КАКВО E ИНФЕКЦИОЗНА МОНОНУКЛЕОЗА?

Инфекциозната мононуклеоза, (Mononucleosis infectiosa, Infectious mononucleosis), известна още като жлезна треска, е остро вирусно инфекциозно заболяване, протичащо с висока температура, възпаление на гърлото, увеличени лимфни възли по цялото тяло, характерен обрив и характерни изменения в кръвната картина на болните, изразяващи се в увеличени моноцити.

Болестта често е наричана жлезна треска, поради увеличението на лимфните възли в цялото тяло, придружено от висока темпаратура.


КАКВА ЕТИОЛОГИЯТА НА ИНФЕКЦИОЗНАТА МОНОНУКЛЕОЗА?

В повече от 90% от случаите инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Ебщайн-Бар, Ebstein-Barr (EBV), който спада към рода на херпесните, ДНК-съдържащи вируси.

Други вируси, най-често цитомегаловирус(CMV), също причиняват състояния, определяни като мононуклеоза с подобни оплаквания и подобна характерна промяна в кръвната картина.

По-рядко етиологична роля имат аденовируси, ентеровируси, human herpes virus 6, human immunodeficiency virus , Toxoplasma gondii, Corynebacterium diphteriae, Streptococcus pyogenes.

Заразяването се осъществява по въздушно-капков път, като е необходим тесен, интимен контакт, поради слабата устойчивост на причинителя спрямо факторите на външната среда.

Вирусът се съдържа в слюнката и фарингеалните секрети. Обмяната на слюнка при целувка е най-често обвинявания механизъм на предаване на вируса, оттук идва и наименованието болест на целувката.

По-голямата част от населението са били изложени на заразяване с вируса на Ебщайн-Бар като деца и в резултат на това са изградили естествен имунитет, като малка част от изложените на контакт с вируса разиват заболяването.


КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ИНФЕКЦИОЗНА МОНОНУКЛЕОЗА?

Засягат се най-често юноши и млади хора. Заболяването се среща и при деца, но в детската възраст инфекциозната мононуклеоза протича по-леко и имитира симптомите на други, чести за възрастта заболявания, което прави диагностицирането и по-трудно.

Инкубационният период е 4 до 6 седмици. Болестта започва остро с токсиинфекциозен синдром - темпаратурата достига до 40 С, с втрисане, обща отпадналост и слабост, уморяемост, общо неразположение, липса на апетит. Характерно е увеличението на лимфните възли , като първоначално се засягат шийните, тилните и подчелюстните лимфни възли. По-късно се развива генерализирана лимфонодулопатия.

След няколко дни се появява ангина, с наличие на болки в гърлото, сливиците и небните дъги са силно зачервени, често с белезникави налепи. Налепите често излизат извън границите на тонзилите и отделят се трудно. Говорът става гъгнив и назален, дишането е затруднено.

В края на първата седмица от началото на болестта при някои болни се развива хепатоспленомегалия с тежест и болка в дясното и лявото подребрие, понякога и жълтеница.

Кожни промени се описват при 10 % от пациентите, като обривите са с макуло-папулозни и наподобяват морбили или скарлатина.

Ако на болният се даде ампицилин, обрив се наблюдава в 90% от случаите. Наличието на блед оток над горните клепачи се означава като симптом на Bass и се наблюдава при някои пациенти.


КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА ПРИ ИНФЕКЦИОЗНА МОНОНУКЛЕОЗА?

Диагнозата е лесна при характерната клинична триада от повишена температура, ангина и увеличени шийни лимфни възли, както и при наличие на кожен обрив и се потвърждава от промените в кръвната картина.

Патогномоничен белег е успоредно с увеличения абсолютен брой на лимфоцити и моноцити, наличието на така наречените атипични лимфоцити. Броят на атипичните лимфоцити към 2-та седмица от началото на заболяването може да достигне до 60% .

Желателно е изследването на АСАТ, АЛАТ и билирубин, тъй като при някои от пациентите е възможно ангажиране на черния дроб.

В серума на болните се доказват антитела с хетероаглутинационния тест на Paul-Bunnell. При всички болни, включително и тези с отрицателен хетероаглутинационен тест, в серума могат да се докажат и вирусспецифични Ат – антитела срещу различни антигени на EBV, от клас IgG и IgM.


КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА ИНФЕКЦИОЗНАТА МОНОНУКЛЕОЗА?

Няма разработено етиологчино лечение при инфекциозна мононуклеоза, прилагат се симптоматични средства.

Прилагат се антипиретици, антибиотици, често от групата на макролидите или цефалоспорините, понякога и кортикостероиди за около 2 седмици.

Ампицилинът е противопоказан, поради риск от развитие на т.нар. ампицилиново морбили.