КАКВО Е СТРОФУЛУС?

Строфулусът (Urticaria papulosa infantum, Prurigo simplex acuta, Strophulus) е хронично – рецидивиращо, силно сърбящо заболяване, характерно за детската възраст.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА СТРОФУЛУС?

В миналото се е смятало, че заболяването е проява на хранителна алергия. Днес се знае, че причината е алергична реакция след ухапване от членестоноги (комари, паяци, кърлежи, бълхи, кокошинки, гъсеници).

В тази връзка заболяването има сезонност – предимно пролет и лято и географски тропизъм – села, планини, полета и др.

Обикновено започва след първата година, защото е нужно време организма да се алергизира. Изчезва през седмата година или през пубертета, когато организма се хипосенсибилизира. Понякога персистира и при възрастни и се нарича Dermatitis ab insectibus, Prurigo adultorum.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ СТРОФУЛУС?

Заболяването се среща най–често между втората и седмата година от живота. Обривите се срещат обикновено по откритите части – лице и крайници, но засягат и тялото. Типичните обриви са серо-папули или пруриго–паули, покрити с малка везикула.

Тази везикула бързо се пука, често вследствие разчесване и засъхва в коричка на върха на папулата. Папулата е оградена от червена зона, подобна на уртика. Налице са и следи от разчесване (екскориации). Заболяването се придружава от силен сърбеж, който нарушава съня на децата.

КАКВИ ВИДОВЕ СТРОФУЛУС ИМА?

Наблюдават се няколко форми:

Strophulus papulosus, класическа форма, с наличие на серо – папули.

Strophulus vesiculosus (varicelliformis) – тук са налице малки мехурчета на върха на папулите и обрива изглежда като при варицела.

Strophulus bullosus – в този случай се образуват големи мехури.

КАК СЕ ЛЕКУВА СТРОФУЛУСЪТ?

На първо място, трябва да се обясни на родителите, което понякога е много трудно, че причината не е хранителна алергия, тоест не е необходимо да се пази диета. Прилага се дезинсекция, ако е възможно.

Перорално се използват антихистамини, които повлияват сърбежа и имат антиалергично действие.

Локално се използват корикостероиди, най–добре в комбинация с антибиотик, поради опастността от инфектиране на лезиите при разчесване.