КАКВО Е УРЕТРИТ?

Уретрит е възпаление на уретрата  (която започва от пикочния мехур и свършва в края на пениса).                    

Мъжете на възраст между 20 и 35 години са най–изложени на риск от развитие на инфекциозни уретрити, както и мъжете, които имат множество сексуални партньори или тези  с рисково поведение, практикуващи анален секс и неизползващи презервативи.

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА УРЕТРИТ ПРИ МЪЖЕТЕ?

Според етиологията уретритите се разделят на две големи групи – предавани по полов път и непредавани по полов път. Уретритите предавани по полов път са  гонококов и  негонококови уретрити (катари).     

УРЕТРИТИ, ПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ

Хламидиални уретрити. Те  са най–честите. Протичат с уретрално течение, парене при уриниране, чести позиви или болка в края на уринирането. Ако се вземе секрет от пикочния канал и се наблюдава на обикновен микроскоп, хламидиите не могат да се диагностицират, а се виждат само левкоцити (бели кръвни клетки). За да се постави диагноза хламидиален уретрит е необходим специален тест за Chlamydia trachomatis.

Микоплазмени уретрити.  Микоплазмениите уретрити са на второ място по честота.  Протичат с лек уретрит със сутрешна капка и оскъдна секреция, съпроводени със сърбеж в областта на изхода на пикочния канал и парене при уриниране.  Асимптомните форми са много чести. Рядко се развива остър уретрит с обилна мукопурулентна секреция като при гонорея. Често се асоциират с гонококи и трихомони, поради което след лечението им остават постгонококови и посттрихомонални уретрити. При нелекувани микоплазмени уретрити може да се стигне до простатит, епидидимит и дори до стерилитет.

Трихомонални уретрити. Протичат с уретрално течение, парене при уриниране, дразнене в пикочния канал (остър или подостър уретрит). Диагностицират се на нативен препарат по тяхната подвижност, но при мъжете те често губят тази подвижност и не могат да бъдат доказани микроскопски, а само културелно.

Вирусни уретрити. Те са значително по-редки. Обикновено се касае за интрауретрално локализиран херпес симплекс тип II.                                           

Бактериални уретрити. Нормално в пикочният канал се намират бактерии. Изолирането на патогенни причинители без уретрално течение и без левкоцити на микроскопски препарат се нарича бацилоносителство и не изисква лечение. Най–честите причинители са Escherichia coli и стафилококи.

Кандидозен уретрит. Развива се при пациенти със снижен имунитет, обикновено при болни с диабет.

УРЕТРИТИ, НЕПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ

Уретрити, причинени от химически фактори. Най–често при консумация на големи количества алкохол или подправки ( люти чушки, черен пипер).

Уретрити, причинени от физически фактори.  Обикновено при изпикаване на песъчинки или камъчета при бъбречни кризи, при поставяне на катетри, ендоскопия и др.

Конгестивен уретрит. Среща се много често. Дължи се на хиперемия и едем на лигавицата на задната уретра, поради конгестия (кръвен застой). При мъжете този уретрит може да се получи при каране на велосипед или мотопед, но по-често при ексцесивна мастурбация или продължителни полови контакти, обикновено след значителна употреба на алкохол. Симптомите при този уретрит са чести позиви за уриниране, болка в края на уринирането и чувство за ненапълно изпразнен пикочен мехур. Може да има болки, ирадииращи към ануса, полюции и преждевременно изпразване. Обикновено симптомите отшумяват за няколко дни.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ УРЕТРИТ?

То е в зависимост от етиологичните фактори.