Хламидиаза

Хламидиазата е честа полово предавана болест, причинена от Chlamydia trachomatis, която води до уретрит при мъжа и уврежда женските репродуктивни органи. Независимо, че симптомите при жената са слаби или липсват, хламидията причинява сериозни увреждания, включително стерилитет и извънматочна бременност. 

За разлика от бактериите, хламидиите имат цикъл на развитие, който е възможен само в живата клетка. Гениталната хламидийна инфекция е една от най-разпространената полово-преносима инфекция.

НАЧИН НА ЗАРАЗЯВАНЕ
Хламидията се пренася при вагинален, анален или орален секс, както от бременната жена на плода. Всеки, който е сексуално активен, може да се зарази с хламидия. Колкото повече са сексуалните партньори, толкова по–голям е риска от инфекция. 

При момичетата и младите жени риска от заразяване е по–голям, защото цервикса още не е напълно развит. Поради факта, че хламидията може да се предаде при орален или анален контакт, хомосексуалните мъже също са изложени на риск от заразяване.

СИМПТОМИ

Негонококов и постгонококов уретрит. Негонококовият уретрит    е диагноза, която се поставя   при мъже с  уретрит, но без гонорея. Постгонококовият уретрит също се отнася към негонококовия уретрит, който се развива обикновено 2-3 седмици след лечението на гонококовия уретрит при мъже.

Диагностицира се при наличие на левкоцитен уретрален ексудат и изключване на гонорея при оцветяване по Gram. При мъжете симптоми на хламидийна инфекция са уретрално течение, парене при уриниране, чести позиви или болка в края на уринирането. 

При остър уретрит течението е обилно, гнойно, а при подостър има слаба, по–скоро прозрачна и вискозна секреция, появяваща се сутрин (сутрешна капка). Хламидийният уретрит има слаба тенденция към самоизлекуване и може да доведе до невротични състояния у лабилни пациенти.

Хламидиен епидидимит. Chl. trachomatis е най-честата причина за епидидимит при половоактивни хетеросексуални мъже под 35-годишна възраст. 

Хламидиен простатит. Също е много чест. Протича хронично и е съпроводен с болки и парене при еякулация, понякога и с хемоспермия.

Хламидиен баланит. Среща се в 1-2% от случаите и се представя със зачервяване около изходния канал на уретрата, рядко по целият гланс пенис.

Balanitis circinata e много типичен за хламидиазата. Започва като еритемни петна или малки ерозии, които бързо се разширяват и сливат в цирцинирани лезии. Ерозиите имат червен цвят и са заградени от жълтеникава ареола от мацериран епител.

Хламидиен ендоцервицит. Това е женският еквивалент на уретрита при мъжете. Ендоцервиксът е най-често инфектираният женски орган от Chl. trachomatis. В повечето случаи тези инфекции са асимптомни и са установими само при скрининг, по-рядко е налице вагинално течение. Жените с цервикална ектопия са с по-голяма честота на цервикална инфекция от Chl. trachomatis.

При оглед е налице мукопурулентен ендоцервицит - мукопурулентна секреция от ендоцервикса  и наличие на повече от 30 Neu на зрително поле при увеличение на микроскопа 1ОООх. Други прояви са оток в зоната на цервикална ектопия и склонност на лигавицата към кървене при минимална травма, каквато е вземане на проба с тампон.

Ендометрит и тазова възпалителна болест. Възниква при асцендентно разпространение на Chl. Trachomatis. Мукопурулентният цервицит се последва от ендометрит, ендосалпингит и накрая от пелвиоперитонит. Някои жени нямат никакви симптоми, а при други се появяват ниска абдоминална болка, температура, кървене между менструалните периоди, болка при полов акт. 

Хламидиен проктит. Засягат се хомосексуални мъже и  жени, които практикуват анален секс. Клинично тези пациенти се оплакват от умерена ректална болка, мукозна секреция, тенезми и понякога кървене.

Хламидиаза на устната кухина. Среща се при мъже или жени, които са имали орален секс с инфектиран партньор. Тази форма е изключително честа, което се потвърждава от факта, че много мъже развиват хламидиален уретрит, след орална любов. В устната кухина се наблюдават открити разязвявания по твърдото и мекото небце, а нерядко и по езика, които често остават незабелязани, тъй като не причиняват болка. Измененията наподобяват афти или географски език. 

