Рубеола

Рубеолата (Rubeola) е предимно детско инфекциозно заболяване с вирусен причинител, най-често протичащо леко, с обрив, засягане на периферните лимфни възли и незначителни интоксикационни симптоми. При заболяване на бременни жени в първите 20 гестационни седмици на бременността се наблюдават и увреждания на плода.

ЕТИОЛОГИЯ
Рубеолният вирус принадлежи към Togaviridae, род Rubivirus. Вирусът навлиза през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите и по лимфен и кръвен път и достига до лимфните възли, където се размножава.

Около 10 дни след инфектирането, вирусът отново попада в кръвта и се разпространява в много тъкани и органи, включително плацентата. Пикът на разпространението на рубеолния вирус е около две седмици след заразяването и се последва от появата на обрив.

НАЧИН НА ЗАРАЗЯВАНЕ
Механизмът на заразяване с рубеола е въздушно-капков, чрез носни и гърлени секрети. Въпреки всеобщата възприемчивост и високия контагиозен индекс, за да настъпи заразяване се изисква по-продължителен контакт с болни от рубеола. Това лесно се осъществява в затворени, особено детски колективи.

Възможни са, макар и рядко, повторни заболявания при продължителни и повтарящи се контакти. Твърде често рубеолната инфекция протича безсимптомно - според някои проучвания около 60% от децата боледуват асимптоматично и придобиват имунитет. Децата до 1 годишна възраст са предпазени чрез пасивно предадени от майката антитела.

Инфектирането на плода става чрез майката, заболяла от рубеола през първите месеци на бременността. Рубеолният вирус се излъчва със секретите на носоглътката, чрез урината, цервикалните секрети, от края на инкубационния период до изчезването на обрива (или 5 дни преди и 5 дни след появата на обрива).

ИМУНИТЕТ
Преболедувалите от рубеола придобиват траен имунитет. Антителата при рубеола са от класовете IgG, IgM, IgA, като последните са израз на локален имунен отговор от носоглътката и не се образуват след ваксинация.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
При имунизираните деца рубеолата протича обикновено леко и често безсимптомно. При по-големите деца, както и при възрастните, по-често могат да се наблюдават по-тежки форми на болестта. Инкубационният период при рубеолата е 14-21 дни.

Грипоподобен синдром. Първите симптоми, които се проявяват два-три дни преди появата на обрива, са субфебрилна температура, главоболие, отпадналост, безапетитие, хрема, конюнктивит, лек фарингит и кашлица. 

Увеличени лимфни възли. Първо се уголемяват тилните, задношийните и задушните лимфни възли – симптом на Теодор. Често се засягат и лимфните възли по цялото тяло. Те достигат големина на грахово зърно и не са болезнени. Често се увеличават слезката и черният дроб.

Лигавични промени. Обривът при рубеола се се предшества или придружава от малки, червеникави петънца по мекото небце - петна на Forschheimer, фарингеалната лигавица е обикновено леко зачервена.

Обривът започва подобно на този при морбили по лицето и зад ушите и също така се разпространява надолу, но по-бързо за 1 или 2 дни обхваща цялото тяло и предимно външната повърхност на крайниците. Той е розово-червен, макуло-папулозен и е разположен върху непроменена кожа.

Обривът засяга най-силно лицето, гърба и седалището. В някои случаи папулите са по-големи и имат тенденция за сливане, подобно на морбили - Rubeola morbiliforme. В други случаи, обривите са по-дребни и не се сливат, подобно на скарлатина - Rubeola scarlatiniforme. Обривът при рубеола се задържа 2-4 дни, след това избледнява и изчезва без пигментации и залющване.

Често има отклонения от тази типична картина, а може и да не се появи изобщо. Лимфните възли намаляват постепенно размерите си и понякога са единствена проява на болестта. Заболяването има благоприятен изход и болният оздравява за 3-4 дни.

УСЛОЖНЕНИЯ 
При вътреутробното заразяване през първите 2-3 месеца от бременността, рубеолата води до развитие на малформации и дори смърт на плода. При новороденото може да се наблюдават микроцефалия, хидроцефалия, вродени сърдечни пороци, изоставане в умственото развитие, поражение на очите, глухота и др.

ДИАГНОЗА
Диагнозата обикновено се поставя по клинични и епидемиологични данни. Лабораторната диагностика се извършва със серологични реакции за доказване наличието на IgM и IgG антитела. Възможно е използването на PCR (полимеразно-верижна реакция) за диагностика на рубеолна инфекция вътреутробно.

Тест се изисква при бременни с  обрив и други симптоми на рубеола. Той ще помогне за поставянето на диагнозата, тъй като рубеола не може да се диагностицира само по клиничния вид, други инфекции могат да изглеждат по същия начин. 

ЛЕЧЕНИЕ
Не е необходимо лечение, освен ако няма усложнения. Всяка бременна жена, която е изложена на рубеола, трябва незабавно да се свърже с лекуващия си акушер-гинеколог. Лечението при новородени бебета е насочено към усложненията.