Лаймска болест

Лаймската болест (Morbus Lyme) е инфекциозна болест, причинена от бактерии от род Borellia, най–често Borellia burgdorferi. Заболяването е кръстено на град Lyme, САЩ, където са били описани първите случаи. Протича с кожни, висцерални, ставни и неврологични симптоми.

ЕТИОЛОГИЯ
Болестта е зооноза, която се предава на хората от естествен резервоар сред гризачите, чрез ухапване на кърлежи от род Ixodes. Ухапването често остава незабелязано, понеже кърлежите отделят секрет, който не позволява да се усети болка или сърбеж.

Все пак, предаването на инфекцията е доста рядко, при по–малко от 1% от ухапаните.  Много от симптомите на заболяването са вследствие на имунния отговор към причинителя.

КЛИНИЧНА КАРТИНА 

Ранна локализирана инфекция. Класически признак е появата на еритем на мястото на ухапването, няколко дни след това, наречен Erythema chronicum migrans. Когато липсва този симптом, болестта остава неразпозната и тя прогресира и засяга вътрешните органи.

Началната лезия е еритемна папула, която се разширява периферно, инфилтрира се в центъра и оформя кръгъл или овален еритемен пръстен с просветляване между центъра и периферията – т.нар. биволско око. Понякога в центъра на еритемната лезия се вижда хеморагична точка, която маркира ухапването от кърлежа.

Субективни оплаквания липсват. Пациентите може да имат грипоподобни оплаквания, като фебрилитет, главоболие, мускулни болки и неразположение. Регионалните лимфни възли може да са увеличени.

Ранна разпространена инфекция. Този период започва след окло 2 месеца от началото на заболяването и се проявява с артрит (Lyme arthritis), увреждане на сърцето и на нервната система (менингит, енцефалит, лицева парализа, загуба на паметта).

Късна инфекция. Развива се месеци и години след заразяването. Хронична полиневропатия, енцефаломиелит, психоза, артрит са чести синдроми в този стадий.

Acrodermatitis chronica atrophicans е късна кожна проява на болестта. Промените започват от гърба на китките и стъпалата и постепенно се придвижват проксимално по предмишниците и подбедриците.

При някои болни може да се обхванат мишниците, рамената, бедрата, глутеусите и гръдния кош. Кожата в изброените области е синкаво-червена и постепенно атрофира и през нея прозират кръвоносните съдове. Епидермисът става гладък, лъскав, изчезват космите, потните и мастните жлези. Понякога кожата става склеродермиформена, подобно на склеродермиа цирцумскрипта.

Lymphadenosis cutis benigna (Lymphocytoma cutis). Развива се по лицето, ушните лобули, по ареолите на гърдите, по трункуса и др. Появява се едно (много рядко няколко) възелчета с розово-червен или синкаво-червен цвят с полусферична форма и големина 1-2см.

ДИАГНОЗА
Диагнозата се потвърждава чрез изследване на кръв за спецични антитела  от клас IgM и IgG срещу причинителя и чрез биопсично изследване от измененията.

ЛЕЧЕНИЕ
В ранните стадии лечението е с антибиотици 2 седмици, а в късния стадий – 4 седмици. Използват се Doxycyclin 2x1, Erythromycin 4x500 mg и др.