КАКВО Е КОЖНА ТУБЕРКУЛОЗА?

Туберкулозата на кожата и лигавиците се причинява от Mycobacterium tuberculosis. Обикновено е вторична, произхождаща най-често от белият дроб, като бактериите достигат до кожата по кръвен и лимфен път или по съседство. Изключително рядко кожната туберкулоза е първична.

КАКВИ ФОРМИ НА КОЖНА ТУБЕРКУЛОЗА СЪЩЕСТВУВАТ?

Туберкулозата на кожата има следните форми:

I Първична туберкулоза на кожата

Представлява първичен туберкулозен афект, локализиран на мястото на входната врата. Развива се изключително рядко, предимно у деца, незасегнати предварително от туберкулозна инфекция. След инкубационен период от около 1 месец, на мястото на входната врата по кожата или лигавиците се появява зачервена папула, която бързо се разязвява.                            

Язвата се задържа месеци наред и се придружава от  увеличение на регионалните лимфни възли, които се размекват и фистулират. В гнойното съдържимо от язвата или фистулата лесно се откриват туберкулозни бактерии. До 3 месеца настъпва самоизлекуване.

II Локализирани вторични форми на кожна туберкулоза

Локалната форма на кожната туберкулоза се разделя на няколко подвида:

1. Лупозна кожна туберкулоза (Lupus vulgaris). Боледуването започва от детска възраст и засяга по-често женския пол. Промените се локализират на лицето и по-рядко по крайниците. Образуват се малки лупозни възелчета - лупоми. Те са мековати, с големина на лещено зърно, с жълтеникъв или кавяво-червеникав цвят, с гладка или леко залющена повърхност и мека консистенция.   

При натиск върху лупома се усеща леко хлътване, а при притискането със стъкло ливидния цвят се променя до жълтеникав, подобно на ябълково желе. С течение на времето лупомите се разсейват или разпадат, като образуват язвички със зърнесто дъно и меки стени.                     

Понякога, в резултат на некрозата на възелчето, се развива язва с некротично дъно и подкопани, ливидни и меки ръбове. Около нея се разполагат нови лупоми. Процесът показва непрекъсната тенденция към разширяване по повърхността на кожата и в дълбочина.

2. Коликвационна кожна туберкулоза (Tuberculosis cutis colliquativa). От коликвацио – размекване, при нея настъпващата некроза е влажна. Нарича се още Скрофулодерма. 

Този вид кожна туберкулоза е вторична, като разпространението й става най-често по съседство - от предварително засегнати лимфни възли, стави и кости, по-рядко по кръвен път. 

Промените се локализират по кожата в областта на шията, подмишниците и слабините. Образуват се възли с големина от грахово зърно до орех. Възлите са неболезнени, умерено плътни и кожата над тях е непроменена.

С времето възлите нарастват, кожата над тях се зачервява,   придобива червено-син цвят, те се размекват и от тях изтича гнойна течност, от която може да се изолират туберкулозни бактерии.              

Постепенно пробивният отвор се разширява и се образува язва с меки стени и подкопани ръбове. Язвите заздравяват трудно с развитие на ръбци. Процесът се развива хронично с обостряния и стихвания.

3. Брадавицовидна кожна туберкулоза (Tuberculosis cutis verrucosa). При този вид   заразяването е вторично - по кръвен път, но може  да бъде и първично. Най-често туберкулозните образувания са разположени по кожата на китките. Те наподобяват брадавици с големина до грахово зърно с червеникаво-виолетов цвят, осеяни с микроабцеси.         

Тези брадавици са обградени от виолетов вал. При натиск се отделя гноевиден секрет. Центърът хлътва и фиброзира, а периферията е с мека консистенция и нерязко ограничена от околната тъкан. Може да има и възпаление на лимфните съдове и лимфните възли.            

Заболяването продължава с години, с периоди на изостряне и ремисия, като се разпространява и по незасегнати участъци на кожата, и в дълбочина. Боледуват лица с определени професии - животновъди, ветеринари.

