Варицелата (Varicella, Chickenpox), известна още като лещенка, е остро инфекциозно заболяване, което се среща предимно в детската възраст. Причинява се от Варицела-Зостер вирус (Varicella-Zoster virus), ДНК вирус, който принадлежи към групата на Херпес вирусите - Човешки Херпес вирус тип 3 (Human Herpes virus type 3) и води до развитието на две различни заболявания.
Първоначалният контакт с вируса предизвиква варицела, относително леко протичащо и самоограничаващо се заболяване с характерен обрив, предимно в детската възраст. След първичната инфекция вирусът остава доживотно в латентно състояние в сетивните нервни ганглии.
При реактивирането му в по-късен етап, при възрастните, което настъпва след спад в имунитета, той мигрира по хода на нервите в определен кожен участък и предизвиква болезнен дерматомен обрив - заболяване, познато като херпес зостер.
Варицелата е заболяване с добра прогноза, но висока контагиозност, което засяга почти всички възприемчиви деца преди юношеската възраст. Тя може да бъде свързана с определени усложнения, които се наблюдават по-често сред новородените, бременните и възрастните, като варицелната пневмония и енцефалит.
Въпреки че след преболедуване се изработва траен доживотен имунитет, все по-често се наблюдават случаи на повторно заразяване.
КАК МОЖЕ ДА СЕ ЗАРАЗИМ С ВАРИЦЕЛА?
Заразяването с варицела става главно по въздушно-капков път, чрез отделяне на вирус - съдържащи миниатюрни капчици от дихателните пътища на болен при кашляне, кихане или говорене, които се вдишват или попадат в конюнктивата на контактният. По този начин контактът лице в лице или прекарване на известно време в една стая с болен от варицела в ранен стадий носи висок риск от заразяване.
Друг възможен път за заразяване е директният кожен контакт чрез течността от пукнати везикули, които съдържат голямо количество от вируса и могат да достигнат до носа или устата на друг човек, например чрез пръстите.
Индиректен контакт чрез докосване на предмети, замърсени с течност от мехурчетата, както и контактът с везикули на болен от херпес зостер, също може да доведе до заразяване с варицела у лицата, които не са боледували или не са имунизирани против варицела.
Заразяване не може да настъпи след засъхването на везикулите в крусти. Предаването на варицела-зостер вирусна инфекция може да стане и трансплацентарно по време на бременността, съответно да предизвика заболяване у плода.
КАКЪВ Е ИНКУБАЦИОННИЯТ ПЕРИОД ПРИ ВАРИЦЕЛА?
Клинично изявена варицела се развива след инкубационен период от 7 до 21 дни след първоначалния контакт с вируса. Пациентите са заразни 5 дни преди появата на обрива до момента, в който всички везикули преминат в стадий на крусти, обикновено 5-6 дни след изявата му.
Когато варицела-зостер вирусът попадне в организма, той колонизира лигавицата на горните дихателни пътища и започва да се размножава в регионалните лимфни възли през следващите 2-4 дни.
По-късно, след 4-6 дни, настъпва първична виремия (навлизане на вируса в кръвта) с попадане на вируса в ретикуло-ендотелната система на слезката, черния дроб и др. След около седмица настъпва вторична виремия с разпространяването му във вътрешните органи и кожата.
Заразяването с Варицела-Зостер вирус води до хуморален (чрез образуване на антитела) и клетъчно медииран (активиране на специфични клетки на имунната система) имунен отговор, вследствие на който попадналият в организма вирус се инактивира и се изработва траен доживотен имунитет.
Впоследствие при нов контакт с болен може да се наблюдава субклинична инфекция, т.е. наличие на вируса в организма, но без поява на симптоми.
КАК ПРОТИЧА ВАРИЦЕЛАТА?
Заболяването започва с висока температура до 39 градуса, болки в гърлото, хрема, кашлица и типичен обрив който първоначално е представен от леко надигнати червени петна до 5-10 мм в диаметър, като за няколко часа след това в центъра им се появяват и везикули.
Везикулите могат да бъдат разпостранени по цялото тяло, вкл и в косата, като отначало са изпълнени с бистро съдържимо, но после потъмняват и се превръщат в пустули, вследствие вторична инфекция. След това се пукат и засъхват в корички.
Развитието на обрива продължава обикновено 3-4 дни, през които продължават да се появяват нови обривни единици и след това настъпва обратно развитие със завяхване на обривите. Обикновено е налице сърбеж,който принуждава децата да се разчесват, при което се разкъсват везикулите с потенциална опасност от тяхното инфектиране.
Освен по кожата, обриви може да има по капилициума и лигавиците на устната кухина, гениталиите и ануса.
Характерно е че при децата варицелата протича по-леко, отколкото при възрастните, поради което някои родители предпочитат да осигурят целенасочено на децата си контакт с болен и евентуално по-леко преболедуване от това заболяване в детска възраст.
КАКВИ ФОРМИ НА ВАРИЦЕЛА СЪЩЕСТВУВАТ?
Освен описаната типична форма на протичане има и други варианти:
Рудиментарна форма - с единични обриви, нормална температура и запазено общо състояние.
Пустулозна форма - с гнойно възпаление на везикулите при тяхното разкъсване и развитие на пустули, радко абсцеси.
Булозна форма – при сливане на отделните везикули в по-големи мехури.
Хеморагична форма - при изпълване на везикулите със кръвенисто съдържимо, с тежко протичане и висока смъртност при пациенти със снижен имунитет.
Гангренозна форма - образуване на участъци с некротична тъкан и гнойни язви с лоша прогноза за изхода на заболяването.
КАКВИ УСЛОЖНЕНИЯ МОГАТ ДА НАСТЪПЯТ ПРИ ВАРИЦЕЛА?
Най-честото усложнение е вторичното инфектиране на везикулите при тяхното разкъсване и развитие на инфекциозно възпаление на околната подкожна тъкан - лимфаденити, абсцеси и флегмони.
Понякога се стига до усложнения, като гнойна ангина, отит, синузит и други заболявания на горните дихателни пътища. По-рядко усложнение на варицелата е развитието на първична варицелна бронхопневмония, протичаща леко и поддаваща се лесно на стандартно лечение.
Изключително редки усложнения на варицелата са нефритът, артритът и енцефалитът. При заболяване на бременни жени през първата половина на бременността съществува опасност от увреждане на плода.
От тежки форми на протичане на заболяването са застрашени недоносени деца, пациенти със имунен дефицит, вследствие на злокачествени заболявания, СПИН.
КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ВАРИЦЕЛАТА?
Поставянето на диагнозата е лесно при типичен варицелен обрив и данни за конткт с болен от варицела, а прогнозата обикновено е много добра, освен при болни с потиснат имунитет и бременни.
Серологични изследвания се правят за потвърждаване на минали заболявания от варицела. Използват се латекс - аглутинация (LA), Имуноензимен анализ (ELISA) и Полимеразна верижна реакция (PCR).
При децата със съмнение за бронхопневмония може да се наложи Рентгенова снимка на белия дроб, а при съмнение за менингоенцефалит - лумбална пункция.
КАК СЕ ЛЕКУВА ВАРИЦЕЛАТА?
Лечението е с локални антисептици. При всички случаи се препоръчва лечение с ацикловир в дози както при херпес зостер, защото и при най-леките форми без противовирусно лечение могат да останат трайни цикатрикси.
