Андрогенната алопеция (Alopecia androgenica, Androgenetic alopecia) е физиологичен процес, предизвикан от андрогенните хормони у генетично предразположени индивиди. Дефакто това е типичното мъжко оплешивяване, което засяга около 50% от мъжете. Среща се и при много жени, по-възрастни от 40 години, в по-лека форма. Честотата на андрогенната алопеция се увеличава значително при жени след менопаузата.

Андрогенната алопеция е по същество козметичен проблем, а не заболяване. Възрастните хора приемат загубата на коса като нещо естествено, но оплешивяването при младите мъже е причина за емоционален дискомфорт.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ?

Андрогенната алопеция е генетично обусловена. При баща с андрогенна алопеция рискът за развитие на това заболяване у синовете е около 70%.

Многобройни проучвания са идентифицирали 2 основни генетични локуси с риск за андрогенна алопеция. Това са X-хромозомен AR / EDA2R локус и PAX1 / FOXA2 локус на хромозома 20.

Андрогенната алопеция се унаследява автозомно-доминантно, като е налице непълна пенетрантност и вариабилна експресивност на гена. Това обуславя повишената чувствителност на космените фоликули към някои метаболитни продукти на тестостерона. В кожата на скалпа са съсредоточени огромен брой рецептори за тестостерон, което говори за високата чувствителност на тази област към него.

Метаболизмът на космените фоликули се потиска от натрупването на 5-алфа-дихидротестостерон, който се получава посредством редукция на тестостерона. Този метаболит на тестостерона, след свързването си със специфични цитоплазмени рецептори, въздейства върху митотичната активност на матриксните клетки на космения фоликул и предизвиква разрушаване и опадане на космите.

Под влияние на метаболитните продукти на тестостерона се удължава телогенната фаза (стадий на покой) и силно се скъсява анагенната фаза (стадий на растеж на косъма). Увеличеното производство на мъжките полови хормони - тестостерон и дихидротестостерон, са причина не само за плешивостта, но и за сърдечните пристъпи, повишеното кръвно налягане, повишените нивата на холестерола и др.

КАКВА Е КЛИНИКАТА ПРИ АНДРОГЕННАТА АЛОПЕЦИЯ?

Началото на андрогенната алопеция е постепенно. При мъжете състоянието започва след 20-годишна възраст. То започва най-често от челото, като в двата ъгъла се наблюдава дифузно разреждане на окосмяването. Впоследствие в областта на вертекса (върха на скалпа) също се появява обезкосмена зона и след известно време те се сливат.

Първоначално се наблюдава по-голямо, по-заоблено чело, след което то се слива с обезкосмената част от вертекса и така се оформя типичното мъжко оплешивяване. Накрая може да остане една ивица коса над ушите и отзад в областта на тила.

В началото космите се заместват от изтънели дистрофични косми, които също опадат. Кожата на главата става гладка, лъскава и с напредване на възрастта леко атрофира. И при мъжете, и при жените с андрогенна алопеция, преходът от големи, дебели, пигментирани терминални косми към къси, тънки, непигментирани, велусни косми в засегнатите области е постепенен.

При прогресия на андрогенната алопеция анагенната фаза се скъсява, а телогенната фаза остава непроменена. В резултат на това повече косми са в телогенна фаза и пациентът може да забележи повишаване на опадането на космите. Крайният резултат може да бъде тотална загуба на коса в областта.

Тази област варира при различните пациенти и обикновено е най-забележима на върха на главата. Фронталната линия на косата често е запазена при жени с това заболяване, докато при мъжете се наблюдава постепенно отдръпване на тази линия в началото на процеса.


Андрогенна алопеция при жени

Жените с андрогенна алопеция обикновено се представят с дифузно разреждане на космите в челно-слепоочната област и короната на скалпа, което започва значително по-късно през преклимактеричния период. Състоянието води до постепенно изтъняване на косата, а не до област с очевидна плешивост. Тази алопеция често се предхожда от себорея.

По-голяма част от жените с андрогенна алопеция имат дифузно изтъняване на космите в почти всички области на скалпа. За разлика от жените, мъжете рядко имат дифузно изтъняване, при тях се среща по-често формиране на ограничени полета със силно изразен косопад. При някои жени може да има комбинация от двата модела на андрогенен косопад.

Андрогенната алопеция при жените се дължи на действието на дихидротестостерон като наследствеността има съществена и ключова роля като фактор за възникване на заболяването. При нормални условия, жените имат много по-ниски нива на тестостерон, в сравнение с мъжете, но дори и това ниско ниво, може да задейства андрогенния косопад при жените в случаите, в които има генетична предразположеност.

Естествено при повишаване на нивата на тестостерон или при наличие на хормонален дисбаланс, проблема ще бъде по-изразен. Андрогенната алопеция може да бъде причинена от различни фактори, свързани с действията на хормоните като кисти на яйчниците, вземането на някои противозачатъчни хапчета, по време на бременност или менопауза.

По-тежките форми на андрогенна алопеция у жени обикновено са съчетани и с хирзуитизъм.


КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ?

Диагнозата е клинична. Не са необходими специални тестове. При случай на жена с алопеция при наличие на вирилизация, може да се наложи лабораторно изследване на дехидроепиандростерон (DHEA)-сулфат и тестостерон.


КАКВА Е ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА ДИАГНОЗА ПРИ АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ?

Диференциална диагноза се прави с алопеция ареата, телогенен ефлувиум и анагенен ефлувиум.


КАК СЕ ЛЕКУВА АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ?

Миноксидил се прилага локално като 2%-ов или 5%-ов разтвор. Финастерид се приема перорално.

Хирургичното лечение представлява трансплантация на космени фоликули от окципиталната област на главата в засегнатите зони. Така присадената коса също обаче опада след няколко години, поради факта че тестостеронът, който не ужврежда космите в окципиталната област, започва да се сързва активно с рецепторите на космените фоликули, присадени в областта на темето.