КАКВО Е ПСОРИАЗИС?

Псориазисът е хронично възпалително, незаразно заболяване на кожата, протичащо с образуване на червени залющени плаки. Има генетична предиспозиция. Протича с периоди на обостряне и ремисия.

КАКВA E ПРИЧИНАТА ЗА ПОЯВАТА НА ПСОРИАЗИС?

Причината е комбинация между генетични и провокиращи фактори, като стрес, травма, инфекции, прием на някои медикаменти, алкохол.

Множество фактори от околната среда влошават псориазиса. Такава е травмата на кожата - физична, химична, механична, електрическа, хирургична, инфекциозна и възпалителна. Тя може да доведе до поява на нови плаки върху преди това здрава кожа.

Важно значение има слънцето, което в повечето случаи се отразява благоприятно и води до дълготрайни ремисии. Малка част от пациентите се влошават под влияние на ултравиолетовите лъчи.

ОКАЗВАТ ЛИ ВЛИЯНИЕ ДРУГИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ВЪРХУ ПСОРИАЗИСА?

Върху хода на псориазиса често оказват влияние и съпътстващите инфекции на организма и кожата. Установено е, че стрептококовата инфекция на гърлото е сред причините за поява на една от формите на заболяването, наречена Psoriasis guttata.

Често в човешкия организъм заболяването протича успоредно с някои инфекции, каквато е ХИВ-инфекцията. В тези случаи псориазисът е значително по-тежък и много трудно се подава на провежданото лечение.

През последните години особено голямо внимание се обръща на сърдечно-съдовия риск при пациенти с псориазис. Съвременните проучвания показват, че той е значително по-висок.

Хормоналните промени също влияят върху състоянието на болестта и често при пациенти с псориазис се установяват ендокринни смущения и метаболитен синдром.

МОГАТ ЛИ НЯКОИ МЕДИКАМЕНТИ ДА ОБОСТРЯТ ПСОРИАЗИСА?

Сред най-честите фактори, обвинявани за появата или обострянето на заболяването, са приемът на различни медикаменти - литиеви соли, бета блокери, АСЕ инхибитори, тетрациклинови антибиотици, нестероидни противовъзпалителни, антималарици.

КАК ВЛИЯЕ СТРЕСЪТ ВЪРХУ ПСОРИАЗИСА?

От десетилетия е известно, че псориазисът е едно от заболяванията, които се влияят в изключително висока степен от психо-емоционалното състояние на организма. Често пациентите съобщават за отключване или обостряне на заболяването след психологичен стрес.

Вредните навици, които увеличават риска от развитие на псориазис, са тютюнопушенето и особено консумацията на алкохол.

КОЛКО ЧЕСТО СЕ СРЕЩА ПСОРИАЗИСЪТ?

Честотата на заболяването зависи от климатични и генетични фактори. По-често псориазисът се среща сред хората, живещи на север. Смята се, че заболяването засяга около 2% от населението на Земята, повечето от които са от бялата раса. Около 30% от тях развиват псориатичен артрит.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ПСОРИАЗИС?

Най-често болестта се проявява в третото и четвъртото десетилетие, но е възможно да се развие в детска възраст или по-късно. Представя се с червени уплътнени плаки, покрити със сухи бели люспи. В началото цвета на обривите е бледо-розов, по-късно става червено-кафяв.

Кожните промени най-често са локализирани в типичните за псориазиса места, известни като предилекционни места. Такива са лактите, коленете, кръста, седалищната гънка, кожата в областта на пъпа, окосмената кожа на главата, ушния канал. Често се засягат и дланите и ходилата, половите органи, ноктите.

Заболяването е хронично и протича с периодични обостряния, следвани от ремисии, т.е. епизоди, в които заболяването не е в активна фаза. Много често при хората с псориазис се наблюдава сезонна зависимост на пристъпите, като обостряния се наблюдават по-често през есенните и зимните месеци на годината, а през летните месеци настъпва подобрение или пълна ремисия.

Характерна за псориазиса е т.нар псориатична плака. Такива плаки могат да се появят навсякъде по тялото, но най-често са по пределекционните места. Плаката представлява зачервена и уплътнена кожа, с груб кожен релеф, покрита със сребристо-бели люспи.

Най-често тези люспи са слабо скрепени с подлежащите зачервени плаки и при опит за изстъргването им се разпадат на бял прах. Подлежащата кожа, обаче, е изключително деликатна и често прокървява при изтъргването на люспите - симптом на "кървавата роса" или на Auspitz. Самите люспи се разпадат лесно на бял прах, като капка от свещ при изстъргване - симптом на "стеариновото петно".

