Епидермоидна киста

Епидермоидната киста е доброкачествено образувание, което се развива под повърхността на кожата. Тя е облицована с епителни клетки и е изпълнена с кератин и липиди. Епидермоидните кисти понякога се наричат ​​епидермални или епителни кисти. Наименованието себацейна киста не е правилно, защото тя нито произхожда от мастните жлези, нито е изпълнена със себум.

 

Множествени малки епидермоидни кисти се образуват по бузите при синдрома на Фавр-Ракушо. Епидермоидни кисти се срещат и при някои наследствени заболявания.

 

Причината за появата на кистите е механично запушване (оклузия) на канала на космения фоликул.  В някои области на тялото, като дланите и стъпалата, където липсват космени фоликули, те могат да бъдат причинени от травма, избутваща част от епидермиса в дермата, които загражда кухина, изпълнена с рогова материя.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Епидермалната киста се проявява като плътно, жълтеникаво или с телесен цвят топче, съдържащо неприятно миришеща, мазна, кератинова сърцевина, често центрирано с разширена пора. Срастнали са  с кожата, но са подвижни по отношение подлежащите тъкани. Срещат се поединично или са множествени най-често по лицето, гърба и гърдите и протичат без оплаквания. Често се срещат и по големи лабии и скротум. 

Започват развитието си като малки, окръглени образования с диаметър от няколко милиметра. Кистата има вътрешна стена, която постоянно продуцира съдържимо. Запушеният изходен канал на космено-мастния фоликул пречи на нормалното оттичане на продуцирания секрет. Това води до бавно, но постепенно нарастване размерите на кистата. която може да достигне до няколко сантиметра.

 

Чести усложнения са възпалението и вторичната инфекция, при което се наблюдава зачервяване, подуване и болезненост при допир.

 

Лечението на епидермалните кисти е оперативно. Отстранява се цялата киста, заедно с нейната стена. Ако тя не бъде отстранена  е възможна повторната й поява.