CHEILITIS SIMPLEX

Прост хейлит, Cheilitis simplex, Cheilitis sicca - е най-честата и лека форма на възпаление на устните, обхващащо само червената част на полулигавицата на устните.

Обикновено не се засягат зоните в близост до кожата и ъглите на устата и има склонност към сезонни обостряния и ремисии. Среща се по-често при пациенти с атопичен дерматит.

Този хейлит може да бъде причинен от външни фактори като вятър, студено или топло време, силно слънчево облъчване; механични фактори – облизванена устните, cheilophagia; химични – cheilitis irritativa; термични – при консумация на горещи храни и напитки; както и инфекциозни - микози и бактериални, най-често стрептококови инфекции.

Устните са зачервени, оточни, плътни, увеличени по обем, със суха, лющеща се повърхност при хроничните форми и с мехурчета и крусти по полулигавицата на устните при острите случаи.

CHEILITIS ACTINICA

Актиничният хейлит (Cheilitis solaris, Cheilitis actinica) се развива вследствие силно и продължително слънчево облъчване. Студ, вятър, прах, ниска и висока влажност са предразполагащи фактори.

Нерядко хейлитът може да бъде резултат от контактна алергична, фотоалергична или фототоксична реакция от съставките на червило или локални медикаменти.

Клиничната картина зависи от формата на актиничния хейлит: сух или ексудативен.

Ексудативната форма се развива в острите случаи – при еднократно излагане на слънце. Често се засягат скиори. Характеризира с появата на зачервяване, оток, фини мехурчета и влажни ерозии, които засъхват в крусти по повърхността на долната, а понякога и горната устна.

При хроничните случаи, при продължително излагане на слънце, се развива суха форма на актиничен хейлит. Засяга се само долната устна. Околната кожата на лицето и горната устна не се засягат. Наблюдава се у моряци, земеделци и други професии, свързани с работа на открито. По-често боледуват мъже.

Цялата повърхност на долната устна е ярко червена и покрита с фини, сребристо-бели люспи. Люспите са дебели и се отделят лесно в периферията, но са здраво запоени в центъра и кървят при опит за отделяне.

В последствие полулигавицата на долната устна става сивкава, атрофира, образуват се белезникави петна, ерозии и хиперкератотични верукозни полета.

Пациентите се оплакват от болка, сърбеж или парене в засегнатите участъци. През лятото болестта се обостря, зимата е в ремисия. Значението на актиничния хеилит е голямо, тъй като е форма на преканцероза при пациенти в напредналата възраст.

CHEILITIS CONTACTA ALLERGICA

Този вариант се появява като алергична реакция при контакт с различни вещества. В основата на патологичния процес е алергична реакция на забавена свръхчувствителност към химикали. Честа причина за алергичен контактен хейлит са пасти за зъби, червила, локални медикаменти, компоненти в пластмасови протези, навикът да се пъхат в устата химикали и моливи.

Клиничната картина се характеризира със засягане не само на червената част на устните, но и околната кожа и устната лигавица. При по-тежки случаи се засягат и бузите и клепачите. По устните и около тях е налице зачервяване, оток, везикули, ерозии и крусти при острите случаи.

Хроничните случаи протичат със слаб еритем, сухота и десквамация. Пациентите изпитват чувство на парене и сърбеж. След отстраняване на причината, алергичният хейлит изчезва от само себе си.

CHEILITIS EXFOLIATIVA

Няма конкретна причина за този хеилит, болестта се свързва със стрес, тревожност, депресия или личностни разстройства. Среща се по-често при деца и млади хора, особено жени. Постоянното облизване на устните може да доведе до хейлит и се смята за основна причина при невротични пациенти.

Ексфолиативният хейлит протича хронично и се ограничава само по червената част на устните, като никога не се засягат кожата и лигавицата. Възпалителният процес на устните е придружен от постоянно залющване. Обикновено се засяга само долната устна, рядко и двете.

Засегнат е само определен район, разположен до границата на лигавицата и червена зона. Тази част от червена зона, която е в непосредствена близост до кожата и ъглите на устата не са засегнати.

Разграничаване две форми на ексфолиативен хейлит: суха и ексудативна.

Сухата форма засяга предимно по-млади пациенти и протича със залющване и без изразени възпалителни прояви. Образуват се сухи, слюдообразни прозрачни в началото, по-късно сиво-бели люспи. Люспите се отделят лесно, оставяйки под тях ярко червена повърхностна ерозия, за да се образуват след няколко дни отново.

Пациентите се оплакват от постоянна сухота на устните, което ги кара да ги облизват и това задълбочава проблема. Сухата форма на ексфолиативен хейлит протича хронично и може да премине в ексудативна форма.

