КАКВО Е ЛИХЕН            СТРИАТУС?

Лихен стриатус (Lichen striatus) е рядка линеарна възпалителна дерматоза, разположена по линиите на Blaschko, с неизвестна етиология, засягаща деца или млади индивиди, предимно от женски пол.

КАКВА Е ЕТИОЛОГИЯТА НА ЛИХЕН СТРИАТУС?

Етиологията и патогенезата на лихен стриатус не са изяснени. Предполага се вирусна генеза, на фона на генетична предиспозиция. Атопията често е съпътстващ фактор.

Наблюдавани са случаи след БЦЖ и хепатит В ваксинация, след прекарани грип и варицела, човешки херпесен вирус тип 7 и 8. Съобщени са случаи след ухапване от насекоми, контакт с листа на ананас, както и след експозиция на УВЛ.                    

Смята се, че като цяло пациентите с лихен стриатус имат генетична предиспозиция. Условията на средата и инфекциите отключват имунологична реакция, която води до характерната клинична картина на заболяването.

КАК ИЗГЕЛЖДА ЛИХЕН СТРИАТУС?

Заболяването се среща рядко и засяга по-често деца или млади индивиди, с превес на женския пол, но може да се срещне и при възрастни. Началните изменения са малки, розово-червени, лихеноидни папули, но без стрии на Wickham.                     

Предилекционни места за развитие на лезиите са горните или долните крайници, но понякога шията, трункуса и глутеусите. След 2-3 седмици те се групират в линеарни, на места сквамозни плаки с дължина до няколко сантиметра и ширина от 2 мм до 2 см. 

Понякога могат да се разположат успоредно 2 или 3 и повече паралелни линеарни лезии. Лезиите се съпровождат от умерен до силен сърбеж. В завършен вид измененията се характеризират със зачервена хиперкератотична повърхност, в някои случаи наподобяваща  псориазис.                        

Много рядко заболяването ангажира ноктите. Измененията по ноктите могат да се появят преди, след или едновременно с кожните изменения. Най-често се засяга само един нокът. Нокътните изменения включват надлъжни стрии, онихолиза, загуба на ноктите, изтъняване или задебеляване на нокътната плочка, ониходистрофия и др.              

Спонтанно оздравяване при лихен стриатус настъпва за 3-6 месеца, понякога до една година. Понякога, след преминаване на лезиите остава постлезионална хипер и по-рядко хипопигментация.                                                                                       

Диагнозата се поставя въз основа на находките от прегледа и кожната биопсия. Хистопатологията установява в епидермиса акантоза, хиперкератоза, паракератоза, единични дискератотични клетки в гранулозния или роговия слой, незначителна спонгиоза.                                                                     

Кръвоносните съдове в горната дерма са дилатирани и показват периваскуларен едем, лимфохистиоцитна инфилтрация, лека екзоцитоза. Директна имунофлуоресценция се използва за отдиференциране на лихен планус и лихен стриатус.

КАКВА ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА СЕ ПРАВИ ПРИ ЛИХЕН СТРИАТУС?

Диференциална диагноза се прави с епидермален верукозен невус, линеарни форми на псориазис,  и най-вече с  лихен   планус.

КАК СЕ ЛЕКУВА ЛИХЕН СТРИАТУС?

В началният стадий локално се прилагат кортикостероиди. Използват се и tacrolimus и pimecrolimus, особено при засягане на ноктите.