КОЖНИ ПРОЯВИ ПРИ ДИАБЕТ
При диабет организмът не може да метаболизира глюкозата и нивото й се повишава. Измененията по кожата на диабетиците са изключително чести и многообразни. Някои от тези дерматози се срещнат при всички лица, но са доста по-чести при тези със захарна болест, като бактериални и гъбични инфекции, а други са характерни само за диабета.
Сърбеж (Pruritus diabeticorum)
Диабетът често може да е причина за сърбеж. Това е една от най-честите и ранни прояви на болестта. В основата на това може да стои гъбична инфекция, сухота на кожата или лоша циркулация. Може да бъде генерализиран, но по-чест е ано-гениталният, вследствие развитие на микози.
Диабетна дермопатия (Dermatopathia diabetica)
Диабетната дермопатия е най-често срещаната кожна патология при захарната болест и се приема за патогномоничен белег за диабет. Тя се представя с малки кръгли или овални кафеникави петна по кожата, които много наподобяват старчески петна. Най-често се откриват по предната повърхност на подбедриците, като засягането често е несиметрично. Тези петна не предизвикват сърбеж или болка. Като цяло не изискват терапия. Дължат се на промени в малките кръвоносни съдове на кожата – диабетна микроангиопатия.
Диабетна рубеоза (Rubeosis diabeticorum)
Протича с трайно или пристъпно зачервяване на бузите, по-рядко челото, ръцете и краката. Обяснява се с понижен тонус на капилярите.
Пиодермии
Инфекциите на кожата са по-чести при хора, боледуващи от диабет, поради снижения имунитет и смутеното кръвоснабдяване. Всяка инфекция, която се развива при диабетици, има тенденция да бъде по-тежка. Хората с диабет имат по-често бактериални инфекции, включително и на кожата – фурункул, карбункул, фурункулоза, фоликулит, импетиго, акнеични обриви, улцерации, панарициуми и др. Типична за диабета е фурункулозата. Тя може да е първият симптом на диабета.
Микотични инфекции
Гъбичните инфекции също са по-чести при пациенти с диабет. Захарната болест създава благоприятни условия за развитие на кандида. Тези инфекции често се появяват в топли, влажни места по кожата, най-често в гънките - интертриго. Проблемни области са под гърдите, около ноктите, между пръстите на ръцете (ерозио интердигиталис кандидотика) и на краката, в ъглите на устата (ангулус орис), в аксилите, слабините и гениталиите (кандидозен баланит и вулвовагинит). Често има и гъбички по ноктите. При диабетиците п-често се развива и разноцветния лишей (питириазис верзиколор).
Necrobiosis lipoidica diabeticorum
Представлява кожно заболяване, което често, но не винаги, е свързано със захарен диабет. Поради силната връзка между диабета и заболяването, много изследвания са фокусирани върху диабетната микроангиопатия като водещ етиологичен фактор. Диабетните промени на бъбреците и на съдовата система са подобни на съдовите промени, наблюдавани при некробиозис липоидика. Отлагането на гликопротеин в стените на кръвоносните съдове може да бъде причина за диабетна микроангиопатия.
Клинично некробиозис липоидика се характеризира с една или няколко нежни жълтеникавокафяви плаки, които се развиват бавно по предната повърхност на подбедриците в продължение на няколко месеца. Те могат да продължат да съществуват с години. При някои пациенти се появяват и лезии по гърдите, горните крайници и торса.
Лезията започва като кафяво-червена или в телесен цвят папула, която бавно се развива във восъчна плака с различен размер. Леко надигната граница запазва кафяво-червен цвят, докато центърът става депресиран и придобива жълто-оранжев оттенък. По повърхността на лъскавия и атрофичен епидермис се наблюдават множество телеангиектазии с различен размер.
По-големите лезии, образувани чрез центрифузно увеличение или сливане на по-малки лезии, придобиват полициклична конфигурация. Плаките могат да улцерират, като заздравелите язви водят до белези. Лезиите, които се появяват по други части на тялото са надигнати и плтътни, с папулозен, нодуларен и плакатен вид без атрофия и наподобяват гранулома ануларе. Капилициума се засяга често самостоятелно с големи атрофични плаки.
Granuloma annulare
Това е хронично-рецидивиращо кожно заболяване, като клинично се различават няколко форми – локазирана, генерализирана (дисеминирана), микропапулозна, нодуларна, перфорираща, подкожна. Ануларната гранулома може да се асоциира с диабет, предимно дисеминираната, по-рядко локализирана форма на гранулома ануларе.
Клинично се представя с плътни милиарни и лентикуларни папули и нодулуси, с цвета на кожата или розово-виолетови, сливащи се под формата на разнокалибрени ануларни плаки с вид на броеница. Плаките са с гладка повърхност.
Предилекционни места за поява са проксималните части на горните крайници, горната част на тялото, гърба на дланите и ходилата, тилната зона, лицето. Броят им варира от единични до няколко стотици, с размери до 5 сm в диаметър. Субективни оплаквания обикновено липсват, но понякога може да има умерено изразен, непостоянен сърбеж.
Диабетни мехури (Bullosis Diabeticorum)
Срещат се рядко. Приличат много на мехурите от изгаряне. Мехурите се локализират по дланите, ходилата, предмишниците и краката. Често заздравяват от само себе си в рамките на няколко седмици, но не е изключено и да се насложи вторична инфекция. Диабетните мехури са рядка, но патогномонична, ерупция и засяга предимно мъже.