Ексудативна форма е по-честа при възрастни пациенти и се характеризира с появата на признаци на възпаление на устните - зачервяване, подуване и болка. В червената зона на устните се образуват множество крусти или сквамо-крусти с жълто-кафяв или жълто-сив цвят.

Пациентите се оплакват от парене и болка в устата, което затруднява говора и храненето.

CHEILITIS ANGULARIS

Ангуларен хйелит, наричан още и Angulus infectiosus oris, e възпалениe на единия или и двата устни ъгъла. Среща се по-често при деца, причинен от стрептококи или при възрастни и причината е кандидозна инфекция. Предразполагащи фактори са хиперсаливация или сухота в устата, хиповитаминоза Б, анемия, диабет, имуносупресия и други.

Лезиите по-често са симетрични от двете страни, но понякога са едностранни. Първоначално, кожата на ъглите на устата е зачервена и оточна. По-късно се образуват цепнатини, покрити с крусти. Цепнатините се задълбочават, ерозират периферно, болезнени са и затруднявт храненето.

Жълтеникавите крусти насочват към стрептококова генеза и се срещат при деца. Белезникавите наслоявания върху еритемна основа са показателни за инфекция с кандида и се срещат при възрастни пациенти, обикновено със зъбни протези.

CHEILITIS GLANDULARIS

Гландуларен или жлезен хейлит, представлява възпаление на хиперпластични или хетеротопно разположени слюнчни жлези, предимно по допирната и вътрешната повърхност на долната устна, без засягане на повърхността на устните.

Клинично се откриват милиарни, червени папули, в центъра на които се виждат фини отворчета на слюнчените жлези, от които изтичат капчици лепкава слюнка - симптом на росата. Устните са влажни, лепкави и подути, в по напредналите случаи може да се стигне до макрохейлия или да се добави гнойна инфекция.

CHEILITIS ABRASIVA PRAECANCEROSA

Абразивният хейлит е преканцероза и се развива като усложнение на актиничния хейлит, след дългогодишна слънчева експозиция. Клинично епитела на долната устна е изтънен, атрофичен, сивкав и сух. В средната част на долната устна се образува ерозия, с гладки ръбове и червено, като полирано дъно, резистентна на лечение.

Върху ерозията може да се образуват плътно прилепнали сквами, кървящи при опит за отделяне. Инфилтрацията и уплътняването на основата на лезията е подозрително за развитие на спиноцелуларен карцином.

CHEILITIS GRANULOMATOSA

Грануломатозният хейлит се локализира най-често на горната, по-рядко засяга и двете устни. Етиологията не е изяснена. Касае се за грануломатозно възпаление, аналогично на саркоидозата. Започва с преходен оток, който трае няколко седмици, изчезва и отново се появява.

Постепенно асиметрично в едната страна на устната се оформя инфилтрат с ливиден цвят, с меко-еластична консистенция, нерязко ограничен, неболезнен. Инфилтратът бавно се разширява, обхваща цялата устна, включително и кожната й част.

Грануломатозното възпаление води до запушване на лимфните пътища, развива се преходен, после траен оток и накрая - елефантиаза. Подобни инфилтрати могат да се локализират изолирано или последователно по бузите - едностранно или двустранно (Pareitis granulomatosa), по езика (Glossitis granulomatosa), по венците, по твърдото небце.

Грануломатозният хейлит се счита за непълно изразен синдром на Melkersson- Rosenthal. При този синдром се съчетават три основни симптома: грануломатозен инфилтрат (на устните или лицето), lingua plicata (набразден език, вследствие грануломатозно възпаление на езика) и фациална пареза (вследствие отока на бузите).

Субективните оплаквания при грануломатозния хейлит са слабо изразени болки, обтегнатост в инфилтрирания участък. Регионарните лимфни възли не са увеличени. Общото състояние е добро.

CHEILODYNIA

Хейлодинията представлява болезненост и парене на устните, без някаква причина за това. Представлява форма на синдром на парене в устатната кухина. Боледуват предимно невротични пациенти.

ЛЕЧЕНИЕ НА ХЕЙЛИТИТЕ

Лечение на болести на устните включва отстраняване на предполагаемите причини и локално лечение. Прилагат се омазняващи, епителизиращи и фотозащитни кремове. Основно средство за лечение са локалните кортикостероидни кремове.

При простата форма на гландуларен хейлит се прилага електрокоагулация на увеличените слюнчени жлези, в комбинация с противовъзпалителни средства. При тежки случаи на грануломатозен хейлит се препоръчва общо лечение с кортикостероиди, комбинирани с противовъзпалителни средства.