4. Язвена кожно-лигавична туберкулоза (Tuberculosis cutis ulcerosa). Заболяването е вторично и се развива на фона на тежка белодробна, ларингеална или урогенитална туберкулоза. В областта на устните, ануса и гениталите, по лигавицата и съседната кожа, се образуват малки сиво - жълтеникави възелчета, които бързо се разязвяват.                              

Язвичките са с кръвенисто дъно и силно болезнени ръбове. От тях се отделят голямо количество микобактерии. Болестта протича хронично, с периоди на изостряне и подобрение.

III Дисеминирани вторични форми на кожна туберкулоза

При десиминираната кожна туберкулоза е характерна силната алергизация на болните. В туберкулозните кожни и лигавични участъци не се изолират никога туберкулозни бактерии. Дисеминираните форми са:

1. Tuberculosis cutis papulonecrotica. От нея се засягат предимно млади жени, по-често през есенния и пролетния сезони, а през лятото настъпва оздравяване. Измененията се локализират по-често по кожата на долните крайници,  тазовата област, а по-рядко по горните крайници, където обривите са по-дребни.

Образуват се малки възелчета с големина от главичка на топлийка до грахово зърно, с червеникаво-виолетов или кафяво-виолетов цвят. Скоро върху тях се появява гнойно мехурче, в дъното на което настъпва некроза. 

Гнойното съдържимо засъхва и на негово място се образува коричка, която скоро отпада и се появява малка язвичка. След няколко седмици язвичката заздравява и остава малък окръглен атрофичен цикатрикс.

2. Tuberculosis cutis lichenoides. Тя се среща рядко и засяга предимно деца и юноши. По кожата на тялото и по-рядко на крайниците се появяват възелчета с големина на главичка на топлийка, които са с леко жълтеникав цвят. Те са отделно стоящи. За няколко седмици или месеци възелчетата се разнасят и на тяхно място остава кафеникава пигментация.

3. Tuberculosis cutis indurativa (Erythema induratum Bazin). Тя е най-честата кожна туберкулоза и засяга предимно млади жени с лошо периферно кръвообращение на долните крайници, обикновено през есенно-зимния и пролетния сезони.

По кожата на  подбедриците, по-рядко бедрата, седалището, гърба и другаде се появяват малки възли със синкаво-червеникав или кафеникав цвят и големина от грахово зърно до орех. Някои от тях се сливат и образуват плака.

Рядко такива плаки или отделни възелчета се размекват и разязвяват. Най-характерната локализация са задната и външно - страничните части на долните две трети на подбедриците. Обикновено през летния сезон настъпва подобрение, язвите и възлите оздравяват, като на тяхно място се образуват хиперпигментни цикатрикси.

4. Tuberculosis cutis miliaris faciei. Сега се смята за лупоидна форма на розацея. Тя засяга най-вече кожата на лицето, предимно у жени на средна възраст. Кожният обрив се състои от малки възелчета с големина на просено зърно и кафяво-розов цвят.                                 

Те са меки и неболезнени. След няколко месеца възелчетата се разнасят без да се разраняват и на тяхно място остава слаба пигментация. След време може да се появят нови обриви на пристъпи  със същата или друга локализация.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА КОЖНАТА ТУБЕРКУЛОЗА?

Диагнозата се базира на доказване на микобактериите, чрез вземане на материал и оцветяване и наблюдение под микроскоп. Извършва  се Манту и хистологично изследване на кожните лезии.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА КОЖНАТА ТУБЕРКУЛОЗА?

Прилагат се противотуберкулозни лекарства през устата или мускулно. По показание се прибягва до хирургическа обработка на усложнени язвени поражения. От голямо значение е ефективното лечение на основния туберкулозен процес в белите дробове, бъбреците, лимфно-жлезния и косно-ставния апарат. Препоръчва се усилено хранене.