КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КОЖНАТА ТУБЕРКУЛОЗА?

Туберкулозата на кожата и лигавиците се причинява от Mycobacterium tuberculosis. Кожната туберкулоза обикновено е вторична, произхождаща най-често от белият дроб, като бактериите достигат до кожата по кръвен и лимфен път или по съседство. Изключително рядко кожната туберкулоза е първична.


КАКВИ ФОРМИ НА КОЖНА ТУБЕРКУЛОЗА СЪЩЕСТВУВАТ?

Туберкулозата на кожата има следните форми:

I Първична туберкулоза на кожата

Представлява първичен туберкулозен афект, локализиран на мястото на входната врата. Развива се изключително рядко, предимно у деца, незасегнати предварително от туберкулозна инфекция. След инкубационен период от около 1 месец, на мястото на входната врата по кожата или лигавиците се появява зачервена папула, която бързо се разязвява.

Язвата се задържа месеци наред и се придружава от увеличение на регионалните лимфни възли, които се размекват и фистулират. В гнойното съдържимо от язвата или фистулата лесно се откриват туберкулозни бактерии. До 3 месеца настъпва самоизлекуване.

II Локализирани вторични форми на кожна туберкулоза

Локалната форма на кожната туберкулоза се разделя на няколко подвида:

1. Лупозна кожна туберкулоза (Lupus vulgaris). Боледуването започва от детска възраст и засяга по-често женския пол. Промените се локализират на лицето и по-рядко по крайниците. Образуват се малки лупозни възелчета -- лупоми. Те са мековати, с големина на лещено зърно, с жълтеникъв или кавяво-червеникав цвят, с гладка или леко залющена повърхност и мека консистенция.

При натиск върху лупома се усеща леко хлътване, а при притискането със стъкло ливидния цвят се променя до жълтеникав, подобно на ябълково желе. С течение на времето лупомите се разсейват или разпадат, като образуват язвички със зърнесто дъно и меки стени.

Понякога, в резултат на некрозата на възелчето, се развива язва с некротично дъно и подкопани, ливидни и меки ръбове. Около нея се разполагат нови лупоми. Процесът показва непрекъсната тенденция към разширяване по повърхността на кожата и в дълбочина.

2. Коликвационна кожна туберкулоза (Tuberculosis cutis colliquativa). От коликвацио – размекване, при нея настъпващата некроза е влажна. Нарича се още Скрофулодерма.

Този вид кожна туберкулоза е вторична, като разпространението й става най-често по съседство - от предварително засегнати лимфни възли, стави и кости, по-рядко по кръвен път.

Промените се локализират по кожата в областта на шията, подмишниците и слабините. Образуват се възли с големина от грахово зърно до орех. Възлите са неболезнени, умерено плътни и кожата над тях е непроменена. С времето възлите нарастват, кожата над тях се зачервява, придобива червено-син цвят, те се размекват и от тях изтича гнойна течност, от която може да се изолират туберкулозни бактерии.

Постепенно пробивният отвор се разширява и се образува язва с меки стени и подкопани ръбове. Язвите заздравяват трудно с развитие на ръбци. Процесът се развива хронично с обостряния и стихвания.

3. Брадавицовидна кожна туберкулоза (Tuberculosis cutis verrucosa). При този вид кожна туберкулоза заразяването е вторично - по кръвен път, но може да бъде и първично. Най-често туберкулозните образувания са разположени по кожата на китките. Те наподобяват брадавици с големина до грахово зърно с червеникаво-виолетов цвят, осеяни с микроабцеси.

Тези брадавици са обградени от виолетов вал. При натиск се отделя гноевиден секрет. Центърът хлътва и фиброзира, а периферията е с мека консистенция и нерязко ограничена от околната тъкан. Може да има и възпаление на лимфните съдове и лимфните възли.

Заболяването продължава с години, с периоди на изостряне и ремисия, като се разпространява и по незасегнати участъци на кожата, и в дълбочина. Боледуват лица с определени професии - животновъди, ветеринари.

