КАКВО Е КОНТАКТЕН ДЕРМАТИТ?

Контактните дерматити - Dermatitis contacta, представляват група възпалителни заболявания на кожата, които възникват под непосредственото влияние на външни фактори.

Различават се два вида контактен дерматит:

Иритативен контактен дерматит – остра възпалителна реакция на кожата, протичаща по неалергичен механизъм. Предизвиква се от химични и физични дразнители.

Агресивни субстанции като киселини, основи, разтворители, сапуни и детергенти могат да предизвикат неалергични кожни реакции при всеки индивид. Те се наричат иританти, а предизвикания от тях дерматит иритативен контактен дерматит.

Дерматитът се развива на мястото на контакта и зависи от концентрацията и продължителността на експозицията на дразнещия фактор. След време иритативният контактен дерматит може да премине в алергичен.

Алергичен контактен дерматит – възпалителна имунна реакция, която се развива на мястото на повторен контакт на кожата и лигавиците, предимно с химически алергени, т. нар. контактни алергени.

Възниква у предразположени индивиди, дерматита е не само на мястото на контакта, но и на други места и не зависи от концентрацията на дразнещите фактори.

Повечето хора не реагират на алергените. Само тези, които са развили алергия към някоя субстанция, получават сърбящ обрив при следващ контакт с нея. Този механизъм се нарича „алергична реакция от забавен тип”.


ИРИТАТИВЕН КОНТАКТЕН ДЕРМАТИТ

Иритативният контактен дерматит възниква веднага след контакта с причинителя и се развива най-често по токсичен механизъм. Предизвиква се от:

Химични дразнители - киселини, основи, разтворители, перилни и почистващи препарати и др;

Механично дразнене - триене, натиск;

Физични фактори – високи и ниски температури, ултравиолетови и йонизиращи лъчения, електрически ток;

Биологични дразнители – растения, насекоми, биологични течности (слюнка, урина, изпражнения).

Клиника: Патологичните изменения при иритативен контактен дерматит се наблюдават на мястото на въздействие на етиологичния причинител, най-често по ръцете и лицето. Там кожата е зачервена и оточна, възможно е да се появят мехури, при спукването на които се наблюдават подмокрящи еродирани участъци.

Субективни оплаквания са пареща болка, която може да бъде придружена със сърбеж. Характерно за иритативния дерматит е, че силата на клиничната изява зависи от продължителността и силата на действие на дразнещия фактор – при слабо действие може да се наблюдават леки еритемни и еритемно-сквамозни обриви, сухота на кожата и хиперкератоза.

Иритативен контактен дерматит на лице. Резултат е на иритиращи субстанции от въздуха или при допир с ръцете. Разтворителите за лаковете за нокти често при изпарението си предизвикват дерматит на лицето, особено клепачите. Съвременните козметични средства, като кремове, спирали и др. рядко предизвикват контактен дерматит, а по-скоро екзацербация на съществуващ себореен дерматит или акне.

Иритативен контактен дерматит на ръцете. По-чест е при жени с атопична предиспозиция, обикновено при контакт с перилни препарати и миещи средства.

Диагностика: За диагнозата на иритативния дерматит е важна анамнезата за експозиция на някой от факторите, причиняващ заболяването, както и клиничната картина.

Лечение: Лечението на контактните дерматити бива локално и общо.

Локално се прилагат компреси и бани с калиев перманганат, тетра и др. Основно средство са локалните кортикостероидни лосиони, кремове или унгвенти. Ако кожните поражения се усложнят с инфекция се прилагат антибиотични кремове. Тежко протичащ иритативен контактен дерматит е показание за общо приложение на кортикостероидни препарати.

В профилактиката на контактните дерматити влиза избягване на провокиращия фактор, употреба на защитни кремове и лични предпазни средства (ръкавици, облекло).

АЛЕРГИЧЕН КОНТАКТЕН ДЕРМАТИТ

Алергичният контактен дерматит може да се предизвика от много вещества, срещащи се в бита, природата и индустрията. Патогенезата включва първичен контакт с причинителя (сенсибилизация) и повторно въздействие на алергена върху кожата, с развитие на клинични прояви.

