Екзема

Екземата е общ термин за голяма група възпаления на кожата (дерматити). Най-честата форма на екзема е атопичния дерматит. Много сухата кожа може да е признак на екзема. Хората с екзема обикновено имат фамилна история за алергични заболявания.

Екземата е много честа, засяга до 20% от хората. Тя не е заразна или застрашаваща живота, но може да пречи на съня и ежедневните активности и да стресира пациента. 


ЕТИОЛОГИЯ
Екземата се предизвиква от вещества, които влизат в контакт с кожата като сапуни, перилни препарати, козметика, дрехи, бижута, пот. При пациенти с екзема има генетичен дефект в бариерната функция на кожата и в отговора на имунната система при контакт на организма с тези вещества.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Eczema acutum. При острата екзема кожата е зачервена, оточна, със силен сърбеж (еритемен стадий). Появяват се папули и мехурчета (везикулозен стадий), които лесно се пукат при разчесване и се отварят в малки овални ерозии, от които се отделя жълтеникава лимфна течност (ексудативен стадий).

Налице е обилна ексудация и подмокряне на кожата. Постепенно ексудата засъхва в жълтеникави крусти (крустозен стадий). Крустите отпадат с излющване на подлежащия епидермис – сквамозен стадий. Накрая обривите преминават с резидуален еритем. 

Eczema subacutum. Върху еритемната кожа са налице предимно папули, придружени от сърбеж, преминаващи в екскориации, крусти, сквами. Тук ексудативните прояви са значително по–слаби.

Eczema chronicum. При хронична екзема, вследствие силния сърбеж и разчесване, кожата задебелява, става с груб релеф (лихенификация). След време тези лихенифицирани плаки се пигментират. Съществуват с месеци и години.

Понякога, вследствие разчесването, може да се прибави и вторична инфекция. При рецидив около плаките, а понякога и генерализирано се образуват нови папулозни и везикулозни лезии – т. нар. вторична ерупция - eruptio secundaria. При резорбиране на плаките остават постлезионални хиперпигментации, понякога и хипопигментации.

ФОРМИ НА ЕКЗЕМА

Алергичен контактен дерматит. Това е локализирана рекция на място на контакт с определен алерген – перилни препарати, сапуни, козметика, бижута, никел и др. В тези участъци кожата е зачервена, усеща се сърбеж и парене.
Виж Алергичен дерматит.

Дегенеративна екзема. Eczema degenerativum. Нарича се още кумулативно-иритативен контактен дерматит или домакинска екзема и е междинна форма на алергичен и иритативен контактен дерматит.

Възникава при повтарящи се дълго време слаби дразнители, каквито са измиващите средства – детергентите, при индивиди с предиспозиция за атопия и суха кожа.

Засягат се гърба на китките, по-късно и предмишниците. Протича със сухота, залющване, фисури, при обостряне – еритем, едем, папули, везикули, подмокряне, крусти. При хронични форми кожата лихенифицира, появяват се рагади. 

Атопичен дерматит. Често срещано, хронично протичащо, генетично обусловено заболяване. Протича със силен сърбеж и възпаление и сухота на кожата. Често се комбинира с астма, сенна хрема и други алергични заболявания.
Виж Атопичен дерматит.

Себореен дерматит. Представя се с жълтеникави мазни люспи в себорейните зони – капилициум, вежди, около носа, гърдите.
Виж Себореен дерматит.

Нумуларна екзема. Протича с окръгленизалющени плаки с големина на монета, обикновено по крайниците.
Виж Нумуларна екзема.

Дисхидротична екзема. Засягат се дланите и ходилата с поява на пъпки и мехурчета, придружени от силен сърбеж.
виж Дисхидроза.

Микробна екзема. Eczema microbiens. Най-често е сенсибилизация към стафилококус ауреус при импетигинизирана екзема. Клинично се проявява с единични малки окръглени плаки, най-често по подбедриците, често силно подмокрящи и с периферен растеж с активен ръб. Тези лезии наподобяват микоза на гладката кожа.

Паратравматична екзема. Eczema paratraumaticum. Развива се вследсвтвие секреция и мацерация около рани, фистули, изгаряния. По-късно се развива сенсибилизация към микробната флора.

Микотична екзема. Eczema mycoticum. Най–често се засягат ходилата. Тук гъбичките играят роля на алерген. Често е съпроводена и с дисхидроза на ръцете.

Интертригинозна екзема. Възниква на базата на подсичане (интертриго) – екзема анале, екзема генитале. Клинично се манифестира с ясно червен еритем, често с фисура в гънката и подмокряне. Често се развиват вторична бактериална и микотична инфекция. 

Хиперкератотична екзема. Eczema hyperkeratoticum, Eczema tyloticum, Eczema rhagadiforme. Хронична екзема по длани и ходила. Кожата е здебелена, хиперкератотична и с рагади (напуквания) в гънките. По-често се среща у жени след 50 години. Често е контактна алергия към хром и никел. Механичното триене също е от значение. Може да прилича на псориазис на дланите и ходилата.

Стазис дерматит. Stasis dermatitis. Засяга подбедриците и ходилата при хора с венозна недостатъчност. Проявява се със сърбеж и червено-кафява залющена кожа. При обостряне обривите може да подмокрят – Eczema varicosum. Причинява се от нарушената трофика на подбедриците, поради ХВН, както и контактна алергия към бактериални агенти и локални средства.

Eczema craquele. Най-често по подбедриците. Протича с еритем и пириазиформено залющване с тъмно-червени пукнатини или фисури в роговия слой. Обривите приличат на кори за баница.

Eczema canale. По периферията на малки еритемо-сквамозни плаки са налице по-дълбоки, стигащи до дермата цепнатини с червен цвят, които заграждат плаките. Последните две форми се срещат по-често при възрастни пациенти със суха кожа.

Екзема от облизване – Lick eczema. Форма на кумулативно-иритативна екзема. Среща се при деца, които облизват и прехапват устните си. Протича с хейлит, еритем, залющване и точковидни хеморагии около устните. Студа и вятъра, са предразполагащи фактори, поради изсушаване на кожата.

ДИАГНОЗА 

Диагнозата е клинична. При съмнение се прави кожна биопсия. Хистологично са налице спонгиоза, паракератоза, интраепидермални везикули, а при хроничните форми и хиперкератоза. В дермата се наблюдава периваскуларен кръглоклетъчен инфилтрат. 

ЛЕЧЕНИЕ
Поддържане на кожата добре хидратирана е важна стъпка в лечението. При леки форми се използват локални кортикостероиди и антихистамини през устата. При тежки форми се налага и включването на корикостероиди перорално. При най-тежките форми се прилагат инжекционни кортикостероиди.