Невродермит

Невродермит е хронично заболяване, протичащо с възпаление на кожата, силен сърбеж и неконтролируеми разчесвания. Терминът невродермит е от XIX век, когато се е смятало, че причината за това заболяване е възпаление на нервите. Сега се смята, че невродермит е форма на атопичен дерматит.

ЕТИОЛОГИЯ
Причините за появата на невродермит са комбинация на генетична предиспозиция и фактори на околната среда. Кожата на засегнатите лица се различава от кожата на нормалните индивиди по това, че тя е много по–суха и чувствителна. Тя е податлива на външни дразнители, често се зачервява и е налице силен сърбеж.

Установени са генетични дефекти в образуването на структурните протеини и водно–липидната мантия на кожата, което отслабва бариерната и функция и нейната еластичност. Това води до проникването на алергени и повишаване готовността за атопично възпаление на кожата.

ПРОВОКИРАЩИ ФАКТОРИ
Много външни и вътрешни фактори могат да провокират появата на невродермит. На първо място това е сухотата на кожата, ниската влажност през зимата, студеното време, сапуни и перилни препарати с изсушаващ ефект. Дрехи, носени плътно и изработени от синтетична материя или вълна също провокират иритация на кожата.

Други провокиращи фаактори са хроничното хабитуално триене, най–често по лакти и колена, някои парфюми и козметика, контакт с прах или пясък, контакт с растения, животинска кожа, акари, излагане на хлор, разтворители, изгорели газове, силен стрес или емоционална травма.

Всички тези фактори водят до дразнене на кожата и сърбеж. Сърбежът провокира неконтролируеми разчесвания, които водят до още по изразено дразнене на кожата и поява на обриви и хиперпигментация. Колкото повече кожата се разчесва, толкова повече сърби. Така се образува един порочен кръг.

СИМПТОМИ
Боледуват най–често лица между 30 и 50 години. Влошава се през зимните месеци. Типичният симптом е силния сърбеж, понякога придружен с парене и чувство, че кожата е изгорена, който се усилва при затопляне, през нощта, последици от което са липса на сън и намалена работоспособност през деня.

Най–често се засягат подбедриците, глезените, гърба, хълбоците, врата, предмишниците, китките и гениталиите. Постоянният сърбеж води до нервно напрежение (тревожност) при някои пациенти. Сърбежът е толкова силен, че води до дълбоки екскориации при разчестване, които могат да бъдат кървящи и покрити с хеморагични крусти.

Обривите се представят от зачервяване, залющване и едем на кожата. Понякога при обостряне, тези обриви могат да подмокрят и да образуват крусти. С течение на времето, поради постоянното чесане, кожата се уплънява и потъмнява. Линиите на кожата стават по–видими – лихенификация.

В завършен вид невродермитните плаки имат три зони: централна - инфилтрация и лихенификация, средна – изолирани полусферични папули и периферна – пигментация. Големината на плаките достига размерите на длан. Те са с червенокафяв цвят.

КЛИНИЧНИ ФОРМИ

Neurodermitis diffusa Това всъщност е третият стадий на атопичен дерматит, който започва след пубертета. Засягат се обширни участъци на кожата на гърба, лицето, крайниците.

Заболяването показва тенденция за хронично протичане с развитие на обриви, които се разполагат най-често по сгъвните повърхности на ръцете и краката, гърба, шията, както и по клепачите и около устата. В тези участъци се наблюдават зачервяване, лющене, загрубяване на кожния релеф.

Особено характерно за късно протичащия атопичен дерматит е т. нар. „дерматит на ръката”. Той се характеризира със зачервяване, сърбеж, лющене, които водят до засилване на кожния релеф на дланта.

Neurodermitis circumscripta
Някои автори го смятат за отделно заболяване, но според повечето, е също форма на атопичен дерматит. При обостряне може да се появи вторична ерупция по цялото тяло и да премине в дифузен невродермит.

Протича с една или няколко силно сърбящи овални плаки. Типични локализации са по подбедриците над малеолите или под колената, по предмишниците под лактите. Разликата с псориазис е, че плаките при него са окръглени и се разполагат по лакти и колена, а при невродермит са овални и се разполагат под лактите и колената.

Neurodermitis occipitalis feminarum – невродермитна плака по врата на жени, на границата между окосмената и неокосмена част. 

Neurodermitis vulvae, Neurodermitis scroti. Невродермит на гениталиите протича с мъчителен сърбеж и лихенификация. Кожата на скротума и големите лабии е задебелена, хиперпигмента и с дълбоки бразди. Тази форма често се лекува неуспешно за микоза. 

Neurodermitis decalvans – локализира се по скалпа, води до опадане на космите, кожата изтънява и става блестяща.

ДИАГНОЗА
Диагнозата се поставя по вида на измененията, силния сърбеж, както и анамнезата за подобни периоди на заболяването. Рядко, при затруднение в диагнозата се налага вземането на кожна биопсия.

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА

Атопичен дерматит

Псориазис

Контактен дерматит

Лихен планус

ЛЕЧЕНИЕ
Основното е прекъсване на цикъла сърбеж и разчесване, както и лечение на сухотата на кожата и предотвратяване на провокиращите фактори. Най–често се използват овлажняващи средства, локални кортикостероиди и перорални антихистамини.

Най-новото средство за лечение на тежки форми на невродермит при деца над 12 години и възрастни са янус-киназните инхибитори или JAK -инхибитори. Такова средство е Rinvoq (upadacitinib), което се прилага по една таблетка от 15 мг дневно, апри най-тежките форми и по 30мг.