КАКВО Е ХЛАМИДИАЗА?

Хламидиазата е честа полово предавана болест, причинена от Chlamydia trachomatis, която води до уретрит при мъжа и уврежда женските репродуктивни органи.

Независимо, че симптомите при жената са слаби или липсват, хламидията причинява сериозни увреждания, включително стерилитет, извънматочна бременност, както и поражения на вътрешни органи, стави, очи и др.

Хламидиите са облигатни интрацелуларни микроорганизми. Те притежават клетъчна стена, подобна на грам-отрицателните бактерии.

Произвеждат един липополизахарид (LPS), който представлява общ, родовоспецифичен антиген за трите вида хламидии – трахоматис, пситаци и пнеумоние. За разлика от бактериите хламидиите имат цикъл на развитие, който е възможен само в живата клетка.


КОЛКО ЧЕСТА Е ХЛАМИДИАЗАТА?

По данни на СЗО гениталната хламидийна инфекция е най-разпространената полово преносима инфекция в света през последните години. Причина е за около 50% от инфекциозния стерилитет у мъжа и жената.

В Европа Ch. trachomatis е причина за около 60% от тубарния стерилитет, както и от острите салпингити, като голяма част от салпингитите, водещи до инфертилитет, съществуват години наред безсимптомно.


КАК СТАВА ЗАРАЗЯВАНЕТО С ХЛАМИДИЯ?

Хламидията се пренася при вагинален, анален или орален секс. Хламидията също може да се предаде от бременната жена на плода.

Всеки, който е сексуално активен, може да се зарази с хламидия. Колкото повече са сексуалните партньори, толкова по–голям е риска от инфекция с хламидия.

При момичетата и младите жени риска от заразяване е по–голям, защото цервикса още не е напълно развит.

Поради факта, че хламидията може да се предаде при орален или анален контакт, хомосексуалните мъже също са изложени на риск от заразяване.


КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ХЛАМИДИАЗА?

Chl. trachomatis причинява болести, подобни на гонококовите: уретрит, цервицит, бартолинит, епидидимит, простатит, салпингит, инклузионен конюнктивит, перихепатит (синдром на Fitz-Hugh-Curtis), синдром на Reiter, пневмония у новороденото, тазова възпалителна болест (ТВБ), водеща до стерилитет и ектопична бременност у млади жени.

Само след един епизод на ТВБ около 10% от жените страдат от стерилитет поради обтурация на тръбите. Рискът нараства драматично след всеки следващ епизод. Хламидиазата е известна като тиха болест, защото мнозинството от инфектираните нямат симптоми. При наличие на симптоми, те се появяват 4 до 20 дни след контакта.

Негонококов и постгонококов уретрит. Негонококовият уретрит (NGU) е диагноза, която се поставя обикновено при мъже със симптоми на уретрит, без гонорея. Постгонококовият уретрит (PGU) също се отнася към негонококовия уретрит, който се развива обикновено 2-3 седмици след лечението на гонококовия уретрит при мъже.

NGU се диагностицира при наличие на левкоцитен уретрален ексудат и изключване на гонорея при оцветяване по Gram. При мъжете симптоми на хламидийна инфекция са уретрално течение, парене при уриниране, чести позиви или болка в края на уринирането.

При остър уретрит течението е обилно, гнойно, а при подостър има слаба, по–скоро прозрачна и вискозна секреция, появяваща се сутрин (сутрешна капка). Хламидийният уретрит има слаба тенденция към самоизлекуване и може да доведе до невротични състояния у лабилни пациенти.

Хламидиен епидидимит. Chl. trachomatis е най-честата причина за епидидимит при половоактивни хетеросексуални мъже под 35-годишна възраст. При мъже над 35 години най-честата причина за епидидимит са инфекции, причинени от Е.соli и Ps.aeruginosa.

Хламидиен простатит. Също е много чест. Протича хронично и е съпроводен с болки и парене при еякулация, понякога и с хемоспермия.

Хламидиен баланит. Среща се в 1-2% от случаите и се представя със зачервяване около изходния канал на уретрата, рядко по целият гланс пенис.

Balanitis circinata e много типичен за хламидиазата. Започва като еритемни петна или малки ерозии, които бързо се разширяват и сливат в цирцинирани лезии. Ерозиите имат червен цвят и са заградени от жълтеникава ареола от мацериран епител.

Хламидиен ендоцервиит. Това е женският еквивалент на уретрита при мъжете. Ендоцервиксът е най-често инфектираният женски орган от Chl. trachomatis. В повечето случаи тези инфекции са асимптомни и са установими само при скрининг, по-рядко е налице вагинално течение.

Жените с цервикална ектопия са с по-голяма честота на цервикална инфекция от Chl. trachomatis. При оглед е налице мукопурулентен ендоцервицит - жълта мукопурулентна секреция от ендоцервикалния цилиндричен епител и наличие на повече от 30 Neu на зрително поле при увеличение на микроскопа 1 ООО х.

Други прояви са оток в зоната на цервикална ектопия и склонност на лигавицата към кървене при минимална травма, каквато е вземане на проба с тампон.

Ендометрит и тазова възпалителна болест. Тазова възпалителната болест при хламидиална инфекция настъпва посредством асцендентно разпространение на Chl. Trachomatis от долния генитален тракт. Мукопурулентният цервицит се последва от ендометрит, ендосалпингит и накрая от пелвеоперитонит.

При ТВБ някои жени все още нямат никакви симптоми, а при други се появяват ниска абдоминална болка, температура, кървене между менструалните периоди, болка при полов акт. Хламидийната инфекция от цервикса може да се разпространи и до ректума.

