КАКВО Е АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ?

Атопичен дерматит (Atopic dermatitis) или  ендогенна екзема е често срещано, хронично протичащо, генетично обусловено заболяване. През последните години се наблюдава увеличаване на честотата му. Протича със силен сърбеж, възпаление и сухота на кожата. Често се комбинира с астма, сенна хрема и други алергични заболявания. 

Атопичният дерматит се развива през детските години, като до 50% от случаите започва през първата година от живота. Част от пациентите с атопичен дерматит с течение на времето развиват алергичен ринит или астма. Много от децата с атопичен дерматит израстват това кожно заболяване в по-късна възраст.                                      

Атопичният дерматит е генетично обусловен и е най-рано проявяващият се компонент на атопичните прояви при хората. Освен болестни промени по кожата, те включват изяви от страна на дихателната, храносмилателната и нервната системи, проявяващи се в бронхиална астма, алергичен ринит (сенна хрема), запек, главоболие и характерна промяна в емоционалните реакции.

 

КОЛКО ЧЕСТ Е АТОПИЧНИЯ ДЕРМАТИТ?

Атопичният дерматит е много често заболяване. Обхваща  до 20% от населението на развитите страни.


КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ?

Заболяването е генетично обусловено. Ако единият родител боледува от атопичен дерматит или друго алергично заболяване, има 30% вероятност и детето да развие атопичен дерматит. Ако и двамата родители са с атопична предиспозиция, вероятността се увеличава до 70%.                             

Ако родителите страдат от сенна хрема или астма, децата им могат да развият атопичен дерматит. Има доказателства, че ако майката роди в по-късна възраст, се увеличава риска детето да развие атопичен дерматит.                   

Генетичните промени при засегнатите индивиди определят имунологични дефекти и непълноценно образуване на липиди в роговия слой на кожата и недостиг на естествени овлажняващи фактори, което води до   сухота, неефективна хидратация и нарушена  бариерната функция на кожата.        

От своя страна тези фактори определят улесненото проникване на множество външни дразнители (алергени), които провокират засилената реактивност на кожата и появата на обриви по повърхността ѝ

Такива алергени могат да бъдат някои контактни фактори като сапуни, разтворители, вълнени дрехи, парфюми и др., въздушните алергени, навлизащи в организма при дишане, като домашни акари, полени и др, както и някои храни - яйца, мляко, ягоди, шоколад, риба, миди, фъстъци и т.н.                    

Кожата на пациентите с атопичен дерматит е поселена от множество бактерии, които биха могли да обострят протичането на заболяването, особено Staphylococcus aureus, като това може да настъпи и под влияние на други кожни или системни възпалителни заболявания.                                                   

Кожата при атопични деца е по-чувствителна към външни механични или химични дразнители (груби дрехи, триене, неподходящи сапуни и перилни препарати, ниска влажност, студено време, сезонни алергии). 


КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ?

Основните белези на атопичния дерматит са сухотата на кожата, интензивният сърбеж и подчертаната кожна реактивност към външните фактори. Обривите са локализирани по лицето, шията и сгъвните повърхности на крайниците. Сърбежът продължава през целия ден, но става особено интензивен през нощта и е водещ симптом на заболяването.   

Първи стадий на атопичният дерматит-eczema verum infantum - от 0 до 3години. Най-често се появява в кърмаческа възраст, след първия месец. Понякога може да се появи до 3 годишна възраст, много рядко при по-големи деца. С израстването на децата обикновено симптомите отшумяват, но понякога болестта може да продължи и при възрастни.                                                                               

Непосредствено след раждането, както и в хода на цялата първа година от развитието на детето, заболяването протича по-остро, с обхващане на по-големи кожни зони, с формиране на зачервени области. Най-засегнати са лицето, кожата на скалпа, шията и външните повърхности на крайниците, като често обривите са подмокрящи и при засъхването им се образуват жълто-кафеникави корички.               

Обривите започват от лицето, като обхващат бузките. Те са зачервени, с неравна грапава повърхност и при допир се създава усещането, че под кожата има песъчинки. По-късно се засяга и челото. Зачервените бузи и чело заграждат триъгълник с непроменена кожа около носа и устата.                                                         

Зачервената кожа е склонна към лющене и подмокряне. Типичен симптом при атопичният дерматит е силният сърбеж. Трябва да се знае обаче, че в първите месеци сърбежа все още не е толкова интензивен.                                                           

Ако не се лекува, атопичният дерматит може да обхване кожата на цялото тяло - т.нар. атопична еритродермия.              

След третата година се развива вторият стадий на атопичен дерматит - eczema flexurarum. Tипични локализации през този период са лакътните и коленните гънки, както и китките, пръстите на ръцете и зоната около устните. Сърбежът  може да стане толкова непоносим, че да пречи на съня.                                                       

Третият стадий - т.нар. neurodermitis diffusa започва след десетата година и продължава до пубертета, а понякога персистира и при възрастни.

