Алергичният дерматит, алергичният контактен дерматит (Dermatitis contacta allergica, Allergic contact dermatitis) може да се предизвика от много вещества, срещащи се в бита, природата и индустрията. Те се наричат контактни алергени. Повечето хора не реагират на алергените. Само тези, които са развили алергия към някоя субстанция получават сърбящ обрив при следващ контакт с нея.

Патогенезата включва първичен контакт с причинителя (сенсибилизация) и повторно въздействие на алергена върху кожата с развитие на клинични прояви. Най-честите алергени са различни професионални фактори, перилни препарати, козметични продукти, колани и други.

Алергените се свързват с протеини в епидермиса и образуват антигени, които се поемат от Лангерхансовите клетки (имунните клетки на кожата), а последващите реакции се извършват с помощта на различните популации лимфоцити. Този механизъм се нарича алергична реакция от забавен тип.


КАКВИ СА ФАКТОРИТЕ, ВОДЕЩИ ДО ПОЯВА НА АЛЕРГИЧЕН ДЕРМАТИТ?

Най-честите контактни алергени включват: никел, гума, бои, консерванти, парфюми и някои растения.

Никел. Никелът е водеща причина за алергичен контактен дерматит в света. Много сплави съдържат метала никел. Обичайно в контакт с кожата са бижута, токи на колани, ципове, копчета, монети. Изпотяването повишава риска от развитие на никелов дерматит.

Гума (каучук, латекс). Химичните вещества в производството на каучук са честа причина за алергични реакции. Застрашени са хората носещи ръкавици, еластични материи, използващи левкопласт. Алергичен контактен дерматит към химикали в гумените ръкавици обикновено възниква върху дорзалната повърхност на ръката. Обикновено дерматитът се ограничава и не се простира на предмишницата, където кожата не е в контакт с ръкавиците.

Бои за коса. Субстанцията парафенилендиамин (PPD) е основния алерген в боите за коса. Задължително е преди употреба провеждането на тест за чувствителност, описан в опаковката. Алергичните към PPD могат да проявят кръстосани реакции към тъмно оцветени тъкани и към някои локални анестетици. Експозиция на веществото в продуктите за боядисване на коса може да причини остър дерматит с тежък оток на лицето. Тежки локални реакции към р-фенилендиамин могат да се появят при татуиране с черна къна на възрастни и деца.

Козметични продукти. Парфюми, кремове и декоративна козметика са чести причинители на алергичен контактен дерматит. Най-рискови са парфюмните компоненти и консервантите. Някои консерванти, широко използвани в шампоани, лосиони, други овлажнители и козметични продукти, се наричат освобождаващи формалдехид. Формалдехидът е основна причина за алергичен контактен дерматит.

Някои пациенти развиват аллергия към аромати, които се намират в парфюми, одеколони, афтършейв, дезодоранти и сапуни, но също и в множество други продукти, често за прикриване на неприятна миризма. Индивиди, които имат алергия към аромати, трябва да използват неароматни продукти. За съжаление, точните химикали, отговорни за аромата в даден продукт, не са етикетирани. Дезодоранти могат да бъдат най-честата причина за алергичен контактен дерматит към аромати.

Текстилни изделия. Индивиди, алергични към багрила и постоянни щампи, добавени към платовете, обикновено развиват дерматит по тялото, най-често по латералните части на торса, като областта около аксилите е пощадена. Първичните лезии могат да бъдат малки фоликуларни папули или обширни плаки. Много вероятно е ново облекло да предизвика алергичен контактен дерматит, тъй като повечето алергени понижават концентрацията си в облеклото след многократни изпирания.

Съеднения на хрома. Хромати се съдържат в цемента, кожените изделия, кибрита, бои и други, коети ги прави масово разпространени и трудни за избягване от алергични индивиди.

Неомицин. Рискът от алергия към неомицин е много по-висок, когато се използва за лечение на хроничен застоен дерматит и венозни язви, отколкото когато се използва като локален антибиотик при порязвания и ожулвания при деца. Приема се, че хората, алергични към неомицин, са алергични към химически свързани аминогликозидни антибиотици (например гентамицин, тобрамицин). Индивиди с алергия към неомицин трябва да избягват тези лекарства, както системно, така и локално.

Отровни растения. Тук спадат отровния бръшлан, отровния дъб и отровната смрадлика, които съдържат мощен алерген, но не се срещат в природата у нас. Отровният бръшлян (Toxicodendron radicans) е класически пример на остър алергичен контактен дерматит в Северна Америка. Алергичният контактен дерматит от отровен бръшлян се характеризира с линейни ивици на остър дерматит, които се развиват, където растителни части са били в директен контакт с кожата.


КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ АЛЕРГИЧЕН ДЕРМАТИТ?

Изисква се минимум 10 дни, за да се развие специфична чувствителност към нов контактен агент. Незабавни реакции, т.е. видими лезии, развиващи се за по-малко от 30 минути след експозицията, показват контактна уртикария, а не алергичен контактен дерматит.

Острият алергичен контактен дерматит се характеризира с папули и везикули върху еритемна основа, придружени от сърбеж, които може да са и извън областта, която е имала контакт с алергена. Понякога алергичният контактен дерматит може да засегне цялата кожна повърхност (еритродермия, ексфолиативен дерматит). Първоначалното място на дерматит често ни насочва към възможната причина за алергичния контактен дерматит.

Възможно е кожните поражения да персистират дълго време. Ако контактът с алергена продължи, заболяването хронифицира - кожата загрубява, лихенифицира и се залющва, образуват се корички и болезнени цепнатини. Контактният дерматит е едно от десетте водещи професионални заболявания. Той може да попречи на работата на засегнатите индивиди.

Ръцете са мястото, изложено най-интензивно на контактни алергени и дразнители, както на работното място, така и у дома. Алергичен контактен дерматит в отговор на материали на работното място може да се подобри първоначално в почивните дни и по време на празници, но хората с хроничен дерматит могат да не демонстрират класическото подобрение по време на уикенда и почивката.

Хобито също може да бъде източник на алергичен контактен дерматит, например много сънародници ремонтират сами автомобилите си в почивните дни и развиват алергичен дерматит към масла. Медикаментите са важни причини за алергичен контактен дерматит. Може да се развие дерматит по клепачите и други изложени места на кожата след експозиция на въздушнопреносими алергени или алергени, прехвърлени към това място от пръстите.

Контактен дерматит може да се дължи също така на алергия към грим. Понякога алергичният контактен дерматит може да засегне цялата кожна повърхност (еритродермия, ексфолиативен дерматит). Първоначалното място на дерматит често осигурява най-добрата "улика" относно възможната причина за алергичния контактен дерматит.

Симптомите на алергичен контактен дерматит са много подобни на тези, причинени от дразнещ контактен дерматит. Основната разлика между обрив, причинен от алергичен контактен дерматит и предизвикан от дразнещ контактен дерматит, е, че първият има тенденция да се ограничава до зоната, където агентът е бил в контакт с кожата, докато във втория случай обривът е по-вероятно да бъде по-разпространен и извън засегнатата област.

Друга характеристика на алергичния контактен дерматит е, че обикновено се появява ден-два след излагане на алергена, за разлика от дразнещия контактен дерматит, при който обривът се появява веднага след контакта със задействащия агент.


КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА АЛЕРГИЧЕН ДЕРМАТИТ?

Не винаги е лесно да се диференцира типа на контактния дерматит само въз основа на промените по кожата. Важно за идентифициране на алергена е проучването на професионалната среда и домашните навици на пациента. Алергологичното тестуване е лесен и безопасен метод за откриване на контактния алерген. То се извършва чрез поставяне върху кожата на малки количества от подозираните алергени за определен период, след който се отчита наличието на реакцията на зачервяване на мястото на контакта.

Хистологията на алергичния контактен дерматит е подобна при други форми на дерматит. Възпалителният инфилтрат в дермата съдържа лимфоцити и други мононуклеарни клетки. Може да се установи епидермален оток, но тези промени могат да отсъстват при дългогодишен дерматит, при който може да се наблюдава удебеляване на епидермиса с хиперкератоза и паракератоза в епидермиса и роговия слой.

КАКВА Е ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА ДИАГНОЗА ПРИ АЛЕРГИЧЕН ДЕРМАТИТ?

Диференциална диагноза се прави с иритативен контактен дерматит, лекарствено-индуцирана фоточувствителност, периорален дерматит, фитофотодерматит, пруриго нодуларис, себореен дерматит, микоза.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА АЛЕРГИЧНИЯ ДЕРМАТИТ?

Трябва да се идентифицират и отстранят всички алергени. Пациентите с алергичен контактен дерматит трябва да избягват досег с алергена и с химични субстанции, които могат да дават кръстосани реакции. Това ще им позволи да водят нормален живот без поява на дерматит, който влошава качеството на живот и налага продължително лечение.

Лечението включва локални кортикостероиди, а при остър тежък алергичен контактен дерматит и системни кортикостероиди. За сърбежа се използват антихистамини.