КАКВО Е ПСОРИАЗИС?

Псориазисът е хронично възпалително, незаразно заболяване на кожата, протичащо с образуване на червени залющени плаки. Има генетична предиспозиция. Смята се, че е автоимунно заболяване, при което дефект в имунната система кара клетките на кожата да се делят по-бързо от обичайно. Протича с периоди на обостряне и ремисия.


КАКВA E ПРИЧИНАТА ЗА ПОЯВАТА НА ПСОРИАЗИС?

Причината е комбинация между генетични и провокиращи фактори, като стрес, травма, инфекции, обикновено стрептококова инфекция на гърлото, прием на някои медикаменти, консумация на големи количества  алкохол.

Множество  фактори от околната среда влошават псориазиса. Такива са студено и сухо време,  травма на кожата - физична, химична, механична, електрическа, хирургична, инфекциозна и възпалителна. Тя  може да доведе до поява на нови плаки върху преди това здрава кожа.

Важно значение има слънцето, което в повечето случаи се отразява благоприятно и води до дълготрайни ремисии. Малка част от пациентите се влошават   под влияние на ултравиолетовите лъчи.


ОКАЗВАТ ЛИ ВЛИЯНИЕ ДРУГИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ВЪРХУ ПСОРИАЗИСА?

Върху хода на псориазиса често оказват влияние и съпътстващите инфекции на организма и кожата. Установено е, че стрептококовата инфекция на гърлото е сред причините за поява на една от формите на заболяването, наречена Psoriasis guttata.

Често в човешкия организъм заболяването протича успоредно с някои инфекции, каквато е ХИВ-инфекцията. В тези случаи псориазисът е значително по-тежък и много трудно се подава на провежданото лечение.                                                                     

През последните години особено голямо внимание се обръща на сърдечно-съдовия риск при пациенти с псориазис. Съвременните проучвания показват, че той е значително по-висок.                                                                                                  

Хормоналните промени също влияят върху състоянието на болестта и често при пациенти с псориазис се установяват ендокринни смущения и  метаболитен синдром.


МОГАТ ЛИ НЯКОИ МЕДИКАМЕНТИ ДА ОБОСТРЯТ ПСОРИАЗИСА?

Сред най-честите фактори, обвинявани за появата или обострянето на заболяването, са приемът на различни медикаменти - литиеви соли, бета блокери, АСЕ инхибитори, тетрациклинови антибиотици, нестероидни противовъзпалителни, антималарици.


КАК ВЛИЯЕ СТРЕСЪТ ВЪРХУ ПСОРИАЗИСА?

От десетилетия е известно, че псориазисът е едно от заболяванията, които се влияят в изключително висока степен от психо-емоционалното състояние на организма. Често пациентите съобщават за отключване или обостряне на заболяването след психологичен стрес.                                                     

Вредните навици, които увеличават риска от развитие на псориазис, са тютюнопушенето и особено консумацията на алкохол.


КОЛКО ЧЕСТО СЕ СРЕЩА ПСОРИАЗИСЪТ?

Честотата на заболяването зависи от климатични и генетични фактори. По-често псориазисът се среща сред хората, живещи на север.   Смята се, че заболяването засяга около 2% от населението на Земята, повечето от които са от бялата раса. Около 30% от тях развиват псориатичен артрит.


КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ПСОРИАЗИС?

Най-често болестта се проявява в третото и четвъртото десетилетие, но е възможно да се развие в детска възраст или по-късно. Представя се с червени уплътнени плаки, покрити със сухи бели люспи. В началото цвета на обривите е бледо-розов, по-късно става червено-кафяв. 

Кожните промени най-често са локализирани в типичните за псориазиса места, известни като предилекционни места. Такива са лактите, коленете, кръста, седалищната гънка, кожата в областта на пъпа, окосмената кожа на главата, ушния канал. Често се засягат и дланите и ходилата, половите органи, ноктите.                                              

Заболяването е хронично и протича с периодични обостряния, следвани от ремисии, т.е. епизоди, в които заболяването не е в активна фаза. Много често при хората с псориазис се наблюдава сезонна зависимост на пристъпите, като обостряния се наблюдават по-често през есенните и зимните месеци на годината, а през летните месеци настъпва подобрение или пълна ремисия.                                                                                  

Характерна за псориазиса е   псориатичната плака. Такива плаки могат да се появят навсякъде по тялото, но най-често са по пределекционните места. Плаката представлява зачервена и уплътнена кожа, с груб кожен релеф, покрита със сребристо-бели люспи. 

