КАКВО Е ВУЛВОДИНИЯ?
Вулводиния (Vulvodynia) е хронична болка в областта на външните полови органи - вулвата, без наличието на видима и обяснима причина. От вулводиния страдат както момичета без сексуален опит, така и жени в детеродна възраст и след менопауза. Състоянието не е вследствие на инфекции, нито на полово преносими заболявания.
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА ВУЛВОДИНИЯ?
Въпреки, че жените обикновено не споделят този проблем, вулводинията е сравнително често срещана. Все още няма яснота за етиологията на това състояние, но по-вероятните причини са:
Увреждане или раздразнение на нервните окончания в тази област,
Абнормален отговор от страна на клетките на вулвата към инфекция или травма. Генетични фактори, които определят чувствителността на вулвата към хронични възпалителни заболявания.
Свръхчувствителност към гъбични инфекции, особено към кандида. Много жени страдащи от вулводиния са страдали в миналото от хронични гъбични инфекции в областта на вагината или рецидивиращи вагинити.
Aлергия или повишена чувствителност на кожата към химични вещества или други субстанции.
Хормонален дисбаланс, вулводинията често се появява в климактериума.
Психотравма, включително преживяно сексуално насилие, както и неудовлетвореност от сексуалните контакти.
Честа терапия с антибиотици.
КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ВУЛВОДИНИЯ?
Основният симптом, свързан с вулводиния е болка в гениталната област, която може да се характеризира като чувство за възпаление, парене, щипане, чувство за протъркване, изтръпване, силна чувствителност, пулсиране в тази област или сърбеж.
Парещата болка е най-често срещаният симптом при вулводиния. Някои жени я описват като болка, подобна на рязане или изгаряне с киселина. Болка се наблюдава и при проникване във вагината, сношението е болезнено - dyspareunia.
Болката може да бъде постоянна или периодична и трае месеци или дори години, но също така може да изчезне, така както се е появила. Много често болката започва в определено време на деня или е свързана с нервно напрежение.
Симптомите варират при всяка жена. Обикновено дейности като каране на велосипед, поставяне на тампон или седене влошават състоянието. Възможно е болката да се появи по време на физическа дейност и дори ходене, да обхване изцяло вулвата или само определен участък от нея.
Болката, усещането за парене и раздразнение в тази област, може да предизвикат ежедневен дискомфорт, който да доведе до липса на сексуални взаимоотношения и дори непоносима болка при продължително седене.
В повечето случаи състоянието на вулвата изглежда нормално, но макар и рядко е възможно да се наблюдава подуване или зачервяване, подобно на възпаление.
КАКВИ ВИДОВЕ ВУЛВОДИНИЯ СЪЩЕСТВУВАТ?
Различават се два вида вулводиния:
Наличие на болка в областта на цялата вулва се описва при обща вулводиния. Болката може да е постоянна или да се появява на периоди. Появата и не зависи от докосване или натиск, но те обикновено я усилват.
При втория вид вулводиния се наблюдава болка при отвора на влагалището (вестибюл). Жените се оплакват от силно парене. Болката се появява след докосване, натиск и напрежение, най-често при коитус.
КАКВИ УСЛОЖНЕНИЯ МОГАТ ДА НАСТЪПЯТ ПРИ ВУЛВОДИНИЯ?
Поради факта, че сексуалните контакти са болезнени и разтройващи, вулводинията може да предизвика емоционални проблеми и да попречи на жените, страдащи от това състояние да правят секс.
Притеснението от секса и страха от болка може да предизвикат спазми в мускулите около вагината (вагинизъм) и това допълнително да усложни проблема.
Други усложнения могат да включват безпокойство, депресия, проблеми със съня, сексуална дисфункция, проблеми с взаимоотношенията. Всичко това води до понижено качество на живот и емоционална нестабилност.
КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА ПРИ ВУЛВОДИНИЯ?
Пи поставяне на диагнозата, трябва да се изключат инфекциозни причини, които могат да предизвикат болка в областта на гениталите, като гъбични или бактериални инфекции; други кожни заболявания и общи заболявания, като диабет. Дори и да няма индикации, трябва да се вземат проби за вагинална инфекция.
КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА ВУЛВОДИНИЯТА?
На първо място, да се избягва самолечението с лекарства за гъбични и други инфекции. Трябва да се избягват и стегнати чорапогащтници или изкуствено бельо. Тесните дрехи ограничават въздушния поток към гениталната област, което води до повишаване на температурата и влагата, а това предизвика дразнене.
Трябва да се използва 100% бяло памучно бельо, памучни дамски превръзки и тампони, както и неароматизирана и неоцветена тоалетна хартия. Да се избягва употребата на шампоани при тоалета на половите органи, както и ароматизирани кремове, включително и ароматизирани контрацептивни локални средства и спермициди.
Топлите вани и басейните със силно хлорирана вода не са подходящи. Времето прекарано в гореща вода може да доведе до дискомфорт и сърбеж. Да се избягват дейности, които могат да окажат натиск върху вулвата, като каране на колело или яздене на кон. Препоръчително е да се ограничат храните и напитките с диуретичен ефект.
Подходящ е тоалет с хладка вода след уриниране и полов акт. Миенето да е нежно и не прекалено често, тъй като това може да увеличи дразненето, а подсушаването е задължително след това. След къпане може да се използват успокояващи средства, без консерванти, като емолиенти, за да се създаде защитна бариера.
Студените компреси, приложени външно в областта на вашите генитали, могат да помогнат за намаляване на болката и сърбежа. Подходящи са и седящите вани до два-три пъти на ден, в хладка вода за около 10 мин.
Задължително да се прилагат лубрикант преди полов акт. Антихистамини преди лягане могат да помогнат за намаляване на сърбежа и имат сънотворен ефект.
Медикаменти, като лидокаин и други локални анестетици, могат временно да облекчат симптомите. Местни обезболяващи може да се прилагат 30 мин. преди полов акт, за да се намали дискомфорта.
Стероиди, трициклични антидепресанти или спазмолитици могат да помогнат за хроничната болка.