Себореен дерматит

Себорейният дерматит (Dermatitis seborrhoides) е честа хронична дерматоза, протичаща със зачервяване, залющване и сърбеж по кожата на скалпа, носа, веждите, клепачите, областта зад ушите и по срединната част на гърдите. Заболяването има хронично-рецидивиращ ход с обостряния и ремисии.

ЧЕСТОТА
Себорейният дерматит е едно от най-често срещаните заболявания. Засяга 3 до 12% от населението. Пърхотът, най-леката форма на себорейния дерматит, засяга около 20 %. Заболяването се среща при кърмачета, както и при хора в зряла възраст и е по-чест при мъжете.

ЕТИОЛОГИЯ
Няколко фактора имат роля в развитието на себорейния дерматит:

Наследственост - фамилна анамнеза за себореен дерматит.

Мазна кожа (себорея) -  поради повишена продукция на себум от мастните жлези. Заболяването засяга зони, в които активността на мастните жлези е най-голяма, т. нар. себорейни зони.

Колонизирането на кожата с Malassezia (Pityrosporum ovale) - вид гъбички, които имат значение за възникването на заболяването. Броят им нараства при пациенти с мазна кожа. Дрождите произвеждат липази, които разграждат триглицеридите от себума до свободни мастни киселини, които дразнят и възпаляват кожата.

Имунологични нарушения и активиране на комплемента. Патологичен имунен отговор към Malassezia и нейните метаболитни продукти води до възпалителна реакция. Лица, предразположени към този дерматит, също така имат дисфункция на кожната бариера. 

Имуносупресия - болни от СПИН, с имунен дефицит.

Други фактори. Сред основните фактори, които влошават себорейния дерматит, са емоционалният стрес, безсънието, студено и сухо време, смяната на сезоните и различните травмирания на кожата, например чесане, консумацията на алкохол.

Някои заболявания – болест на Паркинсон, СПИН, депресия, псориазис и други също влошават себорейния дерматит. Себорейният дерматит може да бъде предизвикан или обострен и от различни психотропни медикаменти - хлорпромазин, халоперидол, литий и др.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Основните симптоми при обостряне на себорейния дерматит са зачервяване, залющване на кожата и сърбеж, които се редуват с периоди без оплаквания. Активността на болестта се засилва през зимните месеци на годината и в началото на пролетта с ремисии през летните месеци. Различават се два типа - при деца и възрастни:

ДЕТСКИ СЕБОРЕЕН ДЕРМАТИТ
Детският себореен дерматит засяга бебета след раждането и отзвучава до 6-12-месечна възраст. При деца прекомерен прием на витамин А може да доведе до себореен дерматит. Липсата на биотин, пиридоксин и рибофлавин също може да бъде причина.

Crusta lactea. При кърмачета себорейният дерматит се проявява най-често като млечни кори – жълтеникави мазни сквамо-крусти по капилициума, състоящи се от излющен епител и засъхнала лимфа. При премахването им, кожата отдолу е зачервена и влажна. 

Erythema gluteale  и intertrigo inguinalis. Седалището и ингвиналните гънки се засягат от еритемо-сквамозни плаки - памперсен дерматит. Кандидозен свръхрастеж е често срещан при бебешкият себореен дерматит.

Erythrodermia desquamativa - засягане на цялата кожа, най-тежката форма на заболяването, протича с умерено повишена температура и общо неразположение. Клинично се представя с дифузен еритем и мазни жълтеникави сквами.

Pseudotinea amiantacea. 
От амиантус - ронлив речен камък, азбест. В юношеска възраст заболяването протича с наслоени сквамо-крусти по темето, подобни на млечните кори. 

СЕБОРЕЕН ДЕРМАТИТ ПРИ ВЪЗРАСТНИ

Себореен дерматит на скалпа - pityriasis steatoides capitis. Това е най-често срещаният тип и обикновено се проявява със зачервяване, сърбеж и лющене на скалпа. Може да варира от лек пърхот до по-тежки симптоми с дебели, жълтеникави, мазни люспи. Характерно е засягането на граничната зона на челото с косата - corona seborrhoica.

Себореен дерматит на лицето. При влошаване на състоянието себорейният дерматит може да се разпространи и по лицето в областите с висока концентрация на мастни жлези - по челото, особено линията на косата, веждите и между тях, зоната около носа - erythema paranasale, брадата. Проявява се с червени петна, покрити с мазни жълти люспи, понякога придружени със сърбеж. 

Intertrigo retroauricularis - засягат се гънките зад ушите. Характерно е наличието на ярък, лъскав еритем и рагади в основата на гънката, понякога със сквамо-крусти. Обривът може да засегне външния слухов канал, цялата ушна мида, а също така по съседство – скалпа и шията.

Blepharitis squamosa. Характерно е и засягането на клепачите - себореен блефарит. 

Dermatitis mediothoracalis. Освен по лицето, характерните за себорейния дерматит промени могат да се наблюдават и в други себорейни области - кожата пред гръдната кост и на гърба, между лопатките. Най-често срещаният модел е пръстеновидно или географско залющване -  pityriasis steаtoides figuratа.

Dermatitis seborrhoides flexurarum. В гениталната и перианална области измененията може да са под формата на интертриго.  Макар и по-рядко е възможно засягането и на зоната около пъпа, подмишничните ямки, както и областта под гърдите, като проявите не се различават съществено от тези в областта на окосмената част на главата.

Erythrodermia seborrhoica. Себорейните кожни лезии обхващат цялото тяло и  се представят като фини мазни люспи върху червена, възпалена кожа. Секрецията на жълтеникава лимфна течност и образуване на крусти подсказва вторична инфекция. Генерализирана себорейна еритродермия възниква рядко, по-често в асоциация със СПИН.

ДИАГНОЗА
Диагнозата се поставя по клиничната картина. При ексфолиативна еритродермия може да се наложи кожна биопсия, а при лезии по капилициума и гъбична култура, за да се изключи тинеа капитис, въпреки че е рядко състояние при възрастни. Дерматопатологични находки при себорейния дерматит са неспецифични и обикновено включват хиперкератоза, акантоза, фокална спонгиоза, паракератоза.

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА  
Псориазис
Атопичен дерматит
Микоза на главата

Лупус еритематозус

Сифилис

ЛЕЧЕНИЕ
При кърмачета в повечето случаите се препоръчва единствено измиване на главата с мек и подходящ за млечни кори шампоан, което води до пълно отзвучаване на проблема. При неповлияване, засегнатите участъци могат да се третират със слаби кортикостероидни кремове и лосиони, локални противогъбични средства и др.

При възрастни пациенти е препоръчително използването на шампоани с изразена противовъзпалителна и излющваща активност, които въздействат и върху гъбичката Маласезия – обичайно те съдържат катрани, цинк пиритион, селениев сулфид, циклопироксоламин, кетоконазол и др. активни лекарствени средства.

При по-тежки случаи към шампоана се добавят и медикаменти с изразена противовъзпалителна активност – кортикостероиди, калциневринови инхибитори, антимикотици и др. В периодите между пристъпите е добре да се прилагат меки измивни средства. Може да се прибавят и перорални антимикотици. Използването на спрейове за коса, вакси, гелове и др. може да влоши протичането на себорейния дерматит и е добре прилагането им да бъде преустановено.