Контактен дерматит

Контактните дерматити, Dermatitis contacta, представляват група възпалителни заболявания на кожата, които възникват под непосредственото влияние на външни фактори. Различават се два вида контактен дерматит:

ИРИТАТИВЕН КОНТАКТЕН ДЕРМАТИТ

Иритативен контактен дерматит се развива при контакт на кожата с вещества, които предизвикват раздразнение (иритация),  проявяващо се с остра възпалителна реакция. Възниква веднага след контакта с причинителя и се развива най-често по токсичен механизъм. Среща се много по-често от алергичния дерматит. Особено податливи са пациенти с атопичен дерматит.

Иритативният контактен дерматит е вследствие химически или физически агенти, които увреждат повърхността на кожата по-бързо, отколкото тя може да се възстанови. Дразнителите премахват естествения овлажняващ фактор от външния слой на кожата, позволявайки на химическите вещества да проникнат през кожната бариера и да предизвикат възпаление.

Тези агенти се наричат иританти, а предизвикания от тях дерматит иритативен контактен дерматит. Развива се на мястото на контакта и зависи от концентрацията и продължителността на експозицията на дразнещия фактор. След време иритативният контактен дерматит може да премине в алергичен.

Факторите, влияещи върху развитието и тежестта на дерматита, включват концентрацията,  количеството, свойствата на дразнителя, както и продължителността и честота на експозиция. Чувствителната, суха, тънка и атопична кожа е важен предразполагащ фактор.

Иритативният контактен дерматит се предизвиква се от: 

Детергенти - перилни и почистващи препарати. Това състояние е често срещано при професии, които включват повтарящо се многократно измиване на ръцете. Високо рискови са  професиите, свързани с  почистваща дейност, болнични грижи, приготвяне на храна и фризьорство.

Механично дразнене - триене, натиск, груби повърхности, с които кожата е в контакт, дразнещи кожата текстилни материали (вълна и други по-груби материи), контакт с фибростъкло, пясък и прах. Повтарящото се триене или надраскване води до лихенификация на кожата.

Физични фактори - сух въздух, високи и ниски температури, ултравиолетова радиация. Сухият въздух прави кожата по-податлива на кожни дразнители. Достатъчно сух въздух сам по себе си може да предизвика иритативен контактен дерматит.

Повечето случаи на сърбеж през зимата са резултат от суха кожа от сухия въздух при продължителни периоди на студено време. Високите температури, къпането с много гореща вода също иритират кожата.

Химични дразнители - химични изгаряния от силни киселини и основи (combustio caustica). Разтворители, като алкохол, премахват липидите от кожата, причинявайки директно иритативен контактен дерматит и правейки кожата по-податлива към други кожни дразнители, като сапун и вода.

Биологични дразнители – растения, насекоми, биологични течности. Много листа и стъбла на растения имат малки частици, шипчета и бодли, които причиняват пряка травма на кожата. Слюнката, урината и изпражненията също имат иритиращо действие.

Обрив около устата и брадичката при бебета или по-големи деца може да се дължи на облизване. Причината е слюнката, която е алкална. Напкин дерматит се дължи на урината и изпражненията. Такъв дерматит може да засегне както бебета, така и хора в напреднала възраст с инконтиненция.

Патологичните изменения при иритативен контактен дерматит се наблюдават на мястото на въздействие на етиологичния причинител, най-често по ръцете и лицето. Там кожата е зачервена и оточна, възможно е да се появят мехури, при спукването на които се наблюдават подмокрящи еродирани участъци.

Субективни оплаквания са пареща болка, по-рядко сърбеж. Характерно за иритативния дерматит е, че силата на клиничната изява зависи от продължителността и силата на действие на дразнещия фактор – при слабо действие може да се наблюдават леки еритемни и еритемно-сквамозни обриви, сухота на кожата и хиперкератоза. 

Иритативен контактен дерматит на лице. Резултат е на иритиращи субстанции от въздуха или при допир с ръцете. Разтворителите за лаковете за нокти често при изпарението си предизвикват дерматит на лицето, особено клепачите.

Съвременните козметични средства, като кремове, спирали и др. рядко предизвикват контактен дерматит, а по-скоро екзацербация на съществуващ себореен дерматит или розацея.

Козметични средства могат да раздразнят чувствителната кожа на лицето, особено при розацея, което води до незабавно парене и зачервяване, последвани от сърбеж и сухота. Геловете и разтворите са с тенденция да бъдат по-иритативни от кремовете и мехлемите.

Кумулативен иритативен контактен дерматит на ръцете от повтарящо се леко дразнене на кожата от сапун и вода е често срещано състояние. Например, много честото измиване на ръцете води до професионален дерматит.

Повечето случаи на домакинска екзема (eczema degenerativum) са иритативен контактен дерматит в резултат от повтарящото се излагане на кожата на нискостепенни кожни дразнители, особено сапуни, вода и почистващи препарати. Първа проява е интердигиталния дерматит.

Дерматит на пръст под пръстен - сапуни, шампоани, почистващи препарати и кремове за ръце могат да се натрупват под пръстена и да предизвикат иритативен контактен дерматит.