Характерен е изоморфният феномен на Кьобнер - поява на псориатични лезии на място на травма. Затова често псориазисът започва от лакти и колена, където има хронично триене.

МОЖЕ ЛИ ПСОРИАЗИСЪТ ДА ЗАСЕГНЕ СТАВИТЕ?

В около 30% от пациентите се развива псориатичен артрит. В повечето случаи кожните симптоми се появяват преди появата на артрит.

МОЖЕ ЛИ ПСОРИАЗИСЪТ ДА ЗАСЯГА САМО НОКТИТЕ?

Да, макар и рядко, са налице само нокътни промени, без кожни. Тогава диагнозата е много трудна и пациентите с месеци или години се лекуват неправилно за микоза, естествено, без ефект.

КАКВИ КЛИНИЧНИ ФОРМИ СЕ НАБЛЮДАВАТ ПРИ ПСОРИАЗСИС?

При псориазис има изключително разнообразни клинични форми в протичането му. Това са:

Psoriasis placata - класическа форма.

Psoriasis nummularis - монетовиден - освен по описания класически начин, заболяването може да се прояви с множество подобни на монета плаки по тялото и крайниците.

Psoriasis guttata - гутатен псориазис – тук лезиите са с по-малък размер, с големината на капки.

Psoriasis punctata - точковиден псориазис.

Psoriasis follicularis - засягат се космените фоликули, най-често на крайниците.

Psoriasis verrucosa - налице са хиперторофирали, подобно на брадавици лезии.

Psoriasis exsudativa - тук сквамите са влажни, поради ексудацията на серозна течност и не се наблюдава симптома на стеариновото петно, тази форма е по-честа при деца.

Psoriasis rupoides - това е вариант на ексудативния псориазис, при който се образуват многослойни твърди сквами с формата на конус.

Psoriasis inveterata - "застарял" псориазис. Тук плаките са от дълго време и са с дебело наслоени, трудно отделящи се сквами, понякога и с рагади. По-често се среща при възрастни пациенти, особено в сакралната област.

Psoriasis inverta -"обърнат" псориазис. Обривите се разполагат само в сгъвните повърхности на тялото – под мишниците, в слабините, в пъпа, в седалищна гънка и под гърдите. В тези случаи обичайно липсват люспи.

Psoriasis pityriasiformis. Тук инфилтрацията е слабо изрзена. Преобладават фино залющените сквами. По-чест е при деца, както и при засягане на гениталиите.

Себопсориазис. Понякога, когато се засяга лицето и капилициума, на фона на съществуващ себореен дерматит, двете заболявания се изразяват с една смесена форма, наподобяваща повече себореен дерматит. Тук сквамите не са сиви, а мазно-жълти, както при себорея.

Psoriasis pustulosa. Пустулозен псориазис – появяват се гнойни мехурчета (пустули). Пустулите може да възникнат вторично, при съществуващи псориатични плаки и първично, без характерните еритемо-сквамозни плаки.

Erythrodermia psoriatica. Понякога лезиите конфлуират и се обхваща кожата на цялото тяло - псориатична еритродермия. Това е най-тежката форма на псориазис. В тези случаи заболяването протича с увреждане на общото състояние и с повишаване на телесната температура.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ПСОРИАЗИСЪТ?

Поставянето на диганозата псориазис най-често става въз основа на клиничната картина на заболяването. В някои спорни случаи е възможно да се извърши кожна биопсия, която да потвърди или отхвърли диагнозата.

При лезии по капилициума, дланите и ходилата обаче, хистологичната картина не е характерна.

При съмнение за ставно засягане се препоръчва рентгенографско изследване на засегнатите стави и консултация с ревматолог.

ЛЕЧИМ ЛИ Е ПСОРИАЗИСЪТ?

За съжаление, за сега не може да има пълно излекуване, но след правилно лечение, пациентите могат да са в ремисия до няколко години.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА ПСОРИАЗИС?

Лечението е индивидуално за всеки пациент и се определя от вида и тежестта на заболяването.

При леки форми, когато се засягат малки участъци от кожната повърхност (до 10%), обикновено се прилагат само локални средства. Това най-често са локални кортикостероиди, салицилова киселина, катрани, дитранол, аналози на витамин Д.

При засягане на по-големи участъци и при по-тежки случаи се налага използването на системна терапия или лечение с ултравиолетови лъчи. Системната терапия, обаче има значителни странични едфекти. Понякога се налага хоспитализация на пациента.