КАКВО Е БОЛЕСТ НА РАЙТЕР?

Болестта или Синдрома на Райтер (Morbus Reiter) включва възпаление на ставите (реактивен артрит), възпаление на очите (конюнктивит и иридоциклит) и възпаление на пикочо-половата система (уретрит или ендоцервицит).

 

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА БОЛЕСТТА НА РАЙТЕР?

Причината не е напълно изяснена. Засега се знае, че за това е отговорно взаимодействието на генетично предразположена имунна система с определени инфекциозни агенти.

Генетична предразположеност - реактивния артрит се среща по-често в определени семейства, при тях се среща с по-голяма честота един от гените, контролиращ имунната система - HLA-B27.

Най-честите причинители на пикочо-полови инфекции, след които се развива реактивен артрит са Chlamydia trachomatis. Най-честите чревни инфекции, след които може да възникне реактивен артрит, се причиняват от бактериите от родовете салмонела (Salmonella), шигела (Shigella), йерсиния (Yersinia) и кампилобактер (Campylobacter).

 

КОИ БОЛЕДУВАТ ОТ БОЛЕСТТА НА РАЙТЕР?

Засягат се пациенти между 30 и 50-годишна възраст, но може да боледуват и хора във всяка възраст, включително и деца (след чревни инфекции).

Формата, която се развива след инфекция на половите органи и пикочните пътища се среща много по-често при мъже (обикновено под "Синдром на Райтер" се разбира именно тази форма).

Формата, развиваща се след чревна инфекция се среща с еднаква честота като при мъжете така и при жените.

 

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ БОЛЕСТТА НА РАЙТЕР?

Реактивен артрит

Ставите, най-често засегнати от възпалението при реактивния артрит са коленните, глезенните, на китките и малките стави на ходилото. Обикновено засягането е асиметрично и са засегнати една или няколко стави, рядко повече от три, такъв артрит се нарича олигоартрит.

Възпалението на споменатите стави се изявява с болка, скованост, подуване, затопляне и по-рядко зачервяване. Възпалението може да обхване всички стави и тъкани на един пръст, което води до цялостното му подуване - пръстът заприличва на наденичка и състоянието се нарича дактилит.

Подобно засягане на пръстите може да се наблюдава при псориатичния артрит и болестта на Бехтерев. Възпалението на гръбначния стълб може да предизвика скованост и болка с ограничение на движенията във врата, кръста или целия гръб.

Възпалителният процес може да засегне и хрущяла,  най-често това се наблюдава в хрущяла около гръдната кост, около залавните краища на ребрата, което предизвиква болка в гръдната област.

Възпалителният процес нерядко засяга и местата, където сухожилята на мускулите се залавят за костите (тендинит, инсерционит); това предизвиква спонтанна болезненост и силна болка при съкращение на определени мускули и мускулни групи.

Очни прояви

Възпалението на бялата част на окото (конюнктивит) и оцветената част - ириса (ирит, иридоциклит) се срещат често в ранния период на реактивния артрит, като могат да показват вълнообразен ход, т.е. да се обострят и стихват периодично.

Конюнктивитът може да протече с болка или само със зачервяване на окото и засилена слъзна секреция, докато възпалението на ириса обикновено предизвиква сериозна болка, засилваща се при насочване на погледа към ярка светлина.

Генитални промени

Негонококов и постгонококов уретрит. Негонококовият уретрит (NGU) е диагноза, която се поставя обикновено при мъже със симптоми на уретрит, без гонорея. Постгонококовият уретрит (PGU) също се отнася към негонококовия уретрит, който се развива обикновено 2-3 седмици след лечението на гонококовия уретрит при мъже.

NGU се диагностицира при наличие на левкоцитен уретрален ексудат и изключване на гонорея при оцветяване по Gram. При мъжете симптоми на хламидийна инфекция са уретрално течение, парене при уриниране, чести позиви или болка в края на уринирането.

При остър уретрит течението е обилно, гнойно, а при подостър има слаба, по–скоро прозрачна и вискозна секреция, появяваща се сутрин (сутрешна капка). Хламидийният уретрит има слаба тенденция към самоизлекуване и може да доведе до невротични състояния у лабилни пациенти.

Хламидиен епидидимит. Chl. trachomatis е най-честата причина за епидидимит при половоактивни хетеросексуални мъже под 35-годишна възраст. При мъже над 35 години най-честата причина за епидидимит са инфекции, причинени от Е.соli и Ps.aeruginosa.

