КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МАЙМУНСКАТА ШАРКА?
Маймунската шарка (Monkeypox) е рядко заболяване, което се причинява от инфекция с вирус на маймунската шарка, принадкьежащ към вида Orthopoxvirus от семейство Poxviridae.
Родът Orthopoxvirus включва също вируса на вариолата, вакциния вирус (използван във ваксината срещу едра шарка) и вируса на кравешка шарка. Маймунската шарка е вирусна зооноза (вирус, който се предава от животни на хора).
Маймунската шарка е открита за първи път през 1958 г. в колонии от маймуни, държани за изследване, откъдето идва името й. Първият случай на маймунска шарка при хората е регистриран през 1970 г. в Конго, след това са открити случаи и в други централни африкански страни.
Масовата ваксинация срещу едра шарка през 70-те години е ограничила инфекциите с маймунска шарка за известно време сред хората. Въпреки това случаи на заболяването се появяват отново, поради липса на имунитет в по-късните поколения.
Случаите на маймунска шарка извън Африка, са свързани с международни пътувания или внесени животни, включително случаи в Съединените щати, Израел, Сингапур, а отскоро и в и Европа.
Заразяването става от гризачи и маймуни, при ухапване и одраскване, както и при консумация на заразени животни или от човек на човек при контакт на кожни лезии, телесни течности и по въздушно-капков път.
КАК СТАВА ЗАРАЗЯВАНЕТО С МАЙМУНСКА ШАРКА?
Заразяването с вируса на маймунска шарка се случва, когато човек влезе в контакт с вируса, пренасян от животно, човек или замърсени материали. Вирусът навлиза в тялото през наранена кожа, дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата).
Предаването на инфекцията от животно на човек може да стане чрез ухапване или одраскване, консумация на месо от заразено животно, директен контакт с телесни течности или материал от лезия на животно или индиректен контакт с материал от лезията, като например чрез замърсена постелка.
Предаването от човек на човек става главно по въздушно-капков път, но е необходим продължителен контакт лице в лице, за да бъде осъществено заразяване. Друг начин на предаване от човек на човек е при директен контакт с телесни течности или материал от лезията и непряк контакт с материал от лезията, като например чрез замърсено облекло или спално бельо.
Резервоарният гостоприемник на маймунската шарка все още е неизвестен, въпреки че се предполага, че африканските гризачи играят роля в предаването на патогена.
КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА МАЙМУНСКА ШАРКА?
Инкубационният период на маймунската шарка обикновено е 7-14 дни, но може да варира от 5-21 дни. Симптомите са подобни на тези при едра шарка, но по-леки. Маймунската шарка първоначално се проявява с треска, главоболие, мускулни болки и отпадналост.
Основната разлика между симптомите на едра и маймунска шарка е, че маймунската шарка причинява увеличение на лимфните възли (лимфаденопатия). В рамките на 1 до 3 дни (понякога повече) след появата на треска, пациентът развива обрив, често започващ от лицето, след което се разпространява по други части на тялото.
Лезиите през един – два дни преминават през следните етапи, преди да отминат:
Макули – обрива започва с червени петна по кожата, по-малки от 1 см;
Папули – петната се надигат и преминават във възелчета с големина на лещено зърно;
Везикули – на местата на папулите се образуват надигнати мехурчета, изпълнени с течност;
Пустули - бистрото съдържимо на везикулите се променя в жълтеникаво гнойно;
Крусти – образуване на корички от засъхналата течност от пустулите.
Заболяването обикновено продължава 2-4 седмици и в Африка води до летален изход при 1% от заразените. Пациентите са заразни за околните от момента на появата на температура до преминаването на обривите в крусти.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ МАЙМУНСКА ШАРКА?
Първо трябва да се знае, че заразяването с маймунска шарка изисква дълъг близък контакт с инфектиран. За разлика от КОВИД-19, при който хората може да не знаят, че са инфектирани, заразените с маймунска шарка имат треска и обрив, по който може лесно да се разпознаят и да потърсят лекарска помощ.
Практикуването на добра хигиена на ръцете, след контакт с животни или хора е задължителна. Ръцете да се измиват със сапун и вода или да се използва дезинфектант за ръце на алкохолна основа. Да се използват лични предпазни средства при грижа за болни пациенти.
Да се избягва контакт с животни, които могат да пренасят вируса. Да се избягва контакт свсякакви материали, като постелки, които са били в контакт с болен. Желателно е изолиране на заразените пациенти.
JYNNEOS (известна също като Imvamune или Imvanex) е атенюирана жива вирусна ваксина, която е одобрена от Американската администрация по храните и лекарствата за превенция на маймунска шарка.
Консултативният комитет по имунизационни практики (ACIP) в момента прави оценка на JYNNEOS за защита на хора, изложени на риск от професионална експозиция на ортопоксвируси, като едра шарка и маймунска шарка.
КАК СЕ ЛЕКУВА МАЙМУНСКА ШАРКА?
Понастоящем няма доказано, безопасно лечение на инфекцията с вируса на маймунска шарка. За целите на контролиране на огнища на маймунска шарка може да бъде използвана ваксината
срещу едра шарка, антивирусни средства и имуноглобулин срещу вакциния (VIG, хиперимунен глобулин, приготвен за лечение на определени усложнения от ваксинация срещу vaccinia).
