КАКВО Е       УРТИКАРИЯ?


Уртикарията (Urticaria, Hives)  е полиетиологично заболяване на кожата и лигавиците, протичащо с уртики – надигнати, червени, плътни, силно сърбящи обриви, с различна форма и големина. Нарича се още копривна треска, защото обривите наподобяват тези при опарване с коприва.

Уртиките бързо променят размерите си, изчезват на едно място и се появяват на друго в рамките на няколко часа. Смята се, че 20% от всички хора в някой момент от живота си ще развият уртикария.

 

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА УРТИКАРИЯ?

Освобождаването на хистамин и други медиатори от мастоцитите води до вазодилатация и формиране на уртики. Причините за това са множество: 

Храни. Имат значение при острата уртикария. Някои храни съдържат хистамин – сирене, риба, раци, миди. Други действат като неспецифични хистаминолибератори – белтък, вино, ягоди. От белтъчните храни най голямо значение имат месото, особено свинското, морските храни, млечните продукти.

Трябва да се знае, че пържените храни с много подправки алергизират повече, отколкото печените и особено варените. Освен чрез естествените си съставки, храните действат и чрез боите и консервантите, добавени към тях.

Алкохол. Консумацията на храните с алкохол улеснява сенсибилизацията. Алкохола действа по два начина – предизвиква холинергична уртикария и уврежда чревната стена, повишавайки резорбцията. 

Медикаменти. Те са вторият най–чест фактор за остра уртикария, след храните. Най–често това са антибиотици, болкоуспокояващи, нестероидни противовъзпалителни средства, ваксини, контрастни средства. Всеки медикамент може да доведе до появата на уртикария. 

Хронични инфекции - т.нар. фокуси са най–честата причина при хроничната уртикария. Това са хронични тонзилити, синуити, аднексити, пиелонефрити, бронхиектазии заболявания на жлъчката, червата, зъбите, туберкулоза. 

Чревни паразити и протозои. Това са глисти (особено при деца), ехинококоза, токсоплазмоза, трихинелоза. 

Ужилване от насекоми – пчели, оси, паяци,стършели и др.

Инхалационни алергени – полени, парфюми, бои и др. 

Увреждания на гастро–интестиналният тракт. Установяват се в повече от 50% от случаите на хронична уртикария. Много често има хипоациден гастрит, нарушена моторика (запек), язва.

Създават се условия за затруднена евакуация на храната, развиват се гнилостни процеси, повишава се проницаемостта на червата. Всичко това води до повишена сенсибилизация към хранителни алергени. 

Ендокринни заболявания. Диабет, хипертиреоидизъм, при жени – бременност, климакс. 

Невровегетативни фактори, стрес. Въпреки че за пациента се оказва разочароващо, в повечето случаи не може да се намери точната причина за появата на уртикария. Тогава с голяма доза вероятност се смята, че уртикарията е  неврогенно обусловена.

 

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ УРТИКАРИЯ?

Обикновено уртикарията настъпва внезапно и без определена причина. Уртиките са силно сърбящи, надигнати, плътни, червени, бързопоявяващи се и бързо изчезващи, за да се появят на друго място по кожата. Цвета им варира от червен до розов, лилав или са с цвета на кожата.

При острата уртикария обрива персистира от няколко дни до няколко  седмици. При хроничната уртикария обривите траят повече от шест седмици, до месеци, понякога и години. Обикновено причините за хроничната уртикария остават неизвестни. 

Обикновено се засяга тялото, особено страничните части, лицето и крайниците. В области с рехава съединителна тъкан – клепачи, устни, се развиват големи отоци. При засягане лигавицата на устната кухина и ларингса има симптоми на задушаване.

При засягане лигавицата на стомаха и червата са налице коремни болки, повръщане, диария. Когато са засегнати дланите и ходилата, поради дебелия рогов слой, обривите са плоски, бледорозови и болезнени.

 

КАКВИ ОСОБЕНИ ФОРМИ НА УРТИКАРИЯ СЪЩЕСТВУВАТ?

Контактна уртикария. Класически пример е уртикарията, която възниква след контакт с коприва. Урткария възниква и след контакт с лимони, портокали, орехи, бадеми, водорасли.

Уртикария – васкулит. Тук уртиките персистират по–дълго време, заболяването протича по–тежко.

Студова уртикария. Характеризира се с появата на уртики при ниски температури.

Слънчева уртикария. Протича  с появата на зачервяване и урики на местата на слънчева експозиция.

Дермографска уртикария (Urticaria factitia),  известна още като дермографизъм (писане по кожата), е заболяване, при което кожата е изключително чувствителна на допир и натиск. При механично й дразнене - с тъп предмет, при надраскване, потъркване, се получават  надигнати и сърбящи червени, рядко бели ивици над нивото на кожата, траещи повече от пет минути.

Това е една от най-често срещаните  видове уртикария. Симптомите на дермографизма се появяват няколко минути след въздействие върху кожата и изчезват за около час. Описани са  и късни форми на дермографизъм. Те се развиват по-бавно, но могат да се задържат часове до дни.

При симптоматичния дермографизъм обривът е придружен често от сърбеж, който се засилва през нощта. Симптомите могат да бъдат предизвикани или влошени от топлина, студ, налягане върху кожата, упражнения, стрес, емоции, тревожност, стегнати или абразивни дрехи, часовници, очила. 

Касае се за генетична или придобита повишена чувствителност на мастоцитите, които по–лесно освобождават хистамин и други медиатори при натиск или разчесване. 

Холинергична уртикария. Характеризира се с появата на малки, до няколко милиметра, сърбящи уртики, заобиколени с еритем. Заболяването се наблюдава по–често в млада възраст. Провокиращи фактори са физически усилия, затопляне, изпотяване, емоционална възбуда, стрес, горещи и пикантни храни, алкохол.

Особена форма е емотивната уртикарияUrticaria emotiva. Наблюдава се непосредствено след емоционална възбуда и стрес. Засяга лицето, шията и горната половина на гърдите. Появява се интензивен еритем и единични уртики, понякога придружени от парене и сърбеж. Представлява вазоневроза. Консумацията на алкохол също може да е отключващ фактор.

 

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА УРТИКАРИЯТА?

Колкото е лесна клиничната диагноза, толкова е трудно да се установи причината за появата на уртикарията. На настоящия етап не съществува напълно доказателствен тест, затова изследването трябва да е комплексно. Не трябва да се забравя, че хроничната урикария в повечето случаи е с неалергична патогенеза.

Пациентите често  се подлагат на всевъзможни  тесувания, но ролята на кожните тестове, особено за диагностиката на хранителна урикария се оспорва. Липсва идентичност между детерминантите, освобождавани от храните в организма и алергените, употребявани за тестуване, поради което данните от тестуването се приемат само като ориентировъчни.

 

КАК СЕ ЛЕКУВА УРИКАРИЯТА?

Целта на лечението в повечето случаи е облекчаване на симптомите, докато заболяването отшуми от само себе си. Най–често използваните медикаменти са антихистамини, като цетиризин, деслоратадин, фексофенадин и др.

При неповлияване се прибавят и H2 блокери, използани и за лечение на язва на стомаха, като фамотидин, ранитидин и др. При по-тежките форми се включват и перорални  кортикостероиди, а при най тежките и инжекционни. 

При острата уртикария се назначава чаено–сухарена диета за няколко дни с постепенно включване на млечни произведения, варено пилешко месо и др. Противосърбежни кремове и използването на студен душ също помагат за облекчаване на състоянието. Трябва да се избягва слънчева експозиция и да се носят широки, меки памучни дрехи.