Хламидиен простатит. Също е много чест. Протича хронично и е съпроводен с болки и парене при еякулация, понякога и с хемоспермия.

Хламидиен ендоцервиит. Това е женският еквивалент на уретрита при мъжете. Ендоцервиксът е най-честата генитална инфекция при жените, причинена от  Chl. trachomatis. В повечето случаи тези инфекции са асимптомни и са установими само при скрининг, по-рядко е налице вагинално течение.

Жените с цервикална ектопия са с по-голяма честота на цервикална инфекция от Chl. trachomatis. При оглед са налице признаци на мукопурулентен ендоцервицит. Той е асоцииран с жълта мукопурулентна секреция от ендоцервикалния цилиндричен епител и наличие на повече от 30 Neu на зрително поле при увеличение на микроскопа 1 ООО х.

Други прояви са оток в зоната на цервикалната ектопия и склонност на лигавицата към кървене при минимална травма, каквато е вземане на проба с тампон.

Ендометрит и тазова възпалителна болест (ТВБ). Тазова възпалителната болест при хламидиална инфекция настъпва посредством асцендентно разпространение на Chl. Trachomatis от долния генитален тракт. Мукопурулентният цервицит се последва от ендометрит, ендосалпингит и накрая от пелвиоперитонит.

При ТВБ някои жени все още нямат никакви симптоми, а при други се появяват ниска абдоминална болка, температура, кървене между менструалните периоди, болка при полов акт. Хламидийната инфекция от цервикса може да се разпространи и до ректума.

Кожно-лигавични промени

Характерни са псориазиформените лезии по тялото и крайниците, пустулозните лезии по дланите и ходилата, палмо-плантарната кератодермия. 

Типичен за заболяването е цирцинираният псориазиформен баланит – Balanitis circinata. Започва като еритемни петна или малки ерозии, които бързо се разширяват и сливат в цирцинирани лезии. Ерозиите имат червен цвят и са заградени от жълтеникава ареола от мацериран епител.

В устната кухина се наблюдават открити разязвявания по твърдото и мекото небце, а нерядко и по езика, които често остават незабелязани, тъй като не причиняват болка. Измененията наподобяват афти или географски език.

Възпалението на дебелото черво се изявява с диария, наличие на гной или кръв в изпражненията, както и чести позиви за ходене по голяма нужда.

 

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА БОЛЕСТ НА РАЙТЕР?

Рутинните кръвни изследвания  могат да покажат повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и повишен CRP (С-реактивен протеин), които са неспецифични белези за наличие на възпалителен процес в организма.

Рутинно изследване на урина    показва неспецифични белези за възпаление на пикочо-половите пътища. Имунологични изследвания - за определяне наличието в кръвта на генетичния маркер HLA-B27, което може да бъде от полза при пациентите със засягане на гръбнака. 

Определянето наличието на автоантитела може да разграничи реактивния артрит от други системни заболявания, които протичат с възпалително засягане на ставите и други тъкани, така например тестът за ревматоиден фактор е положителен при ревматоидния артрит и е отрицателен при реактивния артрит.

Рентгенография - рентгеновите снимки могат да покажат изменения, типични за възпалително засягане на ставите и околоставните тъкани, но такива са налице обикновено след по-голяма давност на заболяването. Рентгеновите признаци също не могат да поставят диагнозата "реактивен артрит", но могат да изключат много други диагнози.

Вземат се и намазки от уретрата и шийката на матката - за хламидия трахоматис.

 

КАК СЕ ЛЕКУВА БОЛЕСТТА НА РАЙТЕР?

Обикновено се започва с нестероидни противовъзпалителни средства. Лечението продължава до отшумяване на симптомите на възпаление.

При неуспех на лечението се прибягва до употребата на кортикостероиди. Те  се прилагат при по-тежки и дългопродължаващи случаи на реактивен артрит. Кортикостероидите могат да се приемат през устата или мускулно, както и локално чрез инжектиране в засегнатите стави.

Потискащи имунитета лекарства се прилагат   при тежки, хронично протичащи случаи на реактивен артрит, неповлияващи се от изброеното дотук лечение. Тук спадат метотрексат, сулфасалазин, азатиоприн и др. 

За облекчаване на възпалението на външните полови органи - главичката на пениса, се използват кортикостероидни кремове.

За лечение на пикочополовата и чревна инфекция се прилагат различни антибиотици или комбинации от тях. Антибиотиците се прилагат в достатъчно високи дози и за достатъчно дълго време. Лечението се продължава до постигане на отрицателни резултати от микробиологичните изследвания.