КАКВО Е РУБЕОЛА?

Рубеолата (Rubeola, Rubella) е предимно детско инфекциозно заболяване с вирусен причинител, най-често протичащо леко, с обрив, засягане на периферните лимфни възли и незначителни интоксикационни симптоми.

При заболяване на бременни жени в първите 20 гестационни седмици на бременността се наблюдават и увреждане на плода.

КОЙ Е ПРИЧИНИТЕЛЯТ НА РУБЕОЛА?

Рубеолният вирус принадлежи към сем. Togaviridae, род Rubivirus. Той е РНК вирус и е неустойчив във външната среда. Вируса навлиза през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите, като по лимфен и кръвен път и достига до лимфните възли, където се размножава.

Около 10 дни след инфектирането, вирусът отново попада в кръвта, чрез която се разпространява в много тъкани и органи, включително плацентата. Пикът на разпространението на рубеолния вирус е около 15-16-ия ден от заразяването и се последва от появата на обрив.

КАК МОЖЕ ДА СЕ ЗАРАЗИМ С РУБЕОЛА?

Механизмът на заразяване с рубеола е въздушно-капков, чрез носни и гърлени секрети. Въпреки всеобщата възприемчивост и високия контагиозен индекс, за да настъпи заразяване се изисква по-продължителен контакт с болни от рубеола. Това лесно се осъществява в затворени, особено детски колективи.

Възможни са, макар и рядко, повторни заболявания при продължителни и повтарящи се контакти. Твърде често рубеолната инфекция протича безсимптомно - според някои проучвания около 60% от децата боледуват асимптоматично и придобиват имунитет.

Децата до 1 годишна възраст са предпазени чрез пасивно предадени от майката антитела. Инфектирането на плода става чрез майката, заболяла от рубеола през първите месеци на бременността.

Рубеолният вирус се излъчва със секретите на носоглътката, чрез урината, цервикалните секрети, от края на инкубационния период до изчезването на обрива (или 5 дни преди и 5 дни след появата на обрива).

КАКЪВ Е ИМУНИТЕТА ПРИ РУБЕОЛА?

Преболедувалите от рубеола придобиват траен имунитет. В организма им се доказват вируснеутрализиращи, комплементсвързващи антитела и антихемаглутинини. Антителата при рубеола са от класовете IgG, IgM, IgA, като последните са израз на локален имунен отговор от носоглътката и не се образуват след ваксинация.

КАВА Е КЛИНИКАТА ПРИ РУБЕОЛА?

При имунизираните деца рубеолата протича обикновено леко и често безсимптомно. При по-големите деца, както и при възрастните, по-често могат да се наблюдават по-тежки форми на болестта. Инкубационният период при рубеолата е 14-21 дни.

Първите симптоми, които се проявяват два-три дни преди появата на обрива, са субфебрилна температура, главоболие, отпадналост, безапетитие, лека хрема, конюнктивит, лек фарингит и кашлица. Главните симптоми при рубеола са: лимфаденопатия и обрив.

Първо се уголемяват тилните, задношийните и задушните лимфни възли – симптом на Теодор. Това е един от специфичните симптоми за заболяването. Често се засягат и лимфните възли по цялото тяло. Те достигат големина на грахово зърно, при палпация са с меко-еластична консистенция, не са сраснали и не са болезнени. Често се увеличават слезката и черният дроб.

Обривът при рубеола се появява 1 до 5 дни след края на инкубационния период и ако преди него е имало други симптоми, те затихват. Обривът се предшества или придружава от малки, червеникави петънца по мекото небце (петна на Forscheimer), фарингеалната лигавица е обикновено леко зачервена.

Обривът започва подобно на този при морбили по лицето и зад ушите и също така се разпространява надолу, но по-бързо за 1 или 2 дни обхваща цялото тяло и предимно външната повърхност на крайниците. Той е розово-червен, макуло-папулозен и е разположен върху непроменена кожа.

Обривът засяга най-силно лицето, гърба и седалището. В някои случаи папулите са по-големи и имат тенденция за сливане, подобно на морбили - Rubeola morbiliforme. В други случаи, обривите са по-дребни и не се сливат, подобно на скарлатина - Rubeola scarlatiniforme.

Обривът при рубеола се задържа 2-4 дни, след това избледнява и изчезва без пигментации и залющване. Често има отклонения от тази типична картина, а може и да не се появи изобщо.

Лимфните възли намаляват постепенно размерите си и "изчезват" по-късно в сравнение с обрива при рубеола. Те понякога са единствена проява на болестта. Заболяването има благоприятен изход и болният оздравява за 3-4 дни.

КАКВИ УСЛОЖНЕНИЯ ИМА ПРИ РУБЕОЛА?

При рубеолата усложненията могат да бъдат: артрит, артралгии, тромбоцитопения и поражение на централната нервна система.

Артрит и артралгии са най-честите усложнения, характерни повече за възрастните, предимно жените. Болката в ставите може да се появи по всяко време на болестта, преди или след обрива, до месеци след него. Засягат се главно китките и глезените. Артритът продължава 5-10 дни и може да наподобява ревматоидния артрит.

Тромбоцитопенията е изключително рядко усложнение с автоимунен произход. Може да последва кръвоизлив по кожата, лигавиците или във вътрешните органи, но прогнозата обикновено е добра.

Пораженията на ЦНС могат да бъдат менингити, енцефалити и менингоенцефалит, неврити и невропатии и др. Много редки усложнения са аплазия на костен мозък, отит, нефрит, хепатит, миокардит и пневмония.

При вътреутробното заразяване през първите 2-3 месеца от бременността, рубеолата води до нарушение на ембриогенезата и до развитие на малформации, а също така и до смърт на плода.

При новороденото може да се наблюдават: микроцефалия, хидроцефалия, вродени сърдечни пороци, изоставане в умственото развитие, поражение на очите, глухота и др.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА РУБЕОЛА?

Диагнозата обикновено се поставя по клинични и епидемиологични данни. Специфичната диагноза изисква вирусологични и серологични изследвания.

Лабораторната диагностика на рубеолата най-често се извършва със серологично изследване -ВНР, вируснеутрализираща реакция, РЗХА (реакция за задържане на хемаглутинацията) или РСК (реакция за свързване на комплемента). Използват се и по-съвременни методи като ЕLISA и латексаглутинация.

С тях могат да се докажат както наличието на антитела в серума на болния, така и в слюнка или във гърлен секрет. Възможно е използването на PCR (полимеразно-верижна реакция) за диагностика на рубеолна инфекция вътреутробно.

КАК СЕ ЛЕКУВА РУБЕОЛА?

Не е необходимо лечение, освен ако няма усложнения.

Всяка бременна жена, която е изложена на рубеола, трябва незабавно да се свърже с лекуващия си акушер-гинеколог.

Лечението при новородени бебета е насочено към усложненията.