АЛЕРГИЧЕН КОНТАКТЕН ДЕРМАТИТ
Алергичният контактен дерматит може да се предизвика от много вещества, срещащи се в бита, природата и индустрията. Патогенезата включва първичен контакт с причинителя (сенсибилизация) и повторно въздействие на алергена върху кожата, с развитие на клинични прояви.

Възниква у предразположени индивиди не само на мястото на контакта, но и на други места по кожата и не зависи от концентрацията на дразнещите фактори.

Повечето хора не реагират на алергените. Само тези, които са развили алергия към някоя субстанция, получават сърбящ обрив при следващ контакт с нея.

Алергените се свързват с протеини в епидермиса и образуват антигени, които се поемат от Лангерхансовите клетки (имунните клетки на кожата), а последващите реакции се извършват с помощта на лимфоцити. Този механизъм се нарича алергична реакция от забавен тип. Най-честите контактни алергени включват:

Никел. Никелът е водеща причина за алергичен контактен дерматит в света. Много сплави съдържат никел. Обичайно в контакт с кожата са бижута, токи на колани, ципове, копчета, монети. Изпотяването повишава риска от развитие на никелов дерматит.

Гума (каучук, латекс). Химичните вещества в производството на каучук са честа причина за алергични реакции. Застрашени са хората, носещи ръкавици, еластични материи, използващи левкопласт.

Алергичен контактен дерматит към химикали в гумените ръкавици обикновено възниква върху дорзалната повърхност на ръцете. Обикновено дерматитът се ограничава и не се разпростира към предмишниците, където кожата не е в контакт с ръкавиците.

Бои за коса. Субстанцията парафенилендиамин (PPD) е основния алерген в боите за коса. Задължително е преди употреба, провеждането на тест за чувствителност, описан в опаковката.

Експозицията на веществото в продуктите за боядисване на коса може да причини остър дерматит с тежък оток на лицето. Тежки локални реакции към р-фенилендиамин могат да се появят при татуиране с черна къна.

Козметични продукти. Парфюми, кремове и дкоративна козметика са чести причинители на алергичен контактен дерматит. Най-рискови са парфюмните компоненти и консервантите. Някои консерванти, широко използвани в шампоани, лосиони, други овлажнители и козметични продукти, са освобождаващи формалдехид.

Формалдехидът е основна причина за алергичен контактен дерматит. Някои пациенти развиват алергия към аромати, които се намират в парфюми, одеколони, афтършейв, дезодоранти и сапуни.

Индивиди, които имат алергия към аромати, трябва да използват неароматни продукти. За съжаление, точните химикали, отговорни за аромата в даден продукт, не са етикетирани. Дезодоранти могат да бъдат най-честата причина за алергичен контактен дерматит към аромати.

Текстилни изделия. Индивиди, алергични към багрила и постоянни щампи, добавени към платовете, обикновено развиват дерматит по тялото, най-често по латералните части на торса, като областта около аксилите е пощадена.

Първичните лезии могат да бъдат малки фоликуларни папули или обширни плаки. Много вероятно е ново облекло да предизвика алергичен контактен дерматит, тъй като повечето алергени понижават концентрацията си в облеклото след многократни изпирания.

Съеднения на хрома. Хромати се съдържат в цемента, кожените изделия, кибрита, боите и други, което ги прави масово разпространени и трудни за избягване от алергични индивиди.

Неомицин. Рискът от алергия към неомицин е много по-висок, когато се използва за лечение на хроничен застоен дерматит и венозни язви.

Нужни се минимум десет дни за да се развие специфична чувствителност към нов контактен агент. Незабавни реакции, т.е. видими лезии, развиващи се за по-малко от 30 минути след експозицията, показват контактна уртикария, а не алергичен контактен дерматит.

Острият алергичен контактен дерматит се характеризира с папули и везикули върху еритемна основа, придружени от сърбеж, които може да са и извън областта, имала контакт с алергена. Понякога алергичният контактен дерматит може да засегне цялата кожа.

Първоначалното място на дерматит често ни насочва към възможната причина за появата му. Възможно е кожните поражения да персистират дълго време. Ако контактът с алергена продължи, заболяването хронифицира - кожата загрубява, лихенифицира и се залющва, образуват се корички и болезнени цепнатини.

Алергичният контактен дерматит е едно от десетте водещи професионални заболявания. Ръцете са изложени най-интензивно на контактни алергени, както на работното място, така и у дома.

Алергичен контактен дерматит в отговор на материали на работното място може да се подобри първоначално в почивните дни и по време на празници, но хората с хроничен дерматит могат да не демонстрират класическото подобрение по време на уикенда и почивката.

ДИАГНОЗА
Алергологичното тестуване е лесен и безопасен метод за откриване на контактния алерген. То се извършва чрез поставяне върху кожата на малки количества от подозираните алергени за определен период, след който се отчита наличието на реакцията на зачервяване на мястото на контакта.

УСЛОЖНЕНИЯ

Импетигинизация;

Лихенификация;

Вторична ерупция и генерализация на обрива.

ЛЕЧЕНИЕ
Локално се прилагат компреси и бани с калиев перманганат, тетра и др. Основно средство са локалните кортикостероидни лосиони, кремове или унгвенти. При тежко протичащ контактен дерматит се прилагат общи кортикостероиди. 

В профилактиката на контактните дерматити влиза избягване на провокиращия фактор, употреба на защитни кремове и лични предпазни средства (ръкавици, облекло).