса. По ходилата, най-често петите и метатарзалните стави, едностранно, се появява циркумскриптна хиперкератоза, в последствие центъра и се разязвява и се образува дълбока окръглена язва, понякога до костта, обградена като с рамка от хиперкератоза и атонично дъно. Липсва чувствителност за болка, температура и допир.

Paralysis progressiva

Прогресивната парализа се дължи на дегенеративно поражение на главния мозък с преобладаване на остри промени в психиката. В началото има лесна уморяемост, главоболие, безсъние, раздразнителност. В еволюцията на заболяването се различават три стадия. В началния стадий се установяват лесна умствена умора, раздразнителност, главоболие, безсъние.

Постепенно се появяват деменция, отслабване на паметта, безкритичност, смущения в зрението, говора, координацията, откриват се анизокория и симптомът на Argyll-Robertson. Болните не могат да се грижат сами за себе си, изпускат се по малка и голяма нужда, отслабват на тегло.

Външният им занемарен вид силно контрастира с манията им за величие, богатство и т.н. В последния стадий се отбелязва дълбока деменция, парализи, трофични язви до пълно изтощение и обикновено пациентите загиват от вторични инфекции и сепсис.

Сифилитичен паркинсонизъм

Това е рядка изява на късния невросифилис. Началото е бавно, постепенно се развива общомозъчна симптоматика като главоболие, отпадналост, нарушена концентрация, нарушения в съня и други. Започват промени във фината координация на ръцете, нарушения в походката, като постепенно състоянието се задълбочава и се наблюдават неволеви движения на двигателните мускули на тялото.

Нервната система се засяга на всички нива. Черепно-мозъчните нерви се увреждат, като в резултат на инфекцията може да се развие късен сифилитичен неврит на слуховия нерв, атрофия на зрителния нерв, ретробулбарен неврит, сифилитична полиневропатия.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА НЕВРОСИФИЛИС?

Диагностичните критерии за сифилис на нервната система включват:

Клинични данни за засягане на нервната система. Особено внимание се обръща на нарушение в зрението и наличието на парализа.

Положителни серологични реакции от кръв на болния - показват, че индивидът някога се е срещал с инфекцията.

Изследване на цереброспинален ликвор - налице е увеличен белтък в ликвора, увеличени клетки в ликвора, увеличени имуноглобулини, особено IgG.

Най-важно – положителни серологични реакции - TPHA, FTA-Abs, VDRL в цереброспинален ликвор.

КАК СЕ ЛЕКУВА НЕВРОСИФИЛИСА?

Лечението е с водноразтворим Penicillin G 6 mln MU i.v. през 4 часа за 14 дни, последвано от Benzathin Penicillin 2,4 mln MU i.m. 3 апликации веднъж седмично.