Най-често тези люспи са слабо скрепени с подлежащите зачервени плаки и при опит за изстъргването им се разпадат на бял прах, като капка от свещ при изстъргване - симптом на "стеариновото петно". Подлежащата кожа, обаче, е изключително деликатна и често прокървява при изтъргването на люспите - симптом на "кървавата роса" или на Auspitz. 

Характерен е изоморфният феномен на Кьобнер - поява на псориатични лезии на място на травма. Затова често псориазисът започва от лакти и колена, където има хронично триене.

При  псориазис често се  засягат ноктите на ръцете и краката. Цвета им се променя до бял или жълтеникав, те задебеляват, понякога може да се отлепят от поднокътното ложе и да паднат (онихолизис). Типични обаче са точковидните депресии (дупчици) по ноктите, това е симптом на напръстника, защото ноктите изглеждат като напръстник за шиене.


МОЖЕ ЛИ ПСОРИАЗИСЪТ ДА ЗАСЕГНЕ СТАВИТЕ?

В около 30% от пациентите се развива псориатичен артрит. В повечето случаи кожните симптоми се появяват преди появата на артрит.


МОЖЕ ЛИ ПСОРИАЗИСЪТ ДА ЗАСЯГА САМО НОКТИТЕ?

Да, макар и рядко, са налице само нокътни промени, без кожни. Тогава диагнозата е много трудна и пациентите с месеци или години се лекуват неправилно за микоза, естествено, без ефект.


АСОЦИИРА ЛИ СЕ ПСОРИАЗИСА С ДРУГИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Псориазисът често се асоциира със затлъстяване, диабет тип 2, високо кръвно налягане, болести на сърдечно-съдовата система, други автоимунни болести.  Често има и очно засягане - блефарит, конюнктивит, по-рядко увеит, както и склонност към депресия.


КАКВИ КЛИНИЧНИ ФОРМИ СЕ НАБЛЮДАВАТ ПРИ ПСОРИАЗСИС?

При псориазис има изключително разнообразни клинични форми в протичането му. Това са:

Psoriasis placata - класическа форма.

Psoriasis nummularis - монетовиден - освен по описания класически начин, заболяването  може да се прояви с множество подобни на монета плаки по тялото и крайниците.

Psoriasis guttata - гутатен псориазис – тук лезиите са с по-малък размер, с големината на капки. Разполагат се по тялото и крайниците. Обикновено се засягат млади индивиди, често след стрептококова инфекция на гърлото.

Psoriasis punctata - точковиден псориазис.

Psoriasis follicularis - засягат се космените фоликули, най-често на крайниците.

Psoriasis verrucosa - налице са хиперторофирали, подобно на брадавици лезии.

Psoriasis exsudativa - тук сквамите са влажни, поради ексудацията на серозна течност и не се наблюдава симптома на стеариновото петно, тази форма е по-честа при деца.

Psoriasis rupoides - това е вариант на ексудативния псориазис, при който се образуват многослойни твърди сквами с формата на конус.

Psoriasis inveterata - "застарял" псориазис. Тук плаките са от дълго време и са с дебело наслоени, трудно отделящи се сквами, понякога и с рагади. По-често се среща при възрастни пациенти, особено в сакралната област.

Psoriasis inverta -"обърнат" псориазис. Обривите  се разполагат само в сгъвните повърхности на тялото – под мишниците, в слабините, в пъпа, в седалищна гънка и под гърдите. В тези случаи обичайно липсват люспи. Лезиите се обострят при чесане и потене. Микотична инфекция може да отключи тази форма.

Psoriasis pityriasiformis. Тук инфилтрацията е слабо изрзена. Преобладават фино залющените сквами. По-чест е при деца, както и при засягане на гениталиите.

Себопсориазис. Понякога, когато се засяга лицето и капилициума, на фона на съществуващ себореен дерматит, двете заболявания се изразяват с една смесена форма, наподобяваща повече себореен дерматит. Тук сквамите не са сиви, а мазно-жълти, както при себорея.

Psoriasis pustulosa. Пустулозен псориазис – появяват се гнойни мехурчета (пустули). Пустулите може да възникнат вторично, при съществуващи псориатични плаки и първично, без характерните еритемо-сквамозни плаки.