Хламидиен артрит. Засягат се най-често коленните стави самостоятелно или при синдрома на Райтер, който се характеризира   с уретрит при мъжа или цервицит при жената, конюнктивит и артрит.

Хламидийна инфекция на очите. Инфектирането с хламидия на очната лигавица причинява конюнктивит и т.н. трахома. Тежката форма може да причини слепота. Инфектирането на очната лигавица се получва при докосване на очите със замърсени ръце, след интимни контакти, когато по пръстите са попаднали секрети и телесни течности от заразен партньор. Сериозни възпаления се получават и при бебета, родени по естествен път от майка-носителка на хламидия.

Хламидийни инфекции при деца. Настъпват при вагинално родени деца от майки с инфектиран ендоцервикс. Новородените са с хламидиален конюнктивит, понякога с хламидиалната пневмония.

УСЛОЖНЕНИЯ
Ако не се лекува, хламидийната инфекция може да доведе до сериозни репродуктивни или други здравословни проблеми. При жени, нелекуваната инфекция може да се разпространи в матката или маточните тръби и да причини тазово възпалителна болест.  

Засягането на горния отдел на гениталния тракт може да причини необратимо увреждане на фалопиевите тръби, матката и околната тъкан. Това увреждане може да доведе до хронична тазова болка, стерилитет и потенциално фатална ектопична бременност.

Усложненията при мъжа са по–редки – възпаление на семенните торбички (епидидимит) или на простатата (простатит). Понякога се стига и до стерилитет. Хламидийната инфекция може да доведе до артрит и засягане на конюнктивата - синдром на Райтер.  Хламидиазата повишава риска от инфектиране с други полово предавани болести.

ДИАГНОЗА
Директни тестове. Откриват самия причинител Chlamydia trachomatis в материал от гениталния тракт - урина, цервикален или уретрален секрет. Това са имуноензимни методи (ELISA), директна имунофлуоресценция (DFA), ДНК тест и полимеразна верижна реакция (PCR).

Индиректни тестове. Те откриват антитела към хламидиите в кръвта наболния. Тези тестове изобщо не са показателни, защото в повечето случаи се установяват антитела срещу липополизахаридния антиген (LPS), който е общ и за трите вида хламидии – C. Trachomatis, C pneumoniae и C. Psitaci.

Намирането на увеличен титър IgG антитела няма диагностична стойност и не може да бъде критерий за оценка на терапията, поради неспецифичността на тези антитела и дългия период на тяхното персистиране. Известно значение има установяването на IgM при острите случаи. Рядко се изследват антитела към главния външно-мембранен протеин (MOMP), който е специфичен само за Chlamydia trachomatis.

СКРИНИНГ
Изследване за урогенитална хламидийна инфекция се предлага при следните случаи:

Жени с  болка ниско в корема, пурулентно влагалищно течение, мукопурулентен цервицит и контактно кървене;

Мъже с уретрално течение, дизурия, проктит;

Лица  с нов или с няколко партньора през последните 6 месеца;

Всички лица с установена друга сексуално предавана инфекция;

Наличието на   партньор, диагностициран с полово предавана болест;

Бременни жени - препоръчва се скринингово изследване за хламидии по време на първия триместър на бременността;

Новородени с конюнктивит, развил се до 2 седмици след раждането;

Лица със стерилитет и спонтанни аборти.

ПРОФИЛАКТИКА
Най–сигурният начин е да избягваме полови контакти или да поддържаме моногамна връзка. Кондомите са задължителни, но не трябва да се забравят и при орален секс.

Препоръчва се ежегодно изследване за хламидия на всички полово активни мъже и жени, особено на такива с нови или многочислени сексуални партньори. Желателно е и всички бременни жени да се изследват за хламидия. При всеки преглед на мъж или жена с генитално или уретрално течение е задължително да се прави и тест за хламидия.

ЛЕЧЕНИЕ
Doxycycline 2x100mg 7 дни или Azitromycin 1,0 p.o. еднократно.