КАКВО Е МИКОЗА НА СТЪПАЛАТА?

Микозата на стъпалото (атлетично стъпало) - Tinea pedum, Epidermophytia interdigitalis, Athlets foot. Това е най–често срещаната микоза в света. В развитите страни са засегнати 10 % от населението. Най–често се засягат междупръстията и сводовете на ходилата.

КОИ СА ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИТЕ ФАКТОРИ ЗА ПОЯВА НА МИКОЗА НА СТЪПАЛАТА?

Гъбичките по краката засягат най-повърхностния, рогов слой на кожата. Предпочитани места за тяхното развитие са най-влажните и топли, слабо проветрявани участъци. Не всеки развива тинея педис. Смята се, че за това има известна предразположеност. Такава със сигурност е налице при нарушен имунитет, особено при диабетици.

На първо място като предразполагащи фактори са тесни обувки от изкуствени материи, които запарват краката, както и носенето на чорапи от синтетични тъкани, особено в условия, водещи до често изпотяване. Рисково е носенето на едни и същи обувки ежедневно и нередовната смяна на чорапите, недостатъчната хигиена, включваща щателно измиване и подсушаване на краката.

Гъбичките могат да бъдат пренасяни от човек на човек чрез директен контакт, но обикновено това става индиректно. Те намират подходящи условия за развитие в хавлии, спално бельо, подови настилки, душ-кабини, бани, басейни и други. Носенето на чужди обувки често е повод за пренасяне на инфекцията.

Ползването на общи хавлии, ходенето боси по недобре хигиенизирани помещения – бани, басейни, сауни и др. също е рисково в тази насока. Не всеки бива инфектиран, но при предразпложените това става лесно. Трябва да се има предвид, че дори и при безсимптомно протичане, човек може да бъде източник на зараза.


КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИЧИНИТЕЛИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО?

Това са:

  • Тrichophyton rubrum;

  • Trichophyton mentagrophytes;

  • Epidermophyton floccosum.

КАКВИ КЛИНИЧНИ ФОРМИ ИМА ПРИ МИКОЗА НА СТЪПАЛАТА?

Заболяването засяга предимно хора в активна възраст, но заразяването може да стане още в първото десетилетие от живота.

Дерматофитията на стъпалото протича в три клинични форми:

Интертригинозна форма

Интердигитална, междупръстна, epidermophytia interdigitalis. Обичайно инфекцията започва със засягане на пространството между четвърти и пети пръст на крака, последвани от това между четвърти и трети. При липса на лечение и при подходящи условия се засягат и гърба на пръстите, кожата под пръстите и цялото стъпало.

Епидермисът е белезникав и мацериран. В началото настъпва зачервяване на кожата, съпроводено с лек сърбеж. Впоследствие кожата отича, размеква се и се появяват ерозии, като често се образуват болезнени цепнатини (рагади). Рагадите често са входна врата за възникване на възпалителни усложнения.

Налице е подмокряне на зоната, с отделяне на неприятна миризма. Сърбежът е умерен до силен, а протичането е хронично, в продължение на месеци и години.

Дисхидротична форма

Засягат се основно свода на стъпалата с появата на дребни, плътни, сърбящи, разположени дълбоко в епидермиса мехурчета, с големина на главичка на топлийка до грахово зърно, изпълнени с прозрачна и лепкава течност, но понякога при вторична бактериална инфекция могат да станат и гнойни.

Везикулите са разположени върху еритемна основа, а понякога могат да се образуват многокамерни були. Мехурчетата се разпукват, на тяхно място се развиват червени ерозии, оградени с остатъци от разкъсаната обвивка на мехурите, които засъхват с образуване на жълтеникави люспи и корички.

Сквамозна форма

Локализира се по свода или страничните ръбовете на стъпалата. Измененията в началото включват отделно разположени еритемни и залющени петна по свода на стъпалото, а при сливането им се обхващат дифузно целите стъпала.

В края на засегнатия участък най-горния кожен слой се отлепва под формата на "якички". Сърбежът е умерен, но образуването на рагади може да доведе до болка при ходене. Сквамозната форма може да се обостри и да премине в дисхидрозна.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА МИКОЗА НА СТЪПАЛОТО?

Необходимият за изследване материал се остъргва от активния ръб на лезията със скалпел върху предметно стъкло. Наблюдава се на микроскоп, след обработка с калиева основа – директна микроскопия. Отчита се положително или отрицателно за микоза. При културелната диагностика се отчита вида на причинителя след посявка.

С КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ОБЪРКА ТИНЕЯ ПЕДИС?

Диференциалната диагноза при тази форма на микоза се прави главно със следните заболявания:

немикотична интердигитална мацерация

псориазис

хронична екзема

КАКВИ УСЛОЖНЕНИЯ МОЖЕ ДА НАСТЪПЯТ ПРИ МИКОЗА НА СТЪПАЛОТО?

Не рядко паралелно с tinea pedis е налице и онихомикоза – ангажиране на ноктите. Те могат да са с променен цвят и форма, задебелени, чупливи. Понякога гъбичната инфекция е напълно безсимптомна.

Рагадите при интердигиталната форма са най-честата причина за развитие на еризипел на подбедриците и флегмон на стъпалата.

КАК СЕ ЛЕКУВА МИКОЗАТА НА СТЪПАЛОТО?

Лечението на тинеа педис се провежда с бани на стъпалата с разтвор на калиев хиперманганат и други антисептични средства. Прилагат се и локални антимикотични препарати. Тъй като тези средства не могат да проникнат в ноктите, при онихомикоза, както и при тежко протичащи и хронифицирали форми, се използват и системни антимикотици.

КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ МИКОЗА НА СТЪПАЛОТО?

Тъй като гъбичките живеят във влажни и топли среди, пациентите трябва да бъдат насърчавани да носят обувки от естествена кожа и памучни чорапи. След измиване, ходилата трябва да се изсушат напълно, преди да се обуят обувки и чорапи. Пациентите трябва да избягват ходенето бос и споделянето на чехли и обувки.