Базоцелуларният карцином (Carcinoma basocellulare, Basal cell carcinoma - BCC) е малигнено новообразувание на кожата, което произлиза от базалния клетъчен слой на епидермиса. Базоцелуларният карцином е най-честото неопластично заболяване при човека. Съставлява около 90% от всички малигнени заболявания на кожата.

Честотата му е около 2 000 на 100 000 души население, като заболеваемостта варира в зависимост от географската ширина и възрастта на пациентите, с тенденция за нарастване след 50 годишна възраст.

Базоцелуларният карцином засяга най-често фотоекспонираните области, особено лицето, обикновено кожата на бузите и носа. По-рядко се засягат фотонеекспонираните зони като тялото и крайниците.

Туморът има бавен растеж и рядко метастазира (едва в 0.5% от случаите), но може да доведе до локална деструкция и обезобразяване, при липса на своевременно лечение.


КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА БАЗОЦЕЛУЛАРЕН КАРЦИНОМ?

Основен рисков фактор е хроничната експозиция на ултравиолетова радиация от естествени (слънце) или изкуствени (солариум) източници, най-вече на UVB лъчи с дължина на вълната 290-320 nm. Общата доза ултравиолетово облъчване има най-голямо етиологично значение.

Хората със светла кожа - фототип I и II, които не натрупват мелани и не образуват тен при излагане на слънце и такива с руса или червена коса са с по-голям риск от развитие на кожен рак.

Други рискови фактори са: експозиция на йонизираща радиация; химични канцерогени - арсен, хром, сажди, катран и смоли; инфекция с онкогенни щамове човешки папиломен вирус; имунодефицит от различно естество; хронични възпалителни състояния на кожата, генетични заболявания - ксеродерма пигментозум и албинизъм.


КАКВИ КЛИНИЧНИ ФОРМИ НА БАЗОЦЕЛУЛАРЕН КАРЦИНОМ СЪЩЕСТВУВАТ?

Карциномите възникват по тялото сравнително по-рядко от тези в областта на лицето, и шията, поради по-честото излагане на тези области на слънчева радиация. Представляват бавно нарастващи, локално инвазивни злокачествени епидермални кожни тумори, които биват няколко основни клинични форми:

Нодуларен BCC - възниква най-често по кожата на главата, особено във вътрешния очен ъгъл и гънката между носа и бузите. Представлява приблизително 80% от случаите. Представя се като надигната папула, в последствие възел, с полупрозрачна, восъкоподобна повърхност, с цвета на кожата.

Туморът е покрит с тънък епидермис, под който прозират дилатирани кръвоносни съдове (телеангиектазии), като в ранните стадии е добре ограничен от околната здрава кожа. При палпация кожната лезия е с твърда консистенция.

С напредване на процеса туморът постепенно нараства, като формата му става неправилна и се образува добре ограничен полусферичен или лобулиран възел или индурирана плака с цвета на кожата, които запазват характерния за ранните стадии полупрозрачен или перловиден изглед.

Надлежащият изтънен епидермис периодично десквамира или улцерира, при което се образуват крусти. Ерозираната повърхност може да реепителизира и улцерира няколко пъти, докато язвата стане постоянна. По-големите лезии с централна некроза и надигнати ръбове се означават като ulcus rodens, от лат. rodere – гриза, поради периферния растеж.

Пигментен BCC - подобен е на нодуларния базоцелуларен карцином, като основна разлика представлява наличието на кафеникава пигментация на тумора. Може да наподобява злокачествен кожен меланом.

Повърхностен BCC - локализира се предимно по горната част на торса и раменете и може да бъде както единичен, така и множествен. Обикновено засяга по-млади пациенти. Представя се от розови, червеникави или червено-кафяви слабо инфилтрирани плаки, с неправилна форма и често неясни граници.

По повърхността на тумора се установяват малки сквами или повърхностни язви и крусти. Често в периферните участъци на лезията се наблюдава слабо надигнат ръб с перловиден изглед, а в центъра - гладък атрофични цикатрикс. Лезиите нарастват бавно периферно в продължение на месеци или години.

Склеродермиформеният BCC представлява рядък клиничен вариант. Представя се като индурирана плака с неясни очертания, жълтеникав или белезникав цвят и гладка повърхност. Този карцином наподобява цикатрикс (белег), поради което поставянето на точна диагноза често са забавя и туморът може да достигне значителни размери.

Фиброепителиом - Fibroepithelioma Pinkus е рядък тумор, който се среща предимно при възрастни лица и най-честата локализация е по долната част на корема, ингвиналните гънки и гърба. Представя се като малък, леко надигнат педункуларен тумор с гладка повърхност, твърда консистенция, с телесен, розов или кафеникав цвят.


КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА ПРИ БАЗОЦЕЛУЛАРЕН КАРЦИНОМ?

Диагнозата не е трудна за опитния специалист. Потвърждава се с хистопатологично изследване.


КАК СЕ ЛЕКУВА БАЗОЦЕЛУЛАРНИЯ КАРЦИНОМ?

По-малките лезии се лекуват с криотерапия и електрокоагулация, а по-големите – хирургически.