КАКВО Е ИНТЕРТРИГО?

Интертриго (Intertrigo) или подсичане е възпаление на кожата, причинено от триене на две допиращи се кожни повърхности, например под гърдите у жени, между бедрата, в ингвиналните гънки и др.

Най-често засегнатите области са подмишниците, кожните гънки на гърдите, зад ушите, гениталната област, долната част на корема, между пръстите на ръцете и краката.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА ИНТЕРТРИГО?

Неинфекциозно интертриго. Интepтpигo нaй-чecтo нe ce пpичинявa oт микpoopгaнизми, a oт тpиeнeтo, влaжнocттa и тoплинaтa.

Xopaтa, пpиeмaщи шиpoкocпeктъpни aнтибиoтици, тeзи c oтcлaбeнa имyннa cиcтeмa, кaктo и диaбeтицитe ca излoжeни нa pиcк oт възниквaнe нa нтертриго.

Hoceнeтo нa тecни дpexи е пpeдpaзпoлaщ фактор.

Болести на кожата и подкожната тъкан - контактен дерматит, целулит, себореен дерматит, псориазис, еритразма.

Хората с наднормено тегло, както и тези, които се потят повече са изложени на по-голям риск от развитие на интертриго.

Интертриго, причинено от микроорганизми – бактерии, дерматофити, какдида и др.

КАКВИ ФОРМИ НА ИНТЕРТРИГО СЪЩЕСТВУВАТ?

Intertrigo streptogenes – стрептококово интертриго. Засяга големите гънки, които са ярко червени, лъскави, оточни и ексудиращи. Върхи еритема се наблюдават единични ерозии, а в гънката и рагади. Еритемът намалява към периферията, където се наблюдава залющване. Придружава се от сърбеж, парене и болка. За лечение се използват антибиотични кремове.

Candidosis intertriginosa – кандидозно интертриго. Candida albikans е най-честият причинител. По-често е при болни от диабет,и пълни жени. Засягат се гънките под гърдите, ингвиналните, аксиларните гънки, където се наблюдават еродирани, влажни, лъскави, тъмно-червени полета. Наоколо се наблюдават полета с якичка от белезникав мацериран епидермис и дъщерни колонии.

Erosio interdigitalis candydamycotica. По-често е при жени между 30 и 60 години. Предразполагащи фактори са мокрене на ръцете и диабет. Засяга се пространството между третия и четвъртия пръст, което е по-прилепнало и с по-малки възможности за проветрение. Лечението на последните две форми е с локални антимикотици.

Napkin dermatitis (diaper dermatitis). Засягат се интетригинозните аногенитални области, където мацерацията от урината и оклузията от пелените са най-силни. Налице е силен еритем, с неясни граници, с мацериран епидермис. Лечението е с локални кортикостероиди, комбинирани с антимикотици.

Epidermophytia inguinalis . Ингвинална епидермофития, Tinea inguinalis. Започва като едно или няколко червени петна в ингвиналните гънки или вътрешната повърхност на бедрата. Постепенно петната нарастват периферно, като се оформя активен еритемен ръб с избледняване в центъра.

Заболяването не засяга скротума и вулвата, поради наличието на голямо количество мастни жлези в тази област, които потискат растежа на дерматофитите. Заразяването най–често става от микоза на краката - интердигитална епидермофитиа.

Epidermophytia interdigitalis - интердигитална, междупръстна епидермофития. Обичайно инфекцията започва със засягане на пространството между четвърти и пети пръст на крака, последвани от това между четвърти и трети. При липса на лечение и при подходящи условия се засягат и гърба на пръстите, кожата под пръстите и цялото стъпало.

Епидермисът е белезникав и мацериран. В началото настъпва зачервяване на кожата, съпроводено с лек сърбеж. Впоследствие кожата отича, размеква се и се появяват ерозии, като често се образуват болезнени цепнатини (рагади).

Ерозиите и рагадите са възможна входна врата за възникване на възпалителни усложнения. Налице е подмокряне на зоната, с отделяне на неприятна миризма. Сърбежът е умерен до силен, а протичането е хронично, в продължение на месеци и години.

Лечението на последните пет форми е с локални антимикотици.