Хроничен актиничен дерматит или актиничен ретикулоид е рядка хронична фотодерматоза, която се причинява от ултравиолетови лъчи и по-рядко от видимата светлина. Засяга предимно мъже над 50-годишна възраст и протича с папулозен обрив и със силно сърбяща, зачервена, възпалена и удебелена суха кожа, основно в области изложени на слънчева светлина.
ЕТИОЛОГИЯ
При пациентите има наличие на алергичен терен - атопичен дерматит, алергичен контактен дерматит и фотоконтактен дерматит в продължение на много години преди да се развие фоточувствителността.
Актиноретикулоидът може да обхване всяка кожна област, изложена на UVB, UVA, а при някои болни и на късия спектър на видимата светлина.
КЛИНИЧНА КАРТИНА
Кожните промени се развиват по откритите части на тялото - лице, скалп, задната и страничните части на шията, горните части на гърдите, външните части на предмишниците и гърба на китките.
Обривът може да бъде провокиран само от 30 секунди излагане на дневна светлина. Това е състояние, което често е налично през цялата година. Пациентите са изложени на риск дори в облачни дни и през стъклото на прозореца. Някои от тях реагират и на изкуствени източници на светлина.
В началото се появява еритемо-едемен или еритемо-сквамозен сърбящ обрив. По-рядко се оформят добре очертани и конфлуиращи папули с размер 3-15 мм в диаметър. Промените по лицето са най-силно изразени, но е възможно да се наблюдават и участъци с непроменена кожа.
Обривите постепенно обхващат и закритите части на тялото. По-късно може да се развие еритродермия, представена от инфилтрирана и лихенифицирана кожа. Космите на веждите и капилициума се начупват, разреждат и опадат.
Понякога може да има пурпурични, лихеноидни и хипер- или хипо-пигментни лезии, както и онихолиза.
ДИАГНОЗА
Фототестовете на здравата незасегната кожа имат решаващо значение за диагнозата. Хистопатологичните промени наподобяват тези на хроничен контактен дерматит. В епидермиса се установява спонгиоза, акантоза и понякога хиперплазия. В дермата - периваскуларни инфилтрати с клетки с хиперхромни ядра или с митотични фигури, които могат да симулират кожен лимфом.
ЛЕЧЕНИЕ
Локално се използват емолиенти, локални кортикостероиди, такролимус или пимекролимус.
Общото лечение се провежда с кортикостероиди, азатиоприн и в краен случай с циклоспорин А.