При възрастните заболяването показва тенденция за хронично протичане, с развитие на по-малко на брой обриви, които се разполагат най-често по сгъвните повърхности на ръцете, краката и шията, както и по клепачите. В тези участъци се наблюдава зачервяване, лющене, загрубяване на кожния релеф.                                                                     

Особено характерно за късно протичащия атопичен дерматит е т.нар. „дерматит на ръката”. Той се характеризира със зачервяване, сърбеж, лющене, които водят до засилване на кожния релеф на дланта. Друга характерна проява при възрастните е поява на обриви по кожата на лицето, локализирани около очите и устните.                 

Понякога протича със силен сърбеж и лихенифицирани плаки по кожата на цялото тяло.

 

КОИ ФАКТОРИ МОГАТ ДА ВЛОШАТ АТОПИЧНИЯ ДЕРМАТИТ?

Много фактори могат да засилят симптомите на атопичен дерматит. Това са сухота на кожата, ниска влажност през зимата, студено време. С течение на времето много пациенти и техните семейства се научават да идентифицират дразнители, които са най-неприятни за тях.                                         

Това са: вълнени, синтетични или груби материи, сапуни и перилни препарати с изсушаващ ефект, някои парфюми и козметика, цигарен дим, излагане на хлор и разтворители, контакт с прах или пясък, контакт с растения, животинска кожа, акари.


КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА АТОПИЧНИЯ ДЕРМАТИТ?

Диагнозата е свързана с внимателен клиничен преглед и събирането на задълбочена анамнеза на заболяването. Изследванията имат малко значение при поставянето на диагнозата. Навременната консултация с дерматолог е от съществено значение за навременното започване на лечение и намаляването на риска от поява на усложнения.

 

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА АТОПИЧНИЯ ДЕРМАТИТ?

Лечението на атопичен дерматит трябва да започне възможно най-скоро след поставяне на диагнозата и да се води от опитен специалист.  Основно при лечението на атопичния дерматит е избягване на провокиращите фактори, както и лечението на сухата кожа.  

Ключовият фактор е правилното къпане. Трябва да се използват специални хидратиращи сапуни или още по-добре душ-олио. Водата трябва да е хладка, да се избягват горещи вани или душове. След къпането кожата трябва да изсъхне без да се използват кърпи. Използват се специални хидратиращи балсами.                                                

Много важно е редовно да се  използват   овлажнители, за да се удължат спокойните фази без възпаление. Всъщност постоянната хидратация и омазняване се смята понастоящем за основно средство за профилактика на новите пристъпи и поддържане на кожата в между пристъпните периоди.                                                                

При силен сърбеж могат да се използват антихистамини през устата, но основно средство за лечението на обострен атопичен дерматит са локалните кортикостероиди. Тяхното навременно приложение намалява риска от прогресиране на заболяването и ограничава разпространението на кожните промени.  

Кортикостероидите обаче трябва да са много правилно подбрани и да се използват за кратко време, обикновено до 1 седмица, поради появата на странични ефекти при по-дългото им приложение.  

Калциневринови инхибитори се прилагат след две годишна възраст. Това са такролимус (Протопик) и пимекролимус (Елидел). При използването на тези препарати трябва да се избягва излагането на силна слънчева светлина.

При много тежки случаи, когато изброените средства не помагат, се използват кортикостероиди перорално или инжектирани мускулно. 

Най-новото средство за лечение на тежки форми на атопичен дерматит при деца над 12 години и възрастни са янус-киназните инхибитори или JAK -инхибитори. Такова средство е Rinvoq (upadacitinib), което се прилага по една таблетка от 15 мг дневно, апри най-тежките форми и по 30мг.


КАКВА Е ПРОГНОЗАТА НА АТОПИЧНИЯ  ДЕРМАТИТ?

При по-голямата част от наблюдаваните пациенти заболяването има склонност за спонтанно подобрение и затихване в периода между 3-та и 7-ма година, както и във възрастта около пубертета. 

При 25% от случаите обаче атопичния дерматит персистира и след 25-годишна възраст, като кожните промени стават ограничени по крайниците, лицето и шията и са съпроводени със значително по-малко субективни оплаквания.  

Смята се, че ранната възраст на появата на кожните промени, интензивният сърбеж, съчетаването на кожните промени с други атопични симптоми като астма и сенна хрема, както и честите инфекции са сред симтптомите, които определят по-тежкото протичане на заболяването, както и склонността към задържане в по-късна възраст.                 

Сред белезите, които определят по-лекото протичане на атопичния дерматит и редките усложнения са късно начало на поява на кожните промени, сезонната им зависимост, както и ограниченост на разпространението на кожните промени.