КАКВО Е МАРСИЛСКА ТРЕСКА?

Марсилска треска, Ricketsiosis marseliensis, известна още като средиземноморска треска, е остро инфекциозно заболяване, което възниква при ухапване от заразени кърлежи, а основните признаци са треска, обрив и характерно петно на мястото на ухапване.

Марсилската треска е широко разпостранена в Южна Европа, предимно около Средиземно море, Африка и Централна Азия, а през последните години и у нас.

ОТ КАКВО СЕ ПРИЧИНЯВА МАРСИЛСКАТА ТРЕСКА?

Причинител на Марсилската треска е Rickettsia conorii, пренасяна главно от кучешкия кърлеж. Човекът се заразява след ухапване от инфектиран кърлеж.

Естествен резервоар са кучетата и други домашни животни. Заболяването се среща предимно през пролетно-летния сезон, поради по-голямата активност на кърлежите тогава.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ МАРСИЛСКА ТРЕСКА?

На мястото на ухапването от кърлежа при половината заразени се появява първичен афект - тъмно петно, покрито с черна некротична коричка и диаметър 0.5-2 см, наречено на френски Tache Noire (таш ноар).

Веднъж въведени в организма, рикетсиите нападат и пролиферират в ендотелните клетки на малките кръвоносни съдове, което води до васкулит и некроза на тъканите. Разпространяват се се по кръвен и лимфен път. Често се наблюдава увеличаване на регионалните лимфни възли.

При размножаване на причинителя се отделя ендотоксин, който предизвиква токсиинфекциозен синдром след инкубационен период от 2 до 7 дни. Началото е остро, внезапно със студени тръпки или втрисане и бързо повишаване на температурата до 39-40 градуса.

Болните имат силно главоболие, мускулни и ставни болки, отпадналост, гадене, повръщане, сънливост или неспокойствие. Очите са блестящи, а гърлото е зачервено.

Вторият, обривен период започва 3-4 дни след началото на заболяването. За кратко се появява генерализиран несърбящ, макуло-папулозен обрив, който обхваща цялото тяло, включително лицето, дланите и ходилата. В началото обривът е предимно макулозен или розеоло-папулозен.

След 2-3 дни обривните единици стават папулозни, с размер от лещено до грахово зърно, понякога с хеморагичен център. Обривите се появяват на тласъци, затова е налице полиморфизъм - лезиите са в различен стадий и с различна големина. Обрива наподобява втори стадий на сифилис.

Може да има хепатоспленомегалия, рядко с иктер. След около седмица обривът изчезва с остатъчни кафяви пигментации, температурата се нормализира, изчезва хепатоспленомегалията, общото състояние се подобрява.

Заболяването протича по-тежко при възрастни пациенти или такива с имунен дефицит. Това са т.н. малигнени форми. Обрива се появява рано и има хеморагичен характер.

Появяват се и неврологични симптоми (замъглено зрение, гърчове, психомоторна възбуда), стомашни кръвоизливи, остра бъбречна недостатъчност, остър миокардит. Без адекватно лечение изходът най-често е летален.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА МАРСИЛСКА ТРЕСКА?

Диагнозата се поставя на базата на характерната клинична картина и епидемиология. Важно значение имат данните за контакт с кучета или ухапване от кърлеж. Потвърждаването на диагнозата е серологично.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ МАРСИЛСКА ТРЕСКА?

Пациентите с доброкачествена формата на марсилска треска обикновено се лекуват с перорални антибиотици за 7 дни, а тези с малигнената форма с парентерални антибиотици в продължение на 2 седмици.

Използват се тетрациклинови препарати, особено доксициклин, макролиди, хинолони, хлорнитромицин.

КАКВА Е ПРОФИЛАКТИКАТА НА МАРСИЛСКА ТРЕСКА?

За предпазване от заразяване с рикетсии, трябва да се вземат предпазни мерки, за да се избегне досег с кърлежи, по-специално като се избягва близък контакт с преносители на кърлежи ( кучета, кози и овце) в ендемични райони.

При излети в гората или планината, използвайте панталони, дрехи с дълъг ръкав, светли дрехи, високи затворени обувки, както и пръскане на откритите части от тялото с репелент, който отблъсква кърлежите.

След прибиране в дома, оглеждайте внимателно всички части на тялото, за впити кърлежи.