Появата на бръчки на кожата на дланите и ходилата, когато са във вода, без значение от нейната температура, е свързано със симпатиковата нервна система. Активира се при освобождаване на адреналин и помага на тялото да се адаптира към необичайни обстоятелства, по-точно, към действията под водата или на влажна повърхност.
При намокряне нервните окончания предават на кръвоносните съдове сигнал да се свият – обемът на кръвта в меките тъкани намалява, и кожата се свива, образувайки бръчки. Този ефект възниква единствено на стъпалата и дланите. Там няма мастни жлези, не се образува себум, който предпазва от намокряне.
Набръчканата кожа осигурява по-добро сцепление с влажна повърхност. Може да е помогала на нашите предци да ловят риба с голи ръце или да ходят по мокра след дъжд земя, без да падат. Сега тази реакция на организма изглежда ненужна, но за древните хора най-вероятно е била от изключителна полза.
От релефната кожа водата се стича бързо – бръчките създават на дланите и стъпалата канали, които обединяват капките в единен поток. Така изпъкналите части по-бързо изсъхват и са готови за работа.
Кожата на дланите и стъпалата трябва да се върне към нормата 10-15 минути след контакт с водата. Ако процесът на заглаждане се забави, това може да е признак на аквагенна кератодермия. Това е много рядко заболяване, което се среща при хора с муковисцидоза или като реакция на някои лекарства.
Бръчките по кожата при аквагенна кератодермия могат да се запазят в продължение на час и дори повече. Понякога симптомите се съпровождат с малки бели и безцветни обриви на дланите.