Паронихия

Паронихия (Paronychia) е инфекция на проксималната и страничните нокътни гънки. Възниква най-често след различни манипулации или травми, при които се нарушава целостта на епонихиума, затварящ пространството между корена на нокътя и  околната кожа.

Нарушаването на защитната бариера между нокътя и нокътната гънка дава възможност за проникване на микроорганизми в параунгвалното пространство.

ЕТИОЛОГИЯ

Среща по-често при жени на средна възраст. Могат да се засегнат както ноктите на ръцете, така и на краката. Паронихията може да има инфекциозна и неинфекциозна етиология. 

Бактерии – Staphylococcus aureus, Streptococcus pyogenes, по-рядко Псевдомонас, Ентерококи;
Гъби – Candida;
Вируси – Herpes simplex virus.

Неинфекциозни причини за паронихия са контактни иританти и прекомерна влага.

Рискови фактори - травма - при маникюр, педикюр, гризане на нокти, изкуствени нокти, задържано чуждо тяло, смучене на пръстите при деца.
Структурни аномалии – набраздени нокти, врастнал нокът.

Отслабени защитни сили  при диабет, ХИВ или злокачествени заболявания.
Професии, които изискват ръцете да бъдат потопени във вода продължително време, например миячи, домакини, чистачи, рибари, плувци.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
В зависимост от начина на протичане се различават:

Остра паронихия. Обикновено е бактериална инфекция, причинена главно от златистия стафилокок или от стрептококи. Среща се по-често при хора, които гризят ноктите си или често ги нараняват.

Развива се бързо и обикновено преминава за няколко дни. Главните симптоми са болка, зачервяване и подуване на нокътната гънка. Понякога може да се формира абсцeс. Нокътната плочка може да се повдигне – онихолиза.

Острата паронихия, дължаща се на S. pyogenes, може да бъде придружена от повишена температура, лимфангит и леко увеличени лимфни възи. При инфекция с Herpes simplex virus може да има мехурчета.

Сериозно усложнение на острата паронихия е разпространяването на инфекцията и обхващане на околните тъкани, например подлежащите сухожилия.

Хронична паронихия
Продължава повече от 6 седмици. Преобладава при хора, които постоянно излагат ръцете си на вода или химически разтвори. Обикновено има  инфекциозна етиология, като най-често се касае за инфекция, причинена от  Candida.

Често се засягат няколко пръста едновременно. При хронична паронихия нокътната гънка може да е зачервена и подута, но рядко има флуктуация. Нокътната плочка може да стане задебелена, изкривена, напречно набраздена.

Хроничната паронихия може да продължи няколко месеца. При предразположени пациенти са възможни рецидиви.

Основното усложнение при хронична паронихия е деформацията на ноктите. Често те са чупливи, изкривени, може да станат жълти или черни. Необходими са месеци, докато ноктите израстнат отново нормални.

ДИАГНОЗА
Паронихията е клинична диагноза, като може да се подкрепи от лабораторни и микробиологични изследвания. Инфекцията обикновено е очевидна, но наличието на абсцес не винаги е така ясно.

ЛЕЧЕНИЕ
При остра паронихия, когато няма формиран абсцес, лечението може да включва локален антибиотици и антисептици. При наличие на абсцес лечението включва инцизия и дренаж. 

Хроничната паронихия се   лекува с локални и перорални противогъбични средства. При пролонгирана бактериална инфекция се прилагат и перорални антибиотици, най-често доксициклин. Пациентите с хронична паронихия трябва да избягват травми на ръцете, да носят ръкавици при извършването на физическа работа, да пазят ръцете си сухи и чисти.