КАКВО Е ЛИМФОГРАНУЛОМА ВЕНЕРЕУМ?

Лимфогранулома венереум, хламидиен лимфогранулом (Lymphogranuloma venereum, Lymphogranuloma inguinale) е инфекциозно заболяване, което се предава изключително по полов път и протича с увеличение на лимфните възли.

Познато е още като болест на Nicolas-Favre или четвърта венерическа болест. Заболяването е разпространено повсеместно, но се среща най-често в страни с тропически и субтропически климат - Африка, Южна Азия и Южна Америка.

КОЙ Е ПРИЧИНИТЕЛЯТ НА ЛИМФОГРАНУЛОМА ВЕНЕРЕУМ?

Лимфогранулома венереум се причинява от Chlamydia trachomatis (серотипове L1, L2, L3), които се различават от хламидиите, причиняващи трахома (серотипове A, B, C) и хламидийния уретрит (серотипове D-K).

КАКВА Е КЛИНИКАТА ПРИ ЛИМФОГРАНУЛОМА ВЕНЕРЕУМ?

Инкубационният период варира между 7 и 30 дни, а в някои случаи и повече. В клиничното протичане на заболяването се наблюдават три стадия:

Първичен стадий

Започва непосредствено след изтичане на инкубационния период. При мъжете се наблюдават папулозни или херпетиформени кожни лезии, разположени по пениса, по-често по гланса, но могат да се открият и перианално или в ректума при ректален коитус.

При жените се наблюдават бързопреходни неболезнени папули, везикули или ерозии, разположени по големите или малките срамни устни, влагалището и маточната шийка. При извънгенитално заразяване лезии могат да се появят по устните, по фаринкса или кожата на пръстите.

Първичните прояви при лимфогранулома венереум са леки и преминават най-често спонтанно. След няколко седмици или месеца, през които болните нямат никакви оплаквания, се развиват прояви, характерни за вторичния период.

Вторичен стадий

Развива се ингвинална лимфаденопатия - ингвинален лимфогранулом, по-често при мъжете. Ингвинална лимфаденопатия се развива само у жени, при които е засегната долната част на влагалището или външните полови органи. Обикновено лимфаденопатията е едностранна.

В началото се развива болезнено уплътнение на една или няколко лимфни възли в ингвиналната област. В този етап може да настъпи спонтанно излекуване и резорбиране на лимфаденопатията, но по-често засегнатите лимфни възли некротизират и се образуват абсцеси, които се отварят навън.

Съдържанието на абсцесите представлява казеозно-гнойна материя, примесена с кръв. Зарастването им протича много бавно, може да продължи месеци, дори години. При зарастване се образуват груби страствания и белези.

Засягането на дълбоките лимфни възли води до образуване на абсцеси в малкия таз. При екстрагенитално засягане - на пръстите на ръцете или устата, може да се наблюдава аксиларна или шийна лимфаденопатия. Измененията може да са съпроводени от фебрилитет.

Третичен стадий

Третият стадий на болестта се означава като ано-ректален синдром. При него настъпват проктит, перинални абсцеси, фистули с изтичане на разпадна материя от тях. Най-честите оплаквания при развиващ се проктит са отделяне на кръв и гной при дефекация или дори спонтанно.

При прогресиране на заболяването се появяват повърхностни язви и полипоидни образувания. Без лечение болестта напредва и проктита се усложнява с образуване на фиброзна тъкан и след месеци или години повечето болни са с ръбци, келоиди и фистули.

Най-трудни за лечение са перианалните абсцеси и периректалните фистули, които водят до сериозни смущения в дефекацията. Обтурацията на лимфната система води до елефантиазни разраствания, а също и до поява на язви по перинеума, фистулизация на дълбоките абсцеси, разположени в глутеалната област и перинеума.

Тази клинична картина е известна като естиомен - Eshtiomene genitoanorectale Huguier и прогнозата й е сериозна. Друга проява през този период е хроничният уретрит, който може да доведе до стриктури на уретрата.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ЛИМФОГРАНУЛОМА ВЕНЕРЕУМ?

Най-голямо значение за поставяне на диагнозата има изолирането на Chlamydia trachomatis, серотип L (L1, L2, L3) в клетъчни култури. Материалът за изследване се взема от увеличен лимфен възел, уретрален материал (епителни клетки) или намазка от микрошанкър.

Реакция на свързване на комплемента (РСК) е слабо специфична, тъй като използваният в нея липополизахариден антиген е общ за всички видове Chlamydia.

С КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ОБЪРКА ЛИМФОГРАНУЛОМА ВЕНЕРЕУМ?

В диференциално диагностичен план влизат всички заболявания, протичащи с лимфаденопатия и/или генитални лезии, сифилис, herpes genitalis, туберкулоза, ulcus mole, felinosis (болест на котешкото одраскване), morbus Hodgkin.

КАК СЕ ЛЕКУВА ЛИМФОГРАНУЛОМА ВЕНЕРЕУМ?

Прилага се Doxycycline (Vibramycin) 2 х 100 mg дневно за 21 дни.

При алергия към Доксициклин - Azithromycin 1,0 - 3 пъти, веднъж седмично.

При наличие на абсцеси, фистули и фиброзни изменения е необходима и хирургическа обработка.