КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИЗМРЪЗВАНЕТО?

Измръзването е локализирано увреждане на кожата и подлежащите тъкани вследствие излагане на ниски температури. Най-често е в частите на тялото, разположени най-далече от сърцето.

При температура около и под 0°С, както и при излагане на силен вятър, кръвоносните съдове в близост до кожата започват да се свиват и кръвта спира да се движи към крайниците. Тази вазоконстрикция помага за запазване на телесната температура.

Чрез забавяне на притока на кръв към кожата, тялото е в състояние да изпраща повече кръв към жизненоважни органи, а също и така предотвратява по-нататъшно намаляване на вътрешната температура на тялото чрез излагане на по-малко кръв към външния студ и по-малко отделяне на топлина от организма.

Ако процесът на измръзване продължава, кръвоносните съдове се разширяват за определен период от време и след това се свиват отново. Периоди на дилатация се редуват циклично с периоди на констрикция с цел да се запази функцията на крайниците, доколкото е възможно.

Въпреки това, при изключително ниски температури или когато тялото е изложено на студ дълго време, мозъкът активира защитна стратегия на намаляване на притока на кръв в някои области на тялото до опасно ниски нива, за да предпази връщането на студена кръв към вътрешните органи. Това води до измръзване и некроза на кожата в засегнатите области.

Измръзването е причинено от два различни механизма: При първия се образуват ледени кристалчета в пространството извън клетките. Водата се губи от вътрешността на клетката и възникналата дехидратация, заедно с хипоксията, спомагат за клетъчната смърт.

При вторият механизъм, когато кръвта се върне в крайниците при затопляне, тя изтича в тъканите от увредените от студа кръвоносни съдове. Кръвният поток е възпрепятстван, поради увредения ендотел, формират се турбуленции и кръвни съсиреци в най-малките съдове на крайниците.

КАКВИ СА ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИТЕ ФАКТОРИ ЗА ИЗМРЪЗВАНЕ?

С най-голям риск от измръзване са:

Хора, които прекарват голяма част от времето си на открито - туристи, ловци, работници на открито; Практикуващите зимни спортове - скиори; Бездомници; Психично болни; Войници.

Факторите, които допринасят за поява на измръзване, включват: екстремен студ, неподходящо облекло, мокри дрехи, силен вятър.

С повишен риск са хората, при които има налице предразполагащи фактори като: много малка или напреднала възраст, липса на подходящо отопление, храна и подслон; Интоксикация от алкохол, тютюнопушене, прием на някои лекарства, например бета-блокери.

Заболявания, засягащи кръвоносните съдове, като диабет, сърдечно-съдови заболявания, хипотиреоидизъм, периферна невропатия; Изтощение, глад, недохранване или дехидратация; Тесни обувки или дрехи.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ИЗМРЪЗВАНЕ?

Акрите - носът, бузите, ушите, пръстите на ръцете и краката са най-често засегнати зони при измръзване. Съществуват четири степени на измръзване, които са сходни с тези при изгаряне:

Първата степен засяга само повърхността на кожата. В началото се усеща парене, сърбеж и болка, а след това кожата става зачервен и оточна, с умерена бледост в центъра на поражението. След няколко дни промените отзвучават, наблюдава се леко залющване, зачервяване, понякога и хиперпигментация.

При втора степен е засегната повърхностната дерма. 1-2 дни след измръзването се появяват мехури с бистро или мътно съдържимо, с оток и зачервяване на околната кожа. Пострадалият усеща парене, сърбеж, чувство за студ и лека изтръпналост на засегнатата област.

Трета степен се характеризира дълбоко измръзване. Образуват се тъмно-червени мехури, пълни с кръв, които стават черни в последствие. Мехурите преминават в черни есхари - некроза, обхващаща кожа и подкожна тъкан. Увреждане на нервите в областта може да доведе до загуба на чувствителност.

При четвърта степен мускулите, сухожилията, кръвоносните съдове и нервите измръзват. Такова екстремно измръзване може да доведе до ампутация на пръстите на ръцете и краката, носът и ушите. Дългосрочни последствия след измръзване могат да включват: временни или постоянни промени в чувствителността, парестезии, повишено изпотяване, ампутация, артрит и рак в засегнатата зона.

КАК СЕ ЛЕКУВА ИЗМРЪЗВАНЕТО?

Започва се с извеждане на пациентите от студената околна среда. Дрехите се заменят с топли и удобни. Консумират се затоплени и сладки течности.

Прилага се бавно затопляне чрез поливане на крайниците със студена вода, чиято температура постепенно се повишавана, но не повече от 38 °C за около 20-30 мин.

Следва подсушаване, намазване с дефламол и превързване. Раните се почистват, мехурите се изрязват, прави се затопляща стерилна превръзка. Прилагат се антисептични и епителотонични препарати.

Общата терапия цели да се предотвратят промените в тъканите и да се предпазят от усложнения, най-често инфекциозни. Медикаментозното лечение включва аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства.