КАКВО Е УРЕТРАЛНО ТЕЧЕНИЕ?

Уретралното течение е изтичане на различен по цвят и консистенция секрет от пикочния канал. По-често се среща при мъжете, тъй като поради анатомичните особености при жената то се смесва с вагиналното и често остава неразпознато.

Уретралното течение е проява на възпаление на пикочния канал (уретра). При мъжете от този канал освен урината се отделя и семенната течност по време на полов акт.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА УРЕТРАЛНО ТЕЧЕНИЕ?

Най-често уретралното течение се предизвиква от полово-предавани инфекции:

Хламидиална инфекция. Това е най-честата полово-предавана инфекция. С нея човек може да се зарази при вагинален, анален или орален сексуален контакт. Протича с уретрално течение, парене при уриниране, чести позиви или болка в края на уринирането. При вземане на секрет от пикочния канал, на обикновен микроскоп, хламидиите не могат да се диагностицират, а се виждат само левкоцити (бели кръвни клетки). За да се постави диагноза хламидиален уретрит е необходим специален тест за Chlamydia trachomatis.

Микоплазмена инфекция. Микоплазмениите уретрити са на второ място по честота. Протичат с лек уретрит със сутрешна капка и оскъдна секреция, съпроводени със сърбеж в областта на изхода на пикочния канал и парене при уриниране. Асимптомните форми са много чести. Рядко се развива остър уретрит с обилна мукопурулентна секреция като при гонорея. Често се асоциират с гонококи и трихомони, поради което след лечението им остават постгонококови и посттрихомонални уретрити.

Гонорея (трипер) - една от полово-предаваните инфекции, които могат да причинят възпаление и уретрално течение. Честотата и значително намаля през последните години. Заразяването става при вагинален, анален или орален сексуален контакт.

Трихомонас вагиналис – преди години това беше една от най-честите причини за уретрално или вагинално течение. В момента се среща изключително рядко. Протичат с уретрално течение, парене при уриниране, дразнене в пикочния канал. Диагностицират се на нативен препарат по тяхната подвижност, но при мъжете те често губят тази подвижност и не могат да бъдат доказани микроскопски, а диагнозата се поставя само културелно.

Вирусни уретрити. Те са значително по-редки. Обикновено се касае за интрауретрално локализиран херпес симплекс тип II.

Бактериални уретрити. Нормално в пикочният канал се намират бактерии. Изолирането на патогенни причинители без уретрално течение и без левкоцити на микроскопски препарат се нарича бацилоносителство и не изисква лечение. Най–честите причинители са Escherichia coli и стафилококи.

Кандида – трябва да се знае, че кандидата е най-честата причина за баланит или баланопостит, но много рядко води до уртерит, предимно при пациенти с диабет или снижен имунитет.

Макар и по-рядко уретралното течение може да бъде предизвикано и от не-инфекциозна причина – често промиване или изстискване на пикочния канал, алергична реакция и др.

Конгестивен уретрит. Среща се много често. Дължи се на хиперемия и едем на лигавицата на задната уретра поради конгестия (кръвен застой). При мъжете този уретрит може да се получи при каране на велосипед или мотопед, но по-често при ексцесивна мастурбация или продължителни полови контакти, обикновено след значителна употреба на алкохол. Симптомите при този уретрит са чести позиви за уриниране, болка в края на уринирането и чувство за ненапълно изпразнен пикочен мехур. Може да има болки, ирадииращи към ануса, полюции и преждевременно изпразване. Обикновено симптомите отшумяват за няколко дни.

Уретрално течение, вследствие химически фактори. Най–често при консумация на големи количества алкохол или подправки ( люти чушки, черен пипер).

Уретрално течение, вследствие физически фактори. Обикновено при изпикаване на песъчинки или камъчета при бъбречни кризи, при поставяне на катетри, ендоскопия и др

При част от случаите с уретрално течение не може да се установи причината за развитието му.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ УРЕТРАЛНО ТЕЧЕНИЕ?

Прояви на уретралното течение са:

Течение от уретрата - гноен или слузен, белезникав или жълто-зеленикав секрет (можете да го забележите върху бельото, особено сутрин преди уриниране);

Болка или парене при уриниране;

Чести позиви за уриниране;

Дразнене по хода на пикочния канал;

Слепване на отвора на уретрата от засъхнал секрет;

Зачервяване около отвора на уретрата;

Възможно е да има възпаление на уретрата, причинено от полово-предавана инфекция, но без оплаквания, т.е. да протича безсимптомно.

