Скарлатина

Скарлатината (Scarlatina) е вид шарка, засягаща най-често деца на възрастта от 3 до 13 години. Бебетата до 6-месечна възраст много рядко боледуват, тъй като са предпазени от антителата, преминали от майката.

Заболяването е предимно през есенния и зимния сезон. Причинителят на скарлатината е бета-хемолитични стрептококи от група А, които предизвикат инфекция на гърлото и кожата.

НАЧИН НА ЗАРАЗЯВАНЕ
Скарлатината се предава най-често от човек на човек по въздушно-капков път при кашляне, кихане или разговор, но е възможно и заразяване с храна или различни замърсени предмети - играчки, съдове, неизмити ръце и други.

КЛИНИЧНА КАРТИНА 

Грипоподобен синдром. Заболяването започва остро с рязко повишаване на температура, болки в гърлото и повръщане, отпадналост, безапетитие, болки в мускулите и ставите. В следващите дни се проявяват и други симптоми:

Промени в гърлото – гърлото е огненочервено. Сливиците са увеличени и покрити с гнойни налепи. Ясно личи границата между мекото и твърдото небце. По мекото небце може да се открият и точковидни кръвоизливи, които да се сливат. Преглъщането е затруднено.

Промени по лицето – при скарлатина лицето има характерен облик – скулите и брадичката са зачервени, а гънките около устата са бледи – формира се блед триъгълник около устата - триъгълник на Филатов. 

Език – в началото на заболяването езикът е покрит с бял налеп, с проминиращи езикови папили, което дава образа на т.нар. ягодов език. В следващите дни белият налеп отпада, езикът става ярко червен с надигнати папили – малинов език.

Обрив – появява се между 1-2 дни от първите симптоми. При скарлатина кожата е като настръхнала, „гъша“ кожа. Обривът е от дребни червени леко надигнати папули, с големина колкото главата на карфица. Сърбежът е слабо изразен.

Засегнати са торса и крайниците, като обрива е по-интензивен в подмишниците, ингвиналните гънки и вътрешна повърхност на лакътни стави – в тези области често се откриват и по-интензивно червени линии от обривни елементи и точковидни кръвоизливи - синдром на Пастиа. 

Обривът се повлиява от лечението, като след около 7 дни преминава с дребно трицевидно лющене по тялото и крайниците, а по дланите и стъпалата се наблюдава по-едро, ламеларно лющене.

Увеличени шийни лимфни възли – нерядко се установяват увеличени лимфни възли на шията. Те бързо се повлияват от лечението.

УСЛОЖНЕНИЯ 
В хода на заболяването могат да се развият некротизираща ангина, отит, менингит, енцефалит, артрит, хепатит, остеомиелит, ендокардит, миокардит, перикардит, гломерулонефрит.

ДИАГНОЗА
Диагнозата се поставя въз основа на клиничното протичане и епидемиологичната информация за контакт с болен от скарлатина. Установяват се левкоцитоза, неутрофилия, ускорено СУЕ, повишен С-реактивен протеин. 

За потвърждаване на диагнозата се взема секрет от гърлото за микробиологично изследване. При доказването на β-хемолитичен стрептокок от група А в гърлен секрет трябва да се вземе под внимание и широкото разпространено носителство. Повишен е и антистрептолизиновия титър (AST).

ЛЕЧЕНИЕ
Лечението е с пеницилин, при свръхчувствителност – еритромицин, както и симптоматични средства.