Хламидиен проктит. Засягат се хомосексуални мъже и хетеросексуални жени, които практикуват анален секс. Клинично тези пациенти се оплакват от умерена ректална болка, мукозна секреция, тенезми и понякога кървене.

Хламидиаза на устната кухина. Среща се при мъже или жени, които са имали орален секс с инфектиран партньор. Тази форма е изключително честа, което се потвърждава от факта, че много мъже развиват хламидиален уретрит, след като им е извършвана орална любов.

В устната кухина се наблюдават открити разязвявания по твърдото и мекото небце, а нерядко и по езика, които често остават незабелязани, тъй като не причиняват болка. Измененията наподобяват афти или географски език.

Хламидиен артрит. Засягат се най-често коленните стави самостоятелно или при синдрома на Райтер.

Синдром на Reiter. Характеризира се с уретрит при мъжа (в 70% от уретрата се изолира Chl. trachomatis) или цервицит при жената, конюнктивит, артрит и характерни кожно-лигавични лезии.

Хламидийна инфекция на очите. Инфектирането с хламидия на очната лигавица причинява конюнктивит и т.н. трахома. Тежката форма с усложнения на това възпаление може да причини слепота.

Инфектирането на очната лигавица се получва при докосване на очите със замърсени ръце, след като е имало интимни контакти и по пръстите са попаднали секрети и телесни течности от заразен партньор.

Сериозни възпаления се получават и при бебета, родени по естествен път от майка-носителка на хламидия.

Хламидийни нфекции при деца. Настъпват при повече от 50% от вагинално родените деца от майки с инфектиран ендоцервикс. Новородените са с хламидиален конюнктивит, понякога с хламидиалната пневмония.


КАКВИ СА УСЛОЖНЕНИЯТА ПРИ ХЛАМИДИЙНАТА ИНФЕКЦИЯ?

Ако не се лекува, хламидийната инфекция може да доведе до сериозни репродуктивни или други здравословни проблеми.

При жени, нелекуваната инфекция може да се разпространи в матката или маточните тръби и да причини тазово възпалителна болест. Това се случва в около 15% от нелекуваните жени.

Засягането на горния отдел на гениталния тракт може да причини необратимо увреждане на фалопиевите тръби, матката и околната тъкан.Това увреждане може да доведе до хронична тазова болка, стерилитет и потенциално фатална ектопична бременност.

Усложненията при мъжа са по–редки – възпаление на семенните торбички (епидидимит) или на простатата (простатит). Понякога се стига и до стерилитет.

Понякога хламидийната инфекция може да доведе до артрит и засягане на конюнктивата - синдром на Райтер. Често пациентите със синдрома на Райтер имат и възпаление на гланс пенис - баланитис ерозива цирцината.

Хламидиазата също така повишава риска от инфектиране с други полово предавани болести, включително и СПИН.


КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ХЛАМИДИАЗАТА?

Има два вида тестове – директни – откриващи самия причинител Chlamydia trachomatis в материал от гениталния тракт (урина, цервикален или уретрален секрет) и индиректни (серологични), които откриват не хламидии, а антитела към тях.

Директни тестове – Директна имунофлуоресценция (DIF), ДНК(PCR) или ELISA. Индиректни тестове. Те откриват антитела към хламидиите в кръвта наболния. Тези тестове изобщо не са показателни, защото в повечето случаи се установяват антитела срещу липополизахаридния антиген (LPS), който е общ и за трите вида хламидии – C. Trachomatis, C pneumoniae и C. Psitaci.

Последните два типа обикновено са сапрофити и не причиняват заболяване. По–рядко се изследват антитела към главния външно-мембранен протеин (MOMP), който е специфичен само за Chlamydia trachomatis.

Намирането на увеличен титър антитела няма диагностична стойност и не може да бъде критерий за оценка на терапията, поради неспецифичността на тези антитела и дългия период на тяхното персистиране.


КОИ ЛИЦА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗСЛЕДВАТ ЗА ХЛАМИДИИ?

Изследване за урогенитална хламидийна инфекция се предлага в следните случаи:

При жени с посткоитално или интерменструално кървене, болка ниско в корема, пурулентно влагалищно течение, мукопурулентен цервицит и контактно кървене;

При мъже с уретрално течение, дизурия, проктит;

При лица до 25-годишна възраст, с нов полов партньор или с няколко партньори през последните 6 месеца, неизползване на средства за безопасен секс,

При всички лица с установена друга сексуално предавана инфекция;

При наличието на полов партньор, диагностициран с полово предавана болест;

При бременни жени се препоръчва скринингово изследване за хламидии по време на първия триместър на бременността.

При новородени с конюнктивит, развил се до 2 седмици след раждането;

При лица със стерилитет;

При прекъсване на бременността;

При донори на сперма;

При оперативни интервенции в областта на половата система;

При извършване на репродуктивни техники, амниоцентеза, биопсия на хориона;

В случаи на сексуално насилие;

При лица с насочващи или характерни клинични белези за хламидиен конюнктивит, увеит или неврит;


КАК МОЖЕ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ХЛАМИДИАЗАТА?

Най–сигурният начин е да избягваме полови контакти или да поддържаме моногамна връзка. Кондомите са задължителни, но за съжаление не трябва да се забравят и при орален секс.

Препоръчва се ежегодно изследване за хламидия на всички полово активни мъже и жени, особено на такива с нови или многочислени сексуални партньори. Желателно е и всички бременни жени да се изследват за хламидия.

При всеки преглед на мъж или жена с генитално или уретрално течение е задължително да се прави и тест за хламидия.


КАК СЕ ЛЕКУВА ХЛАМИДИАЗАТА?

Doxycycline 2x100mg 7 дни или Azitromycin 1,0 p.o. еднократно.