Дисхидрозата (Dyshidrosis, Eczema dyshidrotica, Eczema dyshidrosiforme, Dyshidrotic eczema, Pompholyx) е хронично рецидивираща форма на везикуларен дермати, засягащ пръстите, дланите и стъпалата, в резултат на различни ендогенни и екзогенни фактори.
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА ДИСХИДРОЗА?
Счита се, че дисхидрозата представлява синдром, предизвикан от различни фактори: контактен дерматит, медикаментозен дерматит и микотична инфекция на ходилата със засягане на дланите. При значителен процент от пациентите етиологията остава неизяснена.
Екзацербацията на микотична екзема на стъпалата може да се изрази с дисхидротичен обрив по дланите по няколко механизма: микиди (от налично дерматофитно огнище или от налична генитална или висцерална кандидоза), контактен дерматит от антимикотични средства (много от антимикотиците са и фотосенсибилизатори) и най-вече сенсибилизация мъм микотични алергени.
Много често контактът с никел предизвиква дисхидрозиформени обриви. Установено е, че потните жлези не играят роля в патогенезата на заболяването. Въпреки това при висок процент от болните е налице хиперхидроза.
Дисхидрозата се асоциира с атопия. Близо половината от пациентите имат атопичен дерматит.
КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ДИСХИДРОЗА?
Засягат се индивиди от всички възрасти, като след 50- годишна възраст, когато човек започва да се поти по-малко, честотата на дисхидрозата показва тенденция към намаление.
Пациентите съобщават за сърбеж по дланите и ходилата с внезапна поява на мехурчета. Епизодите на дисхидроза са с различна честота - от веднъж месечно до веднъж годишно, най-често в края на пролетта и началото на лятото.
По-леките форми се изразяват клинично с везикули по флексорните и често по интердигиталните повърхности на пръстите, придружени от силен сърбеж. В тези случаи може да се получи спонтанно излекуване, а интензивното антимикотично лечение често влошава състоянието.
При по-тежките форми върху еритемна кожа се появяват по-едри везикули и були, изпълнени с прозрачна течност. Някои от везикуло-булозните изменения могат да се слеят помежду си. В еволюция те се разкъсват и често импетигинизират. След преминаването на везикулите остава лека десквамация.
При продължително заболяване ноктите могат да станат дистрофични.
КАКВА Е ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА ДИАГНОЗА ПРИ ДИСХИДРОЗА?
Диференциална диагноза се прави най-вече с палмо-плантарна пустулоза, алергичен контактен дерматит, краста и херпес симплекс.
КАК СЕ ЛЕКУВА ДИСХИДРОЗАТА?
Използват се бани и кортикостероидни кремове. При данни за микотична инфекция на стъпалата трябва внимателно да се прецени дали се касае за микотична екзема или за суперпонирана микоза. И в двата случая дразнещите антимикотични спиртове не се препоръчват.
