Витилиго

Витилигото (Vitiligo) е заболяване, при което се унищожават меланоцитите (клетки, произвеждащи пигмент) и в резултат на това се появяват бели петна по кожата и лигавиците.

ЕТИОЛОГИЯ
Автоимунна теория. Вследствие дефект в определен ген настъпват промени в някои меланоцити. Те загиват и отключват автоимунен отговор с образуване на антитела срещу тях. Тези антимеланоцитни антитела, които са установени при 80% от болните, обаче унищожават и нови меланоцити. Така се появява витилиго. 

Витилигото често се комбинира и с други автоимунни заболявания, като алопеция ареата, псориазис, системен лупус, лихен склерозус, тиреоидит на Хашимото, диабет, ревматоиден артрит.

Генетична теория — в 15 % от случаите има фамилност, както и поява на заболяването при близнаци.

Неврогенна теория — увреждане на меланоцитите от някои медиатори, например ацетилхолин, норадреналин, мелатонин. Стресът често е провокиращ фактор.

Фактори на средата. Експозицията на UV лъчи и на токсични химикали може да доведе до увреждане на меланоцитите.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
По кожата и лигавиците, без никакви симптоми, се появяват депигментни бели петна, най–често по откритите части и около естествените отвори – около очите, носа, устата, ануса, гениталиите, пъпа, по пръстите на ръцете и краката, в аксилите. 

При засягане на области в косата, веждите, миглите и брадата, космите в тях също побеляват. Размерът на белите петна варира от няколко милиметра до обширни пространства от кожата. Петната са с овална или кръгла форма, добре ограничени от незасегната кожа. 

Границите на петната могат бъдат с цвета на нормалната кожа, да са с по-тъмен цвят, но може и да са зачервени. При нарастване на размера на петната и появата на нови може да настъпи сливане на лезиите.

Изявата на витилиго обикновено започва през летните месеци и това се дължи на факта, че при потъмняване на незасегната кожа петната от витилиго се открояват по-силно. 

Витилигото засяга симетрично кожата, но е възможно да е разположено само в един участък, който отговаря на определен кожен сегмент - дерматом. Пациентите с витилиго в повечето случаи нямат сърбеж или други оплаквания.

Меланоцити, освен по кожата има и в космите, очите, вътрешното ухо, менингите. Голяма част от хората с витилиго имат пигментни дефекти по ретината, обикновено  без оплаквания. При някои пациенти се установява увеит. В по-редки случаи витилиго може да се съпровожда и с глухота.

При витилиго може да се наблюдава феномен, при който след одраскване или травма на незасегната кожа се появяват бели петна. Този феномен е известен като феномен на Кьобнер. Витилиго често се комбинира с Хало невус 

ВИДОВЕ ВИТИЛИГО

Фокално витилиго. Проявява се с едно или няколко бели петна в една област, без да има сегментно разпространение.

Сегментно витилиго. Сегментното витилиго е разположено в едната половина на тялото, като белите петна са разположени по хода на определен кожен сегмент и прекъсват рязко на нивото на срединната линия на тялото. 

Сегментното витилиго рядко се разпространява извън засегнатите участъци. Тази форма се среща рядко и почти винаги започва в детска възраст. Повече от половината от хората, които имат сегментно витилиго имат и полиоза, състояние, при което има бял кичур коса.

Витилиго по лигавиците. Витилиго по лигавиците се характеризира със засягане само на лигавиците и се среща изключително рядко. Тази форма на витилиго трябва да се ограничи от други заболявания, които се срещат по-често и при които има бели петна по лигавиците.

Витилиго вулгарис - обикновено витилиго. Обикновеното витилиго се характеризира с дисеминирано разпространение на бели петна по кожата по цялото тяло, без да има характерно засягане на някои участъци.

Акрофациално витилиго. Акрофациалното витилиго се характеризира със засягане на лицето, пръстите, дланите и ходилата. Това е най-често срещаната форма.

Универсално витилиго. Универсалното витилиго се характеризира с почти пълна или пълна загуба на пигментация по кожата. Засегнатата от витилиго кожа е повече от 80%. Универсалното витилиго най-често е в съчетание с множество ендокринни нарушения.

ДИАГНОЗА
Обикновено диагнозата се поставя на база на клиничната картина. Може да се направи хистологично изследване, където се наблюдава липса на меланоцити в засегнатия участък. Уместно е и изследване при офталмолог, за изключване на увеит. Трябва да се извършат кръвни изследвания, за да се изключат други автоимунни заболявания.

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
Химическа левкодерма. Някои индустриални химикали причиняват увреждане на кожата с поява на линеарни или с неправилна форма бели петна. Виж Левкодерма

Pityriasis versicolor alba. Микотична инфекция, протичащи с кафеникави петна предимно по тялото, които след излагане на слънце стават бели. Виж Разноцветен лишей

Албинизъм. Генетичен дефект, водещ до липса на меланин в кожата, космите и очите. Виж Албинизъм

Pityriasis alba: Състояние често при деца с атопичен дерматит. По кожата на лицето, по-рядко другаде се появяват розови залющени окръглени петна, които с течение на времето избеляват под влияние на слънцето. Виж Питириазис алба

Naevus depigmentosus - вродено хипопигментно петно с размер от един или няколко см. Тук има хипопигментация, докато при витилиго - депигментация. Виж Невус депигментозус

ЛЕЧЕНИЕ
Терапията е индивидуална при всеки пациент. Кортикостеродните кремове и калциневринови инхибитори, като tacrolimus (Protopic) или pimecrolimus (Elidel) се прилагат в началните стадии. При бързо прогресиране на заболяването се прилагат и перорални и инжекционни кортикостероиди.

PUVA терапия е комбинация между прием на псорален и облъчване с ултравиолетова светлина. Псоралена е лекарство, прието през устата или локално, което при взаимодействието си с ултравиолетовите лъчи води до пигментиране на кожата.

За защита на засегнатите участъци от слънчево изгаряне се използват фотопротектори. При засягане на повече от 50 % от кожата се използва депигментация на останалите участъци.

Биологично лечение - използват се Jak инхибитори локално и общо.