КАКВО Е ЛАЙМСКА БОЛЕСТ?

Лаймската болест (Morbus Lyme, Lyme disease) е инфекциозна болест, причинена от бактерии от род Borellia, най–често Borellia burgdorferi. Заболяването е кръстено на град Lyme, САЩ, където са били описани първите случаи през 1975г. Протича с кожни, висцерални, ставни и неврологични симптоми.


КАК СТАВА ЗАРАЗЯВАНЕТО С ЛАЙМСКА БОЛЕСТ?

Болестта е зооноза, която се предава на хората от естествен резервоар сред гризачите, чрез ухапване на кърлежи от род Ixodes. Ухапването често остава незабелязано, понеже кърлежите отделят секрет, който не позволява да се усети болка или сърбеж.

Все пак, предаването на инфекцията е доста рядко, при по–малко от 1% от ухапаните. При ухапване Borellia инфектира кожата и до една седмица по кръвен път достига до сърцето, ставите и нервната система. Много от симптомите на заболяването са в следствие на имунния отговор в тези тъкани.


КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ЛАЙМСКА БОЛЕСТ?

Симптомите се проявяват след инкубационен период от 3 до 30 дни, най–често между май и септември, когато са активни кърлежите.

1. Ранна локализирана инфекция. Класически признак е появата на еритем на мястото на ухапването, наречен Erythema chronicum migrans в около 80% от случаите. Когато липсва този симптом, болестта остава неразпозната и тя прогресира, като се засягат вътрешните органи.

Началната лезия е еритемна папула, която се разширява периферно, инфилтрира се в центъра и оформя кръгъл или овален еритемен пръстен с просветляване между центъра и периферията – т.нар. биволско око. Понякога в центъра на еритемната лезия се вижда хеморагична точка, която маркира ухапването от кърлежа.

Субективни оплаквания липсват. Пациентите може да имат грипоподобни оплаквания като фебрилитет, главоболие, мускулни болки и неразположение. Регионалните лимфни възли може да са увеличени.

2. Ранна разпространена инфекция. Този период започва след окло 2 месеца след началото на заболяването и се проявява с артрит (Lyme arthritis), увреждане на сърцето и на нервната система ( менингит, енцефалит, лицева парализа, загуба на паметта).

3. Късна разпространена инфекция. Развива се месеци и години след заразяването. Хронична полиневропатия, енцефаломиелит, психоза, артрит са чести синдроми в този стадий.

Acrodermatitis chronica atrophicans е късна кожна проява на болестта. Промените започват от гърба на китките и стъпалата и постепенно се придвижват проксимално по предмишниците и подбедриците.

При някои болни може да се обхванат мишниците, рамената, бедрата, глутеусите и гръдния кош. Кожата в изброените области е синкаво-червена и постепенно атрофира и през нея прозират кръвоносните съдове.

Епидермисът става гладък, лъскав, изчезват космите, потните и мастните жлези. Понякога кожата става склеродермиформена, подобно на склеродермиа цирцумскрипта.

Lymphadenosis cutis benigna (Lymphocytoma cutis). Развива се по лицето, ушните лобули, по ареолите на гърдите, по трункуса и др. Появява се едно (много рядко няколко) възелчета с розово-червен или синкаво-червен цвят с полусферична форма и големина 1-2см.


КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ЛАЙМСКАТА БОЛЕСТ?

Диагнозата се потвърждава чрез изследване на кръв за спецични антитела и чрез биопсично изследване от измененията.


КАК СЕ ЛЕКУВА ЛАЙМСКАТА БОЛЕСТ?

В ранните стадии лечението е с антибиотици 2 седмици, а в късния стадий – 4 седмици. Използват се Doxycyclin 2x1, Erythromycin 4x500mg. и др.