Erythrodermia psoriatica. Понякога лезиите конфлуират и се обхваща кожата на цялото тяло - псориатична еритродермия. Това е най-тежката форма на псориазис. В тези случаи заболяването протича с увреждане на общото състояние и с повишаване на телесната температура.


КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ПСОРИАЗИСЪТ?

Поставянето на диганозата псориазис най-често става въз основа на клиничната картина на заболяването. В някои спорни случаи е възможно да се извърши кожна биопсия, която да потвърди или отхвърли диагнозата. 

При лезии по капилициума, дланите и ходилата обаче, хистологичната картина не е характерна.                                         

При съмнение за ставно засягане   се препоръчва рентгенографско изследване на засегнатите стави и консултация с  ревматолог.


ЛЕЧИМ ЛИ Е ПСОРИАЗИСЪТ?

За съжаление, за сега не може да има пълно излекуване, но след правилно лечение, пациентите могат да са в ремисия до няколко години.


КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА ПСОРИАЗИС?

Лечението е индивидуално за всеки пациент и се определя  от вида и тежестта на заболяването.                                                                  

При леки форми, когато се засягат малки участъци от кожната повърхност (до 10%), обикновено се прилагат само локални средства. Това най-често са локални кортикостероиди. За лице и кожни гънки се използват кортикостероиди с по-слабо действие, докато за по-стари и инфилтрирани плаки се използват такива със силно действие.

Аналози на витамин Д.      Това е калципотриен (Дйвонекс). използва се самостоятелно или в комбинация с кортикостероиди (Дайвобет).

Калциневринови инхибитори като такролимус (Протопик) и пимекролимус (Елидел) се използват като алтернатива на локалните кортикостероиди.

Салицилова киселина. Използва се под формата на салицилово олио за скалпа и салицилов унгвент за кожата на тялото и крайниците.  Подготвят лезиите за лечение с локални стероиди, като излющват сквамите.

 Използват се и ретиноиди, катрани и  дитранол.

При засягане на по-големи участъци и при по-тежки случаи се налага използването на системна терапия или лечение с ултравиолетови лъчи. Системната терапия, обаче има значителни странични ефекти. 

Ароматни ретиноиди. Ацитретин и други ретиноиди се използват като перорална терапия за редукция на плаките. Страничен ефек е сухота на кожата. Не се прилагат при бременност и болести на черния дроб.

Метотрексат. Потиска  делението на клетките на кожата, но заедно с това и на червените и белите кръвни клетки. Потиска възпалението.

Биологичната терапия е най-съвременното лечение на псориазис. Биологичните препарати са белтъци със сложна структура, които потискат отделни реакции на имунния отговор. 

Лечението с биологични препарати обаче е продължиетлно. След спирането им настъпва рецидив. Най-често използваните биологични препарати са:

Адалимумаб (Humira). Използва се за лечение на плакатен псориазис и псориатичен артрит. Представлява моноклонално антитяло, което се свързва с TNF, фактор на туморната некроза,   срещащ се  в големи количества при болни от псориазис  и блокира действието му, в резултат на което намалява възпалението. Прилага се на възрастни и деца над 4 години под формата на подкожна инжекция веднъж на две седмици.

Цетролизумаб пегол (Cimzia).  Използва се при плакатен псориазис и псориатичен артрит.  Представлява моноклонално антитяло, което е пегилирано (свързано) с полиетилен гликол и се свързва с  TNF-α , фактор на туморната некроза алфа,   срещащ се  в големи количества при болни от псориазис  и блокира действието му, в резултат на което намалява възпалението. Прилага се под формата на подкожна инжекция веднъж на две седмици

Гуселкумаб (Tremfya). Представлява моноклонално антитяло, което се свързва с интерлевкин 23,   блокиращ някои видове Т клетки, участващи във възпалението,  свързано с образуването на плаки при псориазис, както и на псориатичен артрит. Използва се за лечение на умерени и тежки форми на псориазис, като втората инжекция се поставя 4, а следващите, през 8 седмици подкожно.

Рисанкизумаб (Skyrizi). Представлява моноклонално антитяло, което се свързва с интерлевкин 23,   блокиращ   Т клетки, участващи във възпалението, водещо до образуването на плаки при псориазис. Използва се при умерен и тежък псориазис. Втората доза се прави 4 седмици след първата, а следващите - през 12 седмици.