4. Язвена кожно-лигавична туберкулоза (Tuberculosis cutis ulcerosa). Заболяването е вторично и се развива на фона на тежка белодробна, ларингеална или урогенитална туберкулоза. В областта на устните, ануса и гениталите, по лигавицата и съседната кожа, се образуват малки сиво - жълтеникави възелчета, които бързо се разязвяват.

Язвичките са с кръвенисто дъно и силно болезнени ръбове. От тях се отделят голямо количество микобактерии. Болестта протича хронично, с периоди на изостряне и подобрение.

III Дисеминирани вторични форми на кожна туберкулоза

При десиминираната кожна туберкулоза е характерна силната алергизация на болните. В туберкулозните кожни и лигавични участъци не се изолират никога туберкулозни бактерии. Дисеминираните форми са:

1. Tuberculosis cutis papulonecrotica. От нея се засягат предимно млади жени, по-често през есенния и пролетния сезони, а през лятото настъпва оздравяване. Измененията се локализират по-често по кожата на долните крайници, тазовата област, а по-рядко по горните крайници, където обривите са по-дребни.

Образуват се малки възелчета с големина от главичка на топлийка до грахово зърно, с червеникаво-виолетов или кафяво-виолетов цвят. Скоро върху тях се появява гнойно мехурче, в дъното на което настъпва некроза.

Гнойното съдържимо засъхва и на негово място се образува коричка, която скоро отпада и се появява малка язвичка. След няколко седмици язвичката заздравява и остава малък окръглен атрофичен цикатрикс.

2. Tuberculosis cutis lichenoides. Тя се среща рядко и засяга предимно деца и юноши. По кожата на тялото и по-рядко на крайниците се появяват възелчета с големина на главичка на топлийка, които са с леко жълтеникав цвят. Те са отделно стоящи. За няколко седмици или месеци възелчетата се разнасят и на тяхно място остава кафеникава пигментация.

3. Tuberculosis cutis indurativa (Erythema induratum Bazin). Тя е най-честата кожна туберкулоза и засяга предимно млади жени с лошо периферно кръвообращение на долните крайници, обикновено през есенно-зимния и пролетния сезони.

По кожата на подбедриците, по-рядко бедрата, седалището, гърба и другаде се появяват малки възли със синкаво-червеникав или кафеникав цвят и големина от грахово зърно до орех. Някои от тях се сливат и образуват плака.

Рядко такива плаки или отделни възелчета се размекват и разязвяват. Най-характерната локализация са задната и външно - страничните части на долните две трети на подбедриците. Обикновено през летния сезон настъпва подобрение, язвите и възлите оздравяват, като на тяхно място се образуват хиперпигментни цикатрикси.

4. Tuberculosis cutis miliaris faciei. Сега се смята за лупоидна форма на розацея. Тя засяга най-вече кожата на лицето, предимно у жени на средна възраст. Кожният обрив се състои от малки възелчета с големина на просено зърно и кафяво-розов цвят.

Те са меки и неболезнени. След няколко месеца възелчетата се разнасят без да се разраняват и на тяхно място остава слаба пигментация. След време може да се появят нови обриви на пристъпи - със същата или друга локализация.


КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА КОЖНАТА ТУБЕРКУЛОЗА?

Диагнозата се базира на доказване на микобактериите, чрез вземане на материал и оцветяване и наблюдение под микроскоп. Извършва се Манту и хистологично изследване на кожните лезии.


КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА КОЖНАТА ТУБЕРКУЛОЗА?

Прилагат се противотуберкулозни лекарства през устата или мускулно. По показание се прибягва до хирургическа обработка на усложнени язвени поражения. От голямо значение е ефективното лечение на основния туберкулозен процес в белите дробове, бъбреците, лимфно-жлезния и косно-ставния апарат. Препоръчва се усилено хранене.