Оставени без лечение обичайно симптомите отслабват и дори може да изчезнат напълно. Отслабването на оплакванията, обаче, не означава оздравяване. То е белег за преминаване на инфекцията в хронична фаза.

Независимо от липсата на оплаквания, инфекцията може да бъде пренесена на партньора. Хронично протичащото възпаление на уретрата може да доведе до редица усложнения при мъжете и жените.

КАКВИ УСЛОЖНЕНИЯ МОЖЕ ДА НАСТЪПЯТ ПРИ УРЕТРАЛНО ТЕЧЕНИЕ?

При малък процент от мъжете уретралното течение обхваща не само пикочния канал, но и другите части на половата система - тестиси и простата.

При жените уретралното течение значително по-често протича без оплаквания, при което възпалението може да се пренесе върху шийката на матката и маточните тръби. В резултат на продължително и нелекувано възпаление е възможно да настъпи стерилитет както при жените, така и при мъжете.

Много рядко като усложнение след уретрално течение се наблюдава възпаление на ставите, които се подуват, стават болезнени и ограничават нормалните движения.

КАКВО ДА НАПРАВЯ, АКО ИМАМ УРЕТРАЛНО ТЕЧЕНИЕ?

Първата работа на много пациенти е да отидат в аптеката и да си вземат някой антибиотик. Това може да маскира протичането на уретрита и да го превърне от остър в хроничен, както и да се развият усложнения, най-честото от които е простатит, както и стерилитет.

Консултирайте се със венеролог, дори оплакванията да намалеят и отзвучат. Вашият лекар ще Ви прегледа и ще направи изследване на секрет от уретрата, за да установи каква е причината и ако е необходимо ще Ви назначи лечение.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА УРЕТРАЛНОТО ТЕЧЕНИЕ?

Поради инфекциония характер на заболяването, лечението най-често се провежда с антибактериални средства – антибиотици, химиотерапевтици, антивирусни и противогъбични средства. Медикаментите се подбират според вида на установените причинители, а продължителността на лечението зависи от тежестта и времето от появата на оплакванията. То може да бъде както в еднократна доза, така и с продължителност 7-15 дни.

При лечението на гонорея, течението обикновенно от пикочният канал изчезва обикновено на втория-третия ден след започване на лечението, а при останалите уретрити - обикновено на петия -седмия ден. Задължително е да се посети специалст за контролен преглед на петия ден при гонорея и на седмия или десетия ден при останалите уретрити.

ДА КАЖА ЛИ НА ПАРТНЬОРА СИ, АКО ИМАМ УРЕТРАЛНО ТЕЧЕНИЕ?

Дори при липса на каквито и да е оплаквания, е добре сексуалният партньор също да се консултира със специалист и да проведе лечение.

Изключително важно е да се знае, че при уретрално или вагинално течение, трябва заедно да посетите специалист, защото някои инфекции се откриват по-лесно при мъжа, като хламидиазата и гонореята, а други, като бактериалната вагиноза, трихомоназата и кандидозата - по-лесно при жената! Често тези инфекции се откриват при поява на симптоми от страна на половия партньор.

В случай, че той е заразен и инфекцията остане неразпозната и нелекувана, е възможно тя отново да се предаде при сексуален акт на партньора, който вече е бил излекуван или т. нар. пинг-понг - инфекция.

Поради често безсимптомното протичане на заболяването и възможните усложнения, е важно сексуалните Ви партньори от последните 6 месеца да бъдат информирани, изследвани и при нужда лекувани.

Независимо от отслабването на оплакванията след започване на лечението е добре да Вие и партньорът Ви да се въздържате от сексуални контакти до пълното му завършване.

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ УРЕТРАЛНО ТЕЧЕНИЕ?

Правилното използване на презерватив при всеки сексуален контакт (включително орален) може да Ви предпази от развитие на уретрално течение.

Рискът от инфектиране с полово-предавана инфекция се увеличава с увеличаване на броя на партньорите, както и на сексуалните контакти.