Дерматомикозите са повърхностни гъбични инфекции на кожата, причинени от трите рода дерматофити – трихофития, микроспория и епидермофития.


КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА ДЕРМАТОМИКОЗИ?

Микотичната инфекция поразява предразположените индивиди. Факторите, които спомагат за това са топлина, влага и тясно облекло. Понякога микозите се предават при контакт с инфектиран човек, животно или почва.


КАКВИ ВИДОВЕ ДЕРМАТОМИКОЗИ СЪЩЕСТВУВАТ?

Различават се няколко вида дерматомикози:

Микоза на стъпалата

Tinea pedum, Epidermophytia interdigitalis, Athlets foot. Това е най–често срещаната микоза в света. В развитите страни са засегнати 10% от населението. Най–често се засягат междупръстията на краката с образуване на ерозии и бели люспи. Налице е сърбеж и подмокряне с отделяне на неприятна миризма. Процесът може да обхване гърба на пръстите. В други случаи се появяват червени, залющени петна по свода на ходилата, които в последствие обхващат целите стъпала.

При дисхидротичната форма са налице дребни, плътни мехурчета, които се пукат и засъхват в жълтокафяви люспи. След опадане на люспите се виждат червени ерозии, оградени с остатъци от разкъсаната обвивка на мехурите.

Микоза на ръцете

Tinea manum. Засяга се обикновено едната ръка (дясната при десняците), като в последствие се ангажира и другата. Обикновено е налице предхождащо заразяване на ходилата или ноктите.

Наблюдават се мехурчета по пръстите на ръцете и страничните повърхности на дланите. Мехурчетата бързо засъхват и на тяхно място се появява зачервяване и залющване на кожата на ръцете.

При инфекция с руброфитиа, дланите и ходилата са със задебелен рогов слой, гънките са ясно изразени и кожата като че ли е поръсена с брашно, вследствие на трицевидното залющване.

Микоза на ноктите

Tinea unguium, Onychomycosis. Заболяването може да засяга само ноктите, но обикновено е в съчетание с микоза на ръцете и ходилата. Засягането на нокътната плочка започва като белезникаво или жълтеникаво петно от свободния нокътен ръб или от страничната нокътна гънка.

След време се засяга целият нокът, който потъмнява и може да стане кафеникав или черен на цвят. Нокътя става чуплив, задебелява, понякога наподобява нокът на птица или рог (onychogriphosis).

Микоза на тялото

Tinea corporis. Протича с появата на зачервено и залющено петно, което нараства периферно с очертан еритемо-сквамозен ръб и избледнява в центъра. Обривите са единични или множествени, пръснати или с тенденция да се сливат помежду си.

Ингвинална епидермофития

Tinea inguinalis, Epidermophytia inguinalis. Започва като едно или няколко червени петна в ингвиналните гънки или вътрешната повърхност на бедрата. Постепенно петната нарастват периферно, като се оформя активен еритемен ръб с избледняване в центъра.

Заболяването не засяга скротума и вулвата, поради наличието на голямо количество мастни жлези в тази област, които потискат растежа на дерматофитите. Заразяването най–често става от микоза на краката - интердигитална епидермофитиа.

Микоза на главата

Tinea capitis. Заразяването става от болен човек или животно – котки или кучета при микроспория и едър рогат добитък при трихофития. По капилициума се наблюдават окръглени единични или множествени залющени алопетични полета, някои от които могат да конфлуират.

Космите в тези полета са начупени на нивото на кожата или 2-3 мм. над нея, като пънчета, обвити от белезникави маншончета. Това е т.нар. повърхностна форма. Днес микроспорията е най-честа, по–рядка е трихофитията, а фавус (кел) вече не се среща в България.

Понякога е налице дълбока микоза на капилициума (tinea capitis profunda). Започва като повърхностната форма, но с по–силни възпалителни прояви. Образуват се туморовидни инфилтрати със силно зачервена и неравна повърхност, с фоликуларни пустули и разширени фоликуларни отвори, от които изтичат капчици кръв и гной, подобно на пчелна пита с изтичащ като мед секрет (kerion Celsi – kerion – пчелна пита от старогръцки).

Регионалните лимфни възли са увеличени и болезнени. В областта на огнищата има запазени снопчета от косми, така че остатъчната цикатрициална алопеция е несъразмерно малка в сравнение с размера на възпалителния процес.

Микоза на брадата

Tinea barbae. Протича в две форми – повърхностна и дълбока, подобно на тинеа капитис.


КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРАТ ДЕРМАТОМИКОЗИТЕ?

Необходимият за изследване материал се остъргва от активния ръб на лезията със скалпел върху предметно стъкло. Наблюдава се на микроскоп, след обработка с калиева основа – директна микроскопия. Отчита се положителен или отрицателен резултат за микоза. При културелната диагностика се отчита вида на причинителя след посявка.


КАК СЕ ЛЕКУВАТ ДЕРМАТОМИКОЗИТЕ?

Обикновено се използват локални противогъбични средства. Тъй като тези средства не могат да проникнат в косата или ноктите, при микоза на ноктите, капилициума или брадата се използват системни антимикотици.


КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ДЕРМАТОМИКОЗИ?

Тъй като гъбичките живеят във влажна и топла среда, пациентите трябва да носят широки памучни дрехи и чорапи. Областите, които има вероятност да се заразят, трябва да се изсушат напълно, преди да се облекат дрехи. Пациентите трябва да избягват ходенето бос и споделянето на облекла, чехли и обувки.