Херпес зостер

Херпес зостер е болезнен обрив по кожата, причинен от вируса на варицела зостер. Най–често засяга възрастни индивиди след 60 години, когатато вроденият или придобит имунитет след прекарана варицела спадне.

ЕТИОЛОГИЯ
След прекарана варицела или след контакт с вируса на варицела зостер, той остава в латентно състояние в нервните ганглии с десетилетия. При активизиране на вируса или при нов контакт с болни от варицела се появява херпес зостер.

Факторите, които благоприятстват активизирането на вируса са отслабване на имунната система от стрес, старост или някои заболявания. Понякога пациентите съобщават, че в дните, преди проява на заболяването са стояли на течение.

Малките деца до няколко години имат антитела срещу варицела от майката, затова те рядко боледуват от варицела, но могат направо да развият херпес зостер.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Понякога, преди появата на обрива може да има неразположение, главоболие и грипоподобни симптоми. Най–характерният симптом е силна болка, парене и чувство на изгаряне по хода на засегнатият нерв.

Болката може да е пробождаща и при липсата на обрив да се постави диагноза инфаркт, бъбречна колика или остър корем. След около един ден се появяват мехури, пълни с бистра, понякога с кръвениста течност.

Мехурите са групирани като гроздове върху зачервена основа по хода на някой нерв едностранно на тялото, лицето или по крайниците. При спукване на мехурите се появяват покрити с кори ерозии. Крустите опадат в рамките на две или три седмици.


ЛОКАЛИЗАЦИЯ

Herpes zoster intercostalis. Най–честата локализация е при засягане на някой интеркостален нерв. Засяга едната гръдна половина лентовидно по хода на междуребрен нерв.

Herpes zoster ophthalmicus е на второ място по честота – при засягане на първия клон на нервус тригеминус се засяга едната половина на челото и предната част на капилициума. Понякога се засяга и конюнктивата и роговицата на съответното око.

Herpes zoster maxillaris. При засягане на втория клон на тригеминуса се появяват везикули по едната половина на носа, горната челюст, както и в съответната половина на небцето.

Herpes mandibularis. Засяга се трети клон на тригеминус и се появяват везикули по едната половина на долната челюст.

Herpes zoster oticus (syndroma Ramsay Hunt). При тази fорма се засяга ушната мида, ушния канал, понякога и вътрешното ухо, което може да доведе до намаление на слуха и дори глухота. При засягане на фациалния нерв може да има лицеви парализи.

Herpes zoster cervico-brachialis. Засяга се половината на тила и по хода на брахиалния плексус - подмишницата, медиалните участъци на мишницата и предмишницата, дланта и пръстите  на съответната ръка.

Herpes zoster femoralis. Засягат се съответната глутеална област, бедрото, подбедрицата и ходилото.

Herpes zoster lumbo-abdominalis.  Това е много честа локализация. Засяга се лентовидно половината от лумбалната област до гръбнака и съответната коремна половина до пъпа. 

Herpes zoster lumbo-inguinalis. Засяга се едностранно кръста до гръбначният стълб, ингвиналната област и горната част на бедрото близо до нея.

Herpes zoster genitalis при засягане на гениталиите.

ОСОБЕНИ ФОРМИ 

Herpes zoster sine herpete - Протича със силна болка и парене в определен кожен сегмент, поради възпаление на нерва, но без кожен обрив, който се проявява след 2-3 дни, а може и изобщо да няма обрив.

Zoster multiplex unilateralis. При засягане на два или три съседни, например интеркостални нерва.

Zoster haemorrhagicus. При по-тежки случаи съдържимото на везикулите и булите е изпълнено с хеморагична течност.

Zoster necroticans. При още по-тежки случаи, освен хеморагичния характер е налице и некроза на подлежащите тъкани.

Zoster generalisatus. При силно снижен имунитет, заедно с херпес зостер в определен участък се наблюдава варицелоподобен обрив по цялото тяло – херпес зостер генерализатус.

УСЛОЖНЕНИЯ 
Хората с компрометирана или потисната имунна система са по-склонни да получат усложнения от херпес зостер. Те са по-склонни да имат тежък, дълготраен обрив и да развият дисеминиран херпес зостер.

Постзостерна невралгия  е най-честото усложнение на херпес зостер. Характерна е болката, която продължава в областта, където е бил обрива. Може да продължи седмици или месеци, а понякога и години.  Възрастните хора са по-склонни да имат по-продължителна и силна болка. Приблизително 15% от хората над 60 години с херпес зостер получатават постзостерна невралгия.

Офталмологично и ушно засягане при Herpes zoster ophthalmicus et oticus, с остри или хронични очни усложнения, конюнктивит, кератит, включително и загуба на зрението и глухота.

Бактериална суперинфекция на лезиите, обикновено от Staphylococcus aureus и по-рядко  бета хемолитичен стрептокок от група А.

Неврологични усложнения. Парализа на черепните и периферните нерви, менингоенцефалит.

ЛЕЧЕНИЕ
Веднага трябва да се започне с антивирусен медикамент (ацикловир), който спомага обривите да преминат по–бързо и да бъдат по–малко болезнени. Полезни са и витамини с невротропно действие, болкоуспокояващи и локални средства.

ПРОФИЛАКТИКА

Пациентите с херпес зостер са заразни, особено за деца, които не са карали варицела, в периода на мехурите, докато се образуват крусти. За разлика от варицела, при която заразяването е по въздушно-капков път, тук това е по-рядко, по-скоро заразяването става при контакт на кожа с течност от мехурите на болен човек.

Пациентите с активни лезии от херпес зостер трябва да покриват лезиите си и да избягват контакт с податливи хора в домакинството и на работното място, докато лезиите им изсъхнат и се покрият с кора.