Проказа

Проказата (Lepra) е болест, известна от древни времена, причиняваща тежки, деформиращи рани по кожата и увреждане на периферните нерви. Болестта носи името си от латинската дума Lepra, която означава люспест.

ЕТИОЛОГИЯ
Причинителят на заболяването е Mycobacterium leprae, сходен с туберкулозния микобактерий. Инфектирането става чрез кашлица или контакт със секрет от носа на заразения човек. Заболяването е слабо заразно. Скорошни генетични изследвания показат, че чувствителността към проказа може да бъде наследствена и 95% от населението е генетично невъзприемчиво към нея.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Проказата има дълъг инкубационен период. Симптомите се появяват години след контакта. Някои пациенти развиват симптоми 20 години по-късно. Засяга се кожата, периферните нерви, очите и носната лигавица, вследствие грануломатозно възпаление. Скованост и загуба на усещане за температура са някои от първите симптоми, които пациентите изпитват.

С напредването на болестта усещанията за допир, а след това болка и евентуално дълбок натиск намаляват и изчезват. Загубата на усещане за болка може да доведе от своя страна до загуба на части на крайниците, поради многократни наранявания или инфекции, дължащи се на незабелязани рани.

Основният симптом са обезобразяващи кожни рани, бучки или подутини, които не преминават в продължение на седмици и месеци. Кожните разязвявания са бледи на цвят и са неболезнени. С времето се развиват и хипопигментни петна по кожата и увреждане на очите (сухота, намалено мигане). В късните стадии се развиват големи язви, загуба на пръсти и лицево обезобразяване.

ФОРМИ НА ПРОКАЗА 

Lepra indeterminata
Недиференцирана проказа протича като хроничен дерматит с наличие на хипопигментни участъци от кожата със загуба на сетивност в тях. Може да се излекува спонтанно, да персистира или премине в друга форма.

Lepra tuberculoides
Туберкулоидна проказа - лека форма на проказа. Хората с този тип проказа имат само едно или няколко петна с блед цвят - Vitiligo gravior. Засегнатата част на кожата може да се усеща като изтръпнала, поради увреждане на нервите под кожата. Туберкулоидната проказа е по-малко заразна, отколкото други форми. Може да изчезне спонтанно в рамките на няколко години, да персистира или да прогресира в друга форма на заболяването.

Lepra lepromatosa
Лепроматозна проказа е тежка форма на заболяването. Характеризира се с широко разпространени кожни обриви и подутини, изтръпване и мускулна слабост. Възниква аполеция. Често пациентите са без вежди или мигли.

Типични са нодуларните лезии, наречени лепроми, разположени в дермата и хиподермата. Големи са от лешник до орех, с гладка повърхност, плътно-еластична консистенция и са покрити с дребни сквами. Когато са разположени по лицето придават своеобразен, подобен на лъв изглед - facies leonina.

Носът, бъбреците и мъжките репродуктивни органи могат също да бъдат засегнати. С напредването на болестта засягането на нервите води до безчувствени райони и слабост в крайниците. Лепроматозната проказа е по-заразна от туберкулоидната. Не регресира до по-леки форми на заболяването.

ДИАГНОЗА
Търсят се лепроматозни бактерии от кожни лезии и от смив от носна лигавица, оцветени по Ziehl-Nelsen. Прави се и лепроминов тест - ракция на Mitsuda.

ЛЕЧЕНИЕ
Основното средство за лечение на проказа са сулфоните - Dapson, Disulon, Avlosulfon. Антибиотика Rifampicin също намира приложение. Лечението продължава минимум две години.