КАКВО Е КЕЛОИД?

Келоидът (Keloid, Keloidal scar), келоидният цикатрикс е резултат от свръхрастеж на плътна влакнеста тъкан, която обикновено се развива след излекуване на кожна травма и има тенденция да се разраства отвъд границите на първоначалната рана.

За разлика келоидният цикатрикс, хипертрофичните белези се характеризират с еритемни, надигнати фиброзни лезии, които не се разширяват извън границите на първоначалното увреждане и могат да претърпят обратно развитие.

Хипертрофичните белези са често срещани след термични наранявания и други увреждания, които засягат дълбоката дерма.


КАВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ОБРАЗУВАНЕТО НА КЕЛОИД?

Само при хората се образуват келоиди, описани са доминантен и рецесивен тип на унаследяване. Основният фактор в етиологията е фамилната склонност към образуване на келоиди. Келоидите се срещат във всички възрастови групи, но по-често при младите.

Друга причина за появата им е локалната травма – най-често след термично или химично изгаряне, след операции, при инфектиране и при попадане на чужди тела в раната. Понякога келоиди могат да се образуват и без предшестваща травма, особено престернално.


КАК ИЗГЛЕЖДАТ КЕЛОИДИТЕ?

Най-често срещаните места на образуване на келоиди са главата и шията, особено долната челюст и тила, областта пред гръдната кост, делтоидната област на мишницата и горната част на гърба.

Келоидите се появяват като добре очертани, розово-червени твърди нодули или плаки с гладка, заоблена, лъскава повърхност и неправилни граници. Хистологично се наблюдава повишен брой клетки и кръвоносни съдове. Колагенните влакна са подредени случайно.

Хипертрофичните белези и келоидните цикатрикси могат да бъдат описани като варианти на типичното зарастване на рани. При зреене на белега се образуват кръстосано свързани на колагенни влакна. В този момент белегът е хиперемичен и удебелен, но постепенно се изтънява в продължение на месеци, докато се развие плосък, бял, гъвкав, опънат, зрял белег.

При келоидите се произвежда повече фиброзна тъкан и белегът расте във всички посоки. Белегът е надигнат над кожата и остава хиперемиран.


КАВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА КЕЛОИДИТЕ?

Лечението на келоиден цикатрикс е хирургично и нехирургично. Келоидните цикатрикс, лекувани с проста ексцизия, имат честота на рецидиви, варираща от 50-80%.

Инжектирането на интралезионен триамцинолон ацетат обикновено изравнява израсналия белег, но стероидните инжекции може да доведат до атрофия на кожата, телангиектазии и депресиран белег.

Използването на лазери и криохирургията дава също съмнителни резултати.