Най-честите алергени са различни професионални фактори, перилни препарати, козметични продукти, колани и други. Алергените се свързват с протеини в епидермиса и образуват антигени, които се поемат от Лангерхансовите клетки (имунните клетки на кожата), а последващите реакции се извършват с помощта на различни популации лимфоцити. Този механизъм се нарича алергична реакция от забавен тип.

Най-честите контактни алергени включват: никел, гума, бои, консерванти, парфюми и някои растения.

Никел. Никелът е водеща причина за алергичен контактен дерматит в света. Много сплави съдържат метала никел. Обичайно в контакт с кожата са бижута, токи на колани, ципове, копчета, монети. Изпотяването повишава риска от развитие на никелов дерматит.

Гума (каучук, латекс). Химичните вещества в производството на каучук са честа причина за алергични реакции. Застрашени са хората, носещи ръкавици, еластични материи, използващи левкопласт. Алергичен контактен дерматит към химикали в гумените ръкавици обикновено възниква върху дорзалната повърхност на ръцете. Обикновено дерматитът се ограничава и не се разпростира към предмишниците, където кожата не е в контакт с ръкавиците.

Бои за коса. Субстанцията парафенилендиамин (PPD) е основния алерген в боите за коса. Задължително е преди употреба, провеждането на тест за чувствителност, описан в опаковката. Алергичните към PPD могат да проявят кръстосани реакции към тъмно оцветени тъкани и към някои локални анестетици. Експозицията на веществото в продуктите за боядисване на коса може да причини остър дерматит с тежък оток на лицето. Тежки локални реакции към р-фенилендиамин могат да се появят при татуиране с черна къна на възрастни и деца.

Козметични продукти. Парфюми, кремове и дкоративна козметика са чести причинители на алергичен контактен дерматит. Най-рискови са парфюмните компоненти и консервантите. Някои консерванти, широко използвани в шампоани, лосиони, други овлажнители и козметични продукти, се наричат освобождаващи формалдехид.

Формалдехидът е основна причина за алергичен контактен дерматит. Някои пациенти развиват аллергия към аромати, които се намират в парфюми, одеколони, афтършейв, дезодоранти и сапуни, но също и в множество други продукти, често за прикриване на неприятна миризма. Индивиди, които имат алергия към аромати, трябва да използват неароматни продукти. За съжаление, точните химикали, отговорни за аромата в даден продукт, не са етикетирани. Дезодоранти могат да бъдат най-честата причина за алергичен контактен дерматит към аромати.

Текстилни изделия. Индивиди, алергични към багрила и постоянни щампи, добавени към платовете, обикновено развиват дерматит по тялото, най-често по латералните части на торса, като областта около аксилите е пощадена. Първичните лезии могат да бъдат малки фоликуларни папули или обширни плаки. Много вероятно е ново облекло да предизвика алергичен контактен дерматит, тъй като повечето алергени понижават концентрацията си в облеклото след многократни изпирания.

Съеднения на хрома. Хромати се съдържат в цемента, кожените изделия, кибрита, боите и други, което ги прави масово разпространени и трудни за избягване от алергични индивиди.

Неомицин. Рискът от алергия към неомицин е много по-висок, когато се използва за лечение на хроничен застоен дерматит и венозни язви, отколкото когато се използва като локален антибиотик, при порязвания и ожулвания при деца. Приема се, че хората, алергични към неомицин, са алергични към химически свързани аминогликозидни антибиотици (например гентамицин, тобрамицин). Индивиди с алергия към неомицин трябва да избягват тези лекарства, както системно, така и локално.

Отровни растения. Тук спадат отровния бръшлан, отровния дъб и отровната смрадлика, които съдържат мощен алерген, но не се срещат в природата у нас. Отровният бръшлян (Toxicodendron radicans) е класически пример на остър алергичен контактен дерматит в Северна Америка. Алергичният контактен дерматит от отровен бръшлян се характеризира с линейни ивици на остър дерматит, които се развиват, където растителни части са били в директен контакт с кожата.

Клиника: нужни се минимум от 10 дни за индивидите да развият специфична чувствителност към нов контактен агент. Незабавни реакции, т.е. видими лезии, развиващи се за по-малко от 30 минути след експозицията, показват контактна уртикария, а не алергичен контактен дерматит.

