Гранулома ануларе

Гранулома ануларе (Granuloma annulare) е кожно заболяване, характеризиращо се с грануломатозно възпаление и протичащо с папули и ануларни (пръстеновидни) плаки. Засягат се млади хора, като лезиите се разполагат обикновено по крайниците. Съществуват и генерализирани форми, които по-често засягат възрастни след 50 години.

ЕТИОЛОГИЯ
Granuloma anulare се свързва с туберкулоза, травми, ухапване от насекоми, ваксинации, вирусни инфекции, хепатит, слънчева експозиция и др. В някои случаи значение има и генетичната предиспозиция. Заболяването може да се асоциира, особено при генерализираните форми, с диабет и болести на щитовидната жлеза, а при по-възрастни пациенти и с висцерална неоплазма. 

КЛИНИЧНИ ФОРМИ

Локализирана форма. Обхваща главно китките, кокалчетата на пръстите, ходилата, глезените, лактите. Това е най-често срещаната форма. Лезиите са с телесен, червено-кафяв или ливиден цвят, от няколко милиметра до 5 см в диаметър и с тенденция за периферен растеж и леко хлътване в центъра. Образуват се подредени в окръжност близко разположени плътни папули с гладка повърхност. Обикновено няма субективни оплаквания.

Генерализирана форма. Засягат се тялото, крайниците, лицето, скалпа, дланите и ходилата. Лезиите са отделно стоящи или групирани в пръстеновидни плаки папули.

Подкожна форма - характерна е за децата. Налице са асимптоматични твърди възли в подкожната тъкан или дълбоката дерма. Откриват се по глезените, задните части и дорзалната повърхност на стъпалата, ръцете, скалпа и клепачите.

Перфоративна форма - може да бъде локализирана по дорзалната повърхност на ръцете и пръстите или генерализирана по тялото и крайниците. Появяват се повърхностни папули, които понякога секретират и зарастват с цикатризиране.

Дъгообразна еритема - рядка форма, при която се формират големи, хиперпигментирани части от пръстени с централно просветление.

ДИАГНОЗА
Диагнозата се потвърждава чрез кожна биопсия. Хистологично се установява дегенерация на колагена в отделни участъци и грануломатозно възпаление от палисадно подредени хистиоцити и инфилтрат, съставен от лимфоидни клетки и фибробласти. В така оформеният палисаден гранулом може да се отложи муцин.

ЛЕЧЕНИЕ
Локализираната форма показва тенденция към спонтанно преминаване. Лезиите се третират с локални кортикостероиди или чрез криотерапия с течен азот. Използват се и калциневринови инхибитори (tacrolimus и pimecrolimus). Генерализираната форма се повлиява с перорални кортикостероиди, изотретиноин и фототерапия с псоралени.

ПРОГНОЗА
Повечето случаи преминават без лечение в рамките на две години.