Причини за възникването на дерматозата са травми, УВЛ, но могат да възникват и спонтанно, без субективни оплаквания. Големината на отделните мехури варира от няколко милиметра до 5 сm. Патогенезата на диабетните були е неизяснена. Най-честият тип се представя с бистър стерилен ексудат в булите, които заздравяват без белези. По-рядко са хеморагични, заздравяващи с цикатрикси.
Диабетна кожна склероза
Втвърдяването на кожата при диабетиците не е рядък феномен. В хода на захарната болест фиброзата се изявява по два начина – Sclerodermia-like syndrome и Scleredema diabeticorum. Патогенезата на дерматосклерозата не е изяснена. Хистологичните промени в съединителната тъкан са сродни с тези при склеродермия – едем в горната дерма, нарушена архитектоника на колагена, натрупване на колаген тип 3 и кисели мукополизахариди.
Sclerodermia-like syndrome е част от „синдрома на диабетната ръка”, засяга около 1/3 от пациентите с инсулинзависим диабет и клинично наподобява акросклерозата при системна прогресираща склеродермия. Изразява се с восъчна плътност и индурация на кожата по дорзалната повърхност на дланите и пръстите (sclerodactilia) и невъзможност за хващане на кожна гънка по пръстите на ръцете.
Процесът може да се разшири и върху предмишниците и дори торса, симулирайки проксимална форма на кожна склероза при прогресивната склеродермия. Кожата в зоните на интерфалангиалните стави става неравна, груба и се определя като папули на Huntley или шагренова кожа. Активните и пасивни движения на ставите са ограничени, а пръстите са в умерена флексия. Напредването на възрастта и давността на диабета представляват рисков фактор за Sclerodermia-like кожни промени. Състоянието не се влияе от нивата на кръвната захар.
Scleredema diabeticorum представлява еритем и индурация на кожата по горната част на торса и тила с восъчна плътност и се среща в до 15% от хората с диабет. Засегнатите зони са рязко отграничени от съседната здрава кожа. За разлика от класическия вариант на заболяването – Scleredema adultorum Buschke, която се изявява най-чест след вирусни или стрептококови инфекции, при диабетно болните дермосклерозата може да се разпространи и към проксималните части на горните крайници.
Липсват прояви на висцерализация. Мъжете са засегнати около 10 пъти по-често от жените. Започва постепенно, трудно се диагностицира в началото, но трябва да се има предвид, че рисковите фактори за дерматозата са обезитас и инсулинзависимият диабет. Хода на болестта на се влияе от гликемичния контрол.
Ксантоми
При лош контрол на диабета могат да се появят ксантоми – жълти папули, най-често по гърба на ръцете и краката. Ксантомите са свързани с повишени нива на липидите в кръвта.
Диабетна гангрена
Gangraena diabeticorum се образува при нелекувана инфекция по краката или наличие на силно влошено кръвообращение, при което до ходилата достига твърде малко кислород. Локализира се по пръстите на краката и петата. Представя се от черни некротични участъци, демаркирани от здравите тъкани с еритемна възпалителна зона. Ако не се вземат бързи мерки в някои случаи се стига до ампутация.
Диабетен улкус - Malum perforans
Диабетната язва е кръгла, дълбока, трудно зарастваща, най-често се появява по ходилата и в основта на палеца. Тя е сходна с трофичните язви при табес дорзалис и ендартеритис облитеранс. Дължи се на диабетна ангиопатия и невропатия.
Acanthosis Nigricans
Акантозис нигриканс е кожно заболяване, което се манифестира със симетрични, хиперпигментни, хипертрофични и папиломатозни изменения, по флексорните части на тялото и в областите, подложени на интензивно триене. Най-често се асоциира с инсулинова резистентност и наднормено тегло, по-рядко с неоплазма на вътрешни органи. Рисковите фактори за развитието на акантозис нигриканс са фамилна анамнеза за наличен акантозис нигриканс или захарен диабет.
Точният механизъм за изявата на дерматозата остава неясен. Клетъчните инсулинови рецептори не могат да свържат инсулина по няколко причини – генетични и функционални дефекти в самите рецептори, наличие на антиинсулинрецепторни автоантитела, генни и функционални ензимни аномалии, водещи до невъзможност за активация на тирозинкиназата. Същевременно високата концентрация на циркулиращ несвързан инсулин стимулира експресия на рецептора за инсулин-like растежен фактор на кератиноцитите, което води до епидермалноклетъчна и фибробластна пролиферация.
Трябва да се има предвид и фактът, че заболяването може да се асоциира с фамилна обремененост или голям брой ендокринопатии – обезитет, синдром на Cushing, акромегалия, болест на Addison, овариална поликистоза, хипотиреоидизъм, хиперандрогенемия.
Представя се със симетрични хиперкератотични пигментни плаки (от светлокафяви до черни) с вид на кадифе, локализирани в гънките на тялото , най-често в аксилите, по тилната зона на врата, по дланите. Хистологично се наблюдават хиперкератоза, инвагинации от хипертрофичен и пигментиран с меланоцитни гранули епидермис, умерена акантоза, повишен брой меланоцити, папиломатоза и фибробластна пролиферация в дермата.