Острият алергичен контактен дерматит се характеризира с папули и везикули върху еритемна основа, придружени от сърбеж, които може да са и извън областта, имала контакт с алергена. Понякога алергичният контактен дерматит може да засегне цялата кожа (еритродермия, ексфолиативен дерматит).

Първоначалното място на дерматит често ни насочва към възможната причина за появата му.

Възможно е кожните поражения да персистират дълго време. Ако контактът с алергена продължи, заболяването хронифицира - кожата загрубява, лихенифицира и се залющва, образуват се корички и болезнени цепнатини.

Алергичният контактен дерматит е едно от 10-те водещи професионални заболявания. Той може да попречи на работата на засегнатите индивиди. Ръцете са изложени най-интензивно на контактни алергени и дразнители, както на работното място, така и у дома.

Алергичен контактен дерматит в отговор на материали на работното място може да се подобри първоначално в почивните дни и по време на празници, но хората с хроничен дерматит могат да не демонстрират класическото подобрение по време на уикенда и почивката.

Хобито също може да бъде източник на алергичен контактен дерматит, например много българи си ремонтират сами автомобилите в почивните дни и развиват алергичен дерматит към масла. Медикаментите също са важна причина за развитие на алергичен контактен дерматит.

Някои пациенти могат да развият дерматит върху клепачите и други изложени места на кожата, след експозиция на въздушнопреносими алергени или алергени, прехвърлени към това място от пръстите. Контактен дерматит може да се дължи също така на алергия на клепачите към грим.

Понякога алергичният контактен дерматит може да засегне цялата кожна повърхност (еритродермия, ексфолиативен дерматит). Първоначалното място на дерматит често осигурява най-добрата "улика" относно възможната причина за алергичния контактен дерматит.

Симптомите на алергичен контактен дерматит са много подобни на тези, причинени от иритативен контактен дерматит. Основната разлика между алергичен контактен дерматит и иритативен контактен дерматит е, че първият има тенденция да се ограничава до зоната, където агентът е бил в контакт с кожата, докато във втория случай обривът е по-вероятно да бъде по-разпространен върху кожата.

Друга характеристика на алергичния контактен дерматит е, че обикновено се появява ден-два след излагане на алергена, за разлика от дразнещия контактен дерматит, при който обривът се появява веднага след контакта със задействащия агент. Подробна анамнеза е от решаващо значение при оценката на пациентите с алергичен контактен дерматит.

Хистологията на алергичния контактен дерматит е подобна при други форми на екзематозен дерматит. Може да се наблюдава подостър хроничен дерматит или остър дерматит. Възпалителният инфилтрат в дермата съдържа предимно лимфоцити и други мононуклеарни клетки. Може да се установи епидермален оток, но тези промени могат да отсъстват при дългогодишен дерматит, при който може да се наблюдава удебеляване на епидермиса с хиперкератоза и паракератоза в епидермиса и роговия слой.

Диагноза. Не винаги е лесно да се диференцира типа на контактния дерматит, само въз основа на промените по кожата.Важно за идентифициране на алергена е проучването на професионалната среда и домашните навици на пациента. Алергологичното тестуване е лесен и безопасен метод за откриване на контактния алерген. То се извършва чрез поставяне върху кожата на малки количества от подозираните алергени за определен период, след който се отчита наличието на реакцията на зачервяване на мястото на контакта.

Диференциална диагноза се прави с иритативен контактен дерматит, лекарствено-индуцирана фоточувствителност, периорален дерматит, фитофотодерматит, пруриго нодуларис, себореен дерматит, тинеа корпорис.

Лечението на алергичният контактен дерматит се състои в идентифицирането и отстраняването на всички алергени. Пациентите с алергичен контактен дерматит трябва да избягват досег с алергена и с химични субстанции, които могат да дават кръстосани реакции.

Това ще им позволи да водят нормален живот без поява на дерматози, които влошават качеството на живот и налагат продължително лечение. Лечението включва също така локални кортикостероиди, а при остър тежък алергичен контактен дерматит и системни кортикостероиди. За сърбежа се използват антихистамини.