Дисхидрозата (Dyshidrosis, Eczema dyshidrotica, Eczema dyshidrosiforme, Dyshidrotic eczema, Pompholyx) е хронично рецидивираща форма на везикуларен дермати, засягащ пръстите, дланите и стъпалата в резултат на различни ендогенни и екзогенни фактори.


КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА ДИСХИДРОЗА?

Счита се, че дисхидрозата представлява синдром, предизвикан от различни причини: контактен дерматит, медикаментозен дерматит и микотична инфекция на ходилата със засягане на дланите. При значителен процент от пациентите етиологията остава неизяснена.

Екзацербацията на микотичната екзема на стъпалата може да се изрази с дисхидротичен обрив по дланите по няколко механизма: микиди (от налично дерматофитно огнище или от налична генитална или висцерална кандидоза), контактен дерматит от антимикотични средства (много от антимикотиците са и фотосенсибилизатори) и най-вече сенсибилизация мъм микотични алергени.

Много често контактът с никел предизвиква дисхидрозиформени обриви.Установено е, че потните жлези не играят роля в патогенезата на заболяването. Въпреки това при висок процент от болните е налице хиперхидроза.

Дисхидрозата се асоциира с атопия. Близо половината от пациентите имат атопичен дерматит.


КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ДИСХИДРОЗА?

Засягат се индивиди от всички възрасти, като след 50- годишна възраст, когато човек започва да се поти по-малко, честотата на дисхидрозата показва тенденция към намаление.

Пациентите съобщават за сърбеж по дланите и ходилата с внезапна поява на мехурчета. Епизодите на дисхидроза са с различна честота - от веднъж месечно до веднъж годишно, най-често в края на пролетта и началото на лятото.

По-леките форми се изразяват клинично с лека везикули по флексорните и често по интердигиталните повърхности на пръстите, придружени от силен сърбеж. В тези случаи може да се получи спонтанно излекуване, а интензивното антимикотично лечение често влошава състоянието.

При по-тежките форми върху еритемна кожа се появяват по-едри везикули и були, изпълнени с прозрачна течност. Някои от везикуло-булозните изменения могат да се слеят помежду си. В еволюция те се разкъсват и често импетигинизират. След преминаването на везикулите остава лека десквамация.

При продължително заболяване ноктите могат да станат дистрофични.


КАКВА Е ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА ДИАГНОЗА ПРИ ДИСХИДРОЗА?

Диференциална диагноза се прави най-вече с палмо-плантарна пустулоза, алергичен контактен дерматит, краста и херпес симплекс.


КАК СЕ ЛЕКУВА ДИСХИДРОЗАТА?

Използват се бани и кортикостероидни кремове. При данни за микотична инфекция на стъпалата трябва внимателно да се прецени дали се касае за микотична екзема или за суперпонирана микоза. И в двата случая дразнещите антимикотични